Решение № 7504 от 7.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Рибна индустрия ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, ул. Климент Охридски 5а, ет. 5, ап. 510, срещу Решение 146 от 13.03.2023 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 249/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за плащане 01-2600/2846 от 19.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за верификация по искане на Рибна индустрия ООД, с което се отказва верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) на разходи в размер от 48 854,02 лв. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като първостепенният съд се е произнесъл по жалба срещу акт, който не съдържа разпоредителна част, т. е. липсва подлежащо на съдебен контрол волеизявление на административен орган. Наред с това навежда неправилност на решението с аргумент, че фактическите и правните изводи на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и закона. Подчертава, че всеки административен акт следва да отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и да съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, а наличието на предходни административни и съдебни производства със същия предмет не отменят задължението на органа да мотивира новия си акт. В резултат на неизпълнение на това задължение за касатора е неясно с кое искане за плащане са предявени за верификация отказаните разходи. Поддържа се, че правното основание за отказ чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ е неприложимо към нито едно от двете искания за плащане. Сочи, че отказът за верификация се отнася до разходи, извършени преди подаване на проектното предложение, които вече са били одобрени от административния орган, част са от административния договор и допълнителното споразумение към него и в този смисъл са част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, поради което няма нито фактическо, нито правно основание да бъде отказана верификацията им. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено, като бъде отменен и оспореният административен акт с присъждане на деловодните разноски по списък. Ответникът по касационната жалба, изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, в писмено становище оспорва основателността й, при условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд Монтана е оспорено Уведомително писмо за плащане 01-2600/2846 от 19.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказана верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ по искания за плащане 1 и 2, подадени от Рибна индустрия ООД, за разходи в общ размер от 48 854,02 лв. Административният акт е постановен след като с влязло в сила на 11.04.2022 г. решение по адм. дело 12 497/2021 г. на ВАС, Седмо отделение е отменено Уведомително писмо за плащане 01-2600/2846 от 24.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказва верификация на същите разходи. Отмяната на предходно издаденото спрямо касатора уведомително писмо е мотивирана с неизпълнение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на правно основание за издаването му. След като преписката е върната на административния орган е издадено сега оспореното Уведомително писмо за плащане 01-2600/2846 от 19.05.2022 г., съдържащо правното основание за отказа за верификация - чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Административен съд Монтана е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според фактическите установявания на първостепенния съд съгласно Допълнително споразумение от 22.08.2019 г. към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ МДР-ИП-01-20/14.03.2018 г. е фиксиран краен срок за реализиране на проекта 14.12.2019 г. и съответно краен срок за предявяване на искане за плащане 14.01.2020 г., а окончателното искане за плащане 2 е подадено след този срок 11.02.2021 г. Наред с това претендираните разходи в общ размер от 48 854,02 лв. не са заявени от бенефициера и не са отчетени като разход по съответния бюджетен ред, за извършването им не са представени необходимите разходооправдателни документи, поради което е приел, че са налице материалноправните предпоставки за отказ за верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Съдът заключава, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно, органът е установил точно относимите факти и правилно е издирил и приложил материалния закон към тях, поради което е отхвърлил жалбата на Рибна индустрия ООД. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. По довода на касатора за недопустимост на обжалваното решение: Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество. В случая процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство са налице и липсват процесуални пречки. Правилно съдът е приел, че конкретното уведомително писмо подлежи на обжалване като акт, който постановява неблагоприятни последици за адресата си Рибна индустрия ООД, доколкото съдържа по същество отказ за верифициране на разходи по проект, финансиран с публичен ресурс. Действително, както сочи касаторът, в уведомителното писмо не е обособена разпоредителна част, но този недостатък на съдържанието му не променя факта, че волята на административния орган е ясно и недвусмислено изразена отказва да верифицира разходи в общ размер 48 854,02 лв., предявени както с искане за плащане 1, така и с окончателното искане за плащане 2, а основанието за отказ е чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Дали посоченият недостатък на акта може да обоснове незаконосъобразност на същия, както и дали посочените в акта фактически основания съответстват на правното такова и целта на закона, са въпроси по съществото на спора. С оглед изложеното обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Правилен е и изводът му, че писмото е в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което съответства на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на обособена разпоредителна част формално представлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2 т. 5 АПК, но доколкото административният орган ясно е изразил волята си да не верифицира разходи в конкретен размер въз основа на посочено правно основание, то по същество този реквизит е налице, поради което доводът на касатора, че съдът не е отчел съществено нарушение за изискванията за съдържание на административния акт е неоснователен. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По доводите за касатора за неправилно приложение на материалния закон: Отказът за верификация е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Нормата определя, че разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на разпоредбата сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В разглеждания случай административният орган се е позовал на Общите условия за изпълнение и Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, именно по тази програма настоящият касатор е изпълнявал административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 14.03.2018 г., според които одобрените предварително разходи в административния договор се изплащат към искането за окончателно плащане, а искане за окончателно плащане се подава не по-късно от един месец след изтичането на срока за изпълнение на инвестицията съгласно административния договор чл. 13, т. 3.1 от Общите условия към административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG14MFOP001-2.006. В общите условия са посочени и разходооправдателните документи, които следва да са приложени към техническия и финансовия отчет, за да бъдат признати съответните разходи чл. 2, т. 2.5 от Общите условия вр. чл. 13, т. 3.1 и Приложение 14 фактури, платежни документи, приемо-предавателни протоколи, договори. Следователно налице е посочване на акта - Общите условия за изпълнение и Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, който определя допустимостта на разходите по одобрения проект. Административният орган е посочил ясно и категорията разходи, чието верифициране отказва разходи в бюджетен ред 23.1 Разходи за изготвянето на технически проекти във всички части в размер общо от 38 374,60 лв. (индивидуализирани по части безвъзмездна помощ и собствен принос) и разходи в бюджетен ред 23.2 Разходи за изготвяне на технологична схема и технологично описание в размер общо от 10 479,42 лв. (индивидуализирани по части безвъзмездна помощ и собствен принос) или общо отказани за верификация 48 845,02 лв. Според съобразителната част на уведомителното писмо административният орган е приел, че горепосочените разходи са претендирани както с искане за плащане 1 (първа част на писмото, до абзац 8), така и с искане за плащане 2 (втора част от абзац 9 и 10), като е посочил фактически основания за отказа си за всяко от исканията за плащане. От фактическа страна отказът за верификация на горепосочените суми по искане за плащане 1, е мотивиран с липсата на представени разходооправдателни документи, които да удостоверяват изпълнение на отчетените действия и изразходването на средствата. По делото е установено по несъмнен начин, че искане 1 за окончателно плащане е подадено на 29.11.2019 г., т. е. депозирано е в срок, но към него не са приложени разходооправдателни документи за претендиралите разходи. Не се спори между страните, че такива документи са представени едва с подаването на искане за окончателно плащане 2 от 11.02.2021 г. Както бе посочено, в Общите условия за изпълнение и Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, представляващи документи по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са поставени условия към техническия и финансовия отчет да бъдат приложени съответните разходооправдателни документи, удостоверяващи изпълнение на отчетените действия и изразходването на средствата - чл. 2, т. 2.5 от Общите условия вр. чл. 13, т. 3.1 и. Приложение 14 фактури, платежни документи, приемо-предавателни протоколи, договори. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с. з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. При констатация на административния орган, че разходооправдателните документи, посочени по-горе, не са представени от касатора, съответен на доказателствата по делото и на закона е изводът, че е налице материалноправното основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и посочените правила от Общите условия за изпълнение и Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, обосноваващо отказа за верификация. От фактическа страна отказът за верификация на горепосочените суми по искане за плащане 2 от 11.02.2021 г. е мотивиран с условието по чл. 13, т. 3.1 от Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, че искането за окончателно плащане се подава не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на инвестицията. В случая срокът за изпълнение на инвестицията съгласно административния договор и допълнителното споразумение към него е 14.12.2019 г., съответно крайният срок за подаване окончателното искане за плащане е 14.01.2020 г., а искане за плащане 2 е подадено на 11.02.2021 г. , т. е. след указания по акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ срок. Следователно правилен е изводът на съда, че е налице материалноправното основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, обосноваващо отказа за верификация и по искане за плащане 2. Неоснователен е касационният довод, че тъй като тези разходи са извършени предварително и вече са одобрени от административния орган при сключването на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, то няма основание да бъде отказана верификацията им. Предварително одобрение на разходите не изключва задължението на бенефициера да осчетоводи съответните разходи по предвидения ред и да ги включи в съответния бюджетен ред, да събере необходимите разходооправдателни документи, да ги представи в срок с надлежно искане за плащане. Безспорно е установено по делото, че и двете предявени искания за плащане не отговарят на поставените изисквания за допустимост по Общите условия за изпълнение и Общи условия за финансиране на проекти по Програма морско дело и рибарство 2014-2020, представляващи документи по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ. С оглед всичко изложено, първоинстанционният съд при постановяването на решението си е установил точно фактите по спора, правилно е издирил и приложил материалния закон и е съобразил неговата цел, поради което обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на Седмо отделение,