Решение № 6272 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2010 г.

Решение № 6272 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Асенова Рангелова от гр. Костинброд срещу решение № 824 от 16.12.2009 г. по адм. дело № 513/2009 г. на Административен съд София област, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба Мария Енчева, Александър Христов и Николай Христов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Кмета на община Костинброд изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 312 от 07.04.2009 г. на кмета на община Костинброд, с която е наредено Мария Енчева, Александър Христов и Николай Христов в срок до 30.08.2009 г. да премахнат за своя сметка строеж "едноетажна сграда", находящ се в УПИ ХVI-686, 687, кв. 28 по плана на с Петърч с административен адрес гр. Костинброд, ул. "Васил Левски" № 21. Преписката е върната на кмета на общината за ново произнасяне. За да стигне до този резултат съдът е анализирал посочените в заповедта правни и фактически основания и е приел, че изложените такива сочат, че строежът поради износване е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване. Приел е обаче, че поради липсата на мотиви относно възможността за поправяне или заздравяване на строежа, това обстоятелство не е изяснено и е предприета крайната мярка - принудително събаряне на строежа. Със съображения в тази посока съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Фактите по делото неправилно са интерпретирани от съда, поради което неправилно е приложен материалния закон. Видно от съдържанието на фактическите основания посочени в заповедта, както и на констативния протокол, който е неразделна част от нея, сградата е описана като едноетажна постройка построена преди около 100 години в съсобствен имот, изградена от каменна зидария и кал, покрита с кирпичена мазилка, покрита с дървен двускатен покрив. Състоянието в което се намира е следното: паднала мазилка с пукнатини на всички стени, изцяло паднала на места мазилка от тавана, с изгнила дървена конструкция, като сградата видимо е застрашена от самосрутване. Описанието на сградата като самосрутваща се поради естественото й износване и ненадеждността на материалите от които е построена - мазилка от кал и кирпич, прогнила дървена покривна конструкция, пукнатини на стените, налага извода, че същата застрашава живота на хората. С установяването, че съществува риска сградата да се самосрути всеки момент, е изяснен и въпроса, че същата е засегната в конструктивно отношение, поради което няма възможност за заздравяването й. Следва да се има предвид, че вещите лица, които са дали заключение, с описание на състоянието на сградата в смисъл, че не е застрашена от самосрутване, в съдебното заседание, когато се приема заключението дават обяснения, които са в противоречие със заключението. При тези данни необосновано съдът е кредитирал заключението изцяло. Не са отчетени от съда отговорите на едно от вещите лица в съдебно заседание проведено на 19.11.2009 г., с уточнението, че южната стена на сградата е в състояние на самосрутване и е подпряна временно и ако се премахнат подпорите тя ще се срути и ще повлече част от конструкцията на сградата - /лист 231 по делото/. Това изявление на вещото лице е напълно игнорирано от съда, но то противоречи на заключението, според което от самосрутване са застрашени отделни елементи от сградата, а не и нейната конструкция. Същото обаче съответства на изложените фактически основания в констативния протокол от 23.03.2009 г. Настоящата инстанция приема, че фактическото описание на сградата от вещите лица в проведеното съдебно заседание кореспондира с описанието й в констативния протокол, както и с мотивите, съдържащи се в заповедта, поради което се доказва негодността за ползването на сградата поради естественото й износване, опасността от самосрутването й, определящ и статут на строеж по смисъла на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, подлежащ на премахване, реално станал опасен за здравето и живота на гражданите. Безспорните данни за негодността за ползване на сградата поради естественото й износване и опасността от самосрутването й, налагат извода, че административния орган правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Като е стигнал до извод противоположен на изложения, съдът неправилно е приложил материалния закон. Видно от данните по делото, спазени са административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт. Заповедта е мотивирана, а изложеното фактическо основание в заповедта и констативния акт, който е неразделна част от нея, кореспондира изцяло на правното основание - чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, поради което същата е законосъобразна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалванато решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и следва да се отмени като неправилно и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Мария Енчева, Александър Христов и Николай Христов срещу заповед № 312 от 07.04.2009 г. на кмета на община Костинброд. Воден от изложеното, Върховния административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК