Решение № 2 от 14.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2922/2011 г.

Решение № 2 от 14.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2922/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от Е. Н. Г. против нова въззивна присъда № 78/13.Х.2011 г. по внохд 1121/2011 г. на ОС-Варна с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - правилната квалификация на деянието му е по чл. 133 от НК. Иска изменение в този смисъл и налагане на минимално наказание. В допълнение по чл. 351, ал. 3 от НПК съображенията са, че липсва умисъл за причиняване на телесна повреда на пострадалата, а се касае до непредпазливо деяние. Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна. След преценка доводите и становищата та страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъда № 297/7.VI.2011 г. по нохд 908/2011 г. на РС-Варна в производство по Глава ХХVII от НПК - Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият - сега жалбоподател, Е. Н. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 133 от НК спрямо леля си М. Н. Д. и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание 1500 лв. глоба, като по първоначалното обвинение по чл. 129 от НК е признат за невинен и оправдан. По въззивни жалби от частния обвинител М. Н. Д. и подсъдимия Е. Н. Г. е образувано внохд 1121/11 г. на ОС-Варна, по което е постановена присъдата, предмет на настоящето производство. С нея е отменена първоинстанционната и вместо това е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 23.V.2009 г. във Варна умишлено, при форма на вината евентуален умисъл, причинил на М. Н. Д. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става, което причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник. По аргумент за обратното жалбата на подсъдимия за намаляване на размера на наложеното му глоба е приета за неоснователна. При приетите за установени факти, които съответстват на изложеното в обвинителния акт изводите на окръжния съд относно правната квалификация на деянието на подсъдимия съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му - при евентуален умисъл Г. е осъществил признаците на престъплението по чл. 129 от НК от обективна и субективна страна. При определяне на наказанието за това престъпление съдът е допуснал нарушение на закона - чл. 2, ал. 2 от НК, като не е изследвал измененията на НК в периода от извършване на престъплението на 23.V.2009 г. до постановяване на присъдата на 13.ХI.2011 г. и не е приложил най-благоприятния за дееца закон. Несъмнено това е чл. 58а от НК в редакцията до ДВ 26/6.IV. 2010 г., който при определяне на наказанието в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК препраща към правилата по чл. 55 от НК (ред. ДВ 27/2009 г.). Нарушението е отстранимо в настоящето производство, което е образувано по касационна жалба на подсъдимия, поради което и ВКС намира, че по силата на чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на Г. следва да се наложи наказание пробация със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК с продължителност 1 (една) година и минималната периодичност за първата по чл. 42б, ал. 1 от НК. В този смисъл следва да се измени въззивната присъда. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.