Решение № 6772 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2013 г.

Решение № 6772 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 26 от 7.01.2013 г. по адм. дело № 2135/2012 г. на Административен съд - Пловдив, ХV състав, с което по жалба на "Расстрой груп" ООД е отменен Ревизионен акт № 161106809 от 7.03.2012 г. и Ревизионен акт № Р-1209140 от 13.03.2012 г. за поправка на РА, издадени от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 65798.19 лв. и начислените лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани изводи за доказани реални доставки по процесните фактури единствено въз основа на редовност на фактурите и осчетоводяването им в счетоводството на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Расстрой груп" ООД, в писмен отговор, изготвен от адв. Миглена Станоева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АС -Пловдив. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество е частично основателна, предвид следното: Предмет на спора пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт № 161106809 от 7.03.2012 г. и Ревизионен акт № Р-1209140 от 13.03.2012 г. за поправка на РА, издадени от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, в частта за непризнат данъчен кредит на "Расстрой груп" ООД в размер на 65798.19 лв. и начислените лихви. В случая приходният орган, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 12 от с. з е отказал данъчен кредит на ревизираното лице по фактури, издадени от: "МЕТАЛ ТРЕЙД ИНВЕСТ 2000" през м. 01., 03 и 04.2009 г.; от "ДЖОРДЖИО 07" ЕООД през м. 03 и 07.2009 г.; от "НАДИН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД през м. 12.2009 г. и м. 06.2010 г.; от "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД за м. 06.2010 г.; от "МЕГА Б" ЕООД за м. 12.2009 г.; от "РОМО" ЕООД за м. 12.2009 г.; от "Асен строй А" ЕООД през м. 07, 09, 10.2009 г. и по 3 бр. Фактури, издадени през м. 06.2010 г. от "Д и Л КАРС 2008" ЕООД. Предмет на всичките доставки са строителни материали. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникнало в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА. За да обоснове този си извод съдът се е позовал на ССЕ и Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз. Приел е, че в конкретния казус данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от ревизирания субект, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива. Решението е частично неправилно. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки на строителни материали по фактури, издадени от "МЕТАЛ ТРЕЙД ИНВЕСТ 2000" ЕООД, "Асен строй А" ЕООД, "РОМО" ЕООД и "Д и Л КАРС 2008" ЕООД, "ДЖОРДЖИО 07" ЕООД, "НАДИН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД и "МЕГА Б" ЕООД. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразен изводът на административния съд, че процесните стоки по фактури, издадени от "ДЖОРДЖИО 07" ЕООД, "НАДИН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД и "МЕГА Б" ЕООД са реално доставени на ревизираното лице. В тази връзка следва да се посочи, че се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка-физическото им наличие при ревизираното лице. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО, също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". В случая неоснователно административният съд се е позовал на решение по съединени дела С - 80/2011 г. и С -142/2011 г., като е счел, че настоящият спор е идентичен с тези по цитираните дела и необосновано е приел, че в конкретния казус данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от ревизирания субект, съответно незаконосъобразно не е признала право на приспадане на данъчен кредит. В процесния спор приходните органи не са изложили констатации в ревизионния акт, респ. в решението на решаващия орган, че ревизираното лице участва в данъчна измама, за която е могъл да знае, тъй като отказът на материалното право в ревизионния акт е обосновано с липсата на несъмнени доказателства за реалност на процесните доставки. Следва да се посочи също така, че проследявайки фактите по главните производства по съединени дела С - 80/2011 г. и С -142/2011 г. безспорно се установява, че при тях не се оспорва извършването на отразената във фактурата сделка, като решението постановено по тези дела не дава основание да се приеме, че без доказана реалност на предмета на пряката доставка, само въз основа на данъчна фактура, в която е посочен начислен ДДС, на получателя по фактурата се следва данъчен кредит. В тази връзка необосновано административният е приел, че ревизираното лице е доказало наличие на реални доставки на строителни материали, по фактурите, издадени от "ДЖОРДЖИО 07" ЕООД, "НАДИН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД и "МЕГА Б" ЕООД, тъй като освен процесните фактури и ССЕ, други доказателства за това не са представени. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено. По отношение на фактурите, издадени от "МЕТАЛ ТРЕЙД ИНВЕСТ 2000" ЕООД, "Асен строй А" ЕООД, "РОМО" ЕООД и "Д и Л КАРС 2008" ЕООД, ВАС намира за доказано реалното получаване на строителните материали, предвид наличието освен на данъчни фактури и на приемо - предавателни протоколи, спецификации, складови разписки, които не са оспорени от приходната администрация по предвидения в чл. 193 ГПК ред. Предвид изложеното, ВАС намира, че решението на административния съд в частта, в която е отменен РА относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ДЖОРДЖИО 07" ЕООД, "НАДИН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД и "МЕГА Б" ЕООД, следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и съответно отхвърлена жалбата на "Расстрой груп" ООД в тази част. В частта, в която на ревизираното лице е признатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "МЕТАЛ ТРЕЙД ИНВЕСТ 2000" ЕООД, "Асен строй А" ЕООД, "РОМО" ЕООД и "Д и Л КАРС 2008" ЕООД, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед уважената част на жалбата, решението на АС следва да бъде отменено и в частта на присъдената на "Расстрой груп" ООД сума над - 4059,41 лв. В полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, съобразно с уважената част от касационната жалба, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 584,26 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,