Решение № 15853 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2009 г.

Решение № 15853 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2009 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 247/30.04.2009 г. по адм. дело № 787/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, VII състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 150800412/24.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 391/29.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4960 лв. по 5 броя фактури, издадени от "Дарина 111" ООД за данъчен период м. 11.2006 г. и начислени лихви в размер на 111,08 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Джи Ай Джи" ЕООД, гр. Плевен, в писмен отговор чрез процесуален представител и писмена молба иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че за доставките по спорните фактури са налице всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по тях и в частност на спорната предпоставка - реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Фактурираната амониева селитра е родово определена вещ по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и прехвърлянето на правото на собственост е настъпило с предаването и, което се установява от показанията на свидетелката Йотова, товарителниците, пътните листове, договора за транспортни услуги между жалбоподателя и физическото лице, транспортирало стоката и сметките за заплатените му суми. Съдът е взел отношение по твърдяното от касатора незаприходяване на фактурираната амониева селитра по сметка 302 "материали" и е посочил, че същата е използвана за последващи облагаеми доставки, а именно същата е вложена в производство на грозде реколта 2007 година, което е престирано на друго дружество за изработка на ишлеме до получаване на нестабилизиран виноматериал. Неоснователно е твърдението на касатора, че в СИЕ не се съдържа отговор на въпроса дали фактурата е била осчетоводена по сметка "302" материали. Както и първоинстанционният съд обосновано е посочил, според СИЕ задача 1 стоките са отразени като приход по сметка 302 при доставката и са били налични на склад към 31.12.2006 г. и след това са отразени като разход във връзка с производството на продукция - грозде, реколта 2007 г. Обсъдените от съда доказателства подкрепят обоснования му извод, че стоките са превозени и предадени на жалбоподателя и след това са вложени в производство, от което следва, че с предаването му е прехвърлено правото на собственост върху тях срещу заплащане в брой според РА и събраните доказателства. Законосъобразна е преценката на съда за наличие и на единствената спорна предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - тази по чл. 64 ЗДДС (отм.), вр. чл. 6 ЗДДС (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски за касационната инстанция - 453 (четиристотин петдесет и три) лева, платено в брой адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение