Решение № 6801 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на СД "Иванчев, Тодоров и Сие", депозирана чрез адв. С. Мандиков, срещу решение 27571 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело 4123/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РВТ24-РД48-1/17.04.2024 г. на кмета на район "Витоша"- Столична община. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател в случая не са изпълнени материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС- предметът на разпореденото изземване не е надлежно индивидуализиран, а освен това е налице и спор по отношение на правото на собственост върху него, по който е висящо гражданско дело 7462/2024г. по описа на Софийски градски съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - кмет на район "Витоша" Столична община, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на СД "Иванчев, Тодоров и Сие" против заповед РВТ24-РД48-1/17.04.2024 г., издадена от кмета на район "Витоша" Столична община, с която, на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), е наредено изземването на общински имот, владян и държан без правно основание от А. Л. Т., СД "Иванчев, Тодоров и Сие", представляващ част от терен ПИ с идентификатор 68134.1930.649, ползван като платен паркинг. С обжалваното решение на административния съд жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа необходимите фактически констатации и правни основания, като при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за нейната отмяна. Решаващият съд е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС: имотът, чието изземване е наредено, е част от имот с идентификатор 68134.1930.649, УПИ I за жилищно строителство и КОО, кв. 227, съгласно действащия регулационен план, който е частна общинска собственост съгласно съставения акт за частна общинска собственост (АЧОС) 4282/17.07.2024г. В тази връзка съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че този акт не може да докаже правото на собственост на общината, тъй като е съставен на 17.07.2024 г., след издаването на оспорената заповед. Счел е, че същият няма конститутивен ефект, а има единствено констативен ефект, тъй като собствеността върху поземления имот е преминала в общината по силата на закона с приемането на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, според който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. За неоснователно е прието и твърдението на жалбоподателя, че същият е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, тъй като правомощието да установи дали собствеността е придобита по давност, е от компетентността на гражданските съдилища. Счел е, че имотът, подлежащ на изземване, е конкретно индивидуализиран като находящ се в [местност], [улица]. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречието му с материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил един бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на това законово уреденото правомощие на кмета е необходимо наличието на три законови предпоставки: наличие на недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот и липса на законово основание за упражняваната фактическа власт върху имота. Производството по издаване на заповед за изземване на недвижим имот е от административен характер и наличието на трите предпоставки е достатъчно от материално-правно естество за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Касационната инстанция намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че заповедта за изземване е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Според установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, СД "Иванчев, Тодоров и Сие" стопанисва терен с площ от 1200 кв.м, находящ се в град София, [улица], представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68134.1930.649, попадащ в УПИ I, кв. 227 за жилищно строителство и КОО, по действащия регулационен план за местността, одобрен със заповед РД-09-50-255/19.06.1996 г. С договор от 01.06.2023 г. жалбоподателят е отдал под наем процесния терен на "ФА-АНК" ООД. С писмо изх. РВТ24-ВК91-380 от 27.03.2024г. на началника на отдел Контрол по строителството в район Витоша началникът на отдел ПНОУОССЧР е уведомен, че част от ПИ 68134.1930.649, който е общинска собственост, се използва за платен паркинг, ситуиран около трафопост с идентификатор 68134.1930.649.8. Във връзка с изложеното в това писмо, до А. Л. Т. и СД Иванчев, Тодоров и Сие е изпратено писмо изх. РВТ24-ВК91-380-/2/от 09.04.2024г., с което получателят е поканен в седмодневен срок доброволно да освободи и предаде владението на общинския имот на неговия собственик с приемо-предавателен протокол. Съобразно приложения по преписката протокол от 09.04.2024г. писмото е залепено на павилиона към платения паркинг на [улица] ( протокол на л.30 от делото). На 12.04.2024г. А. Л. Т., в качеството си на управител на СД Иванчев, Тодоров и Сие със седалище и адрес на управление в гр.София, [жк], [адрес] отправя нотариална покана до кмета на район Витоша , в която посочва, че процесният недвижим имот е негова собственост, закупен с договор за продажба от 12.05.1995 г. Освен това се сочи, че Софийският районен съд е сезиран от дружеството с иск за установяване на правото на собственост върху този имот с искова молба вх. 119378/24г. Съобразно приложената на л.47 от делото на АССГ разписка за връчване ІІ-126, нотариалната покана е връчена на адресата- кмета на СО, район Витоша , на 15.04.2024г. С цитираната искова молба вх. 119378 от 10.04.2024г. СД Иванчев, Тодоров и Сие е предявило срещу Столична община иск по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС по отношение на процесния имот. Ответникът не оспорва обстоятелството, че към момента този спор не е разрешен със сила на присъдено нещо и по него е образувано гр.д. 7462/2024г. на СГС. На 16.04.2024г. е съставен констативен протокол 1 (л.34 от делото на АССГ), в който е отразено, че А. Л. Т. не е предал владението на имота. На 17.04.2024г. е издадена и процесната заповед, с която на основание изложеното в констативен акт 1 от 04.2024г. е наредено да се изземе общинския имот /АДС 3614 от 29.07.1982г./, находящ се в [местност], представляващ част от терен- ПИ с идентификатор 68134.1930.649 от А. Л. Т., СД Иванчев, Тодоров и Сие , ползван без правно основание като платен паркинг. Съобразно отразеното в протокол ( л.52 от делото на АССГ), на 17.04.2024г. служители на общината са посетили описаното място, но тъй като А. Т. не е присъствал там, а служителят на пропуска на паркинга е отказал заповедта да му бъде връчена, същата е била залепена на павилиона за охрана. Ответникът не твърди да е предприемал други действия за съобщаване на издадената заповед на заинтересованите лица. Така установената от АССГ обстановка налага извод, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати в производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради противоречието й с материалноправните разпоредби. На първо място административният орган е нарушил чл.26 от АПК, който го задължава да уведоми известните заинтересовани граждани и организации, спазвайки правилата на чл.18а от АПК. Дори и да се приеме, че писмото от 09.04.2024г., с което е даден срок за доброволно и предаване на фактическата власт върху имота, представлява уведомление по смисъла на чл.26 от АПК, то не е съобщено на заинтересованото дружество по съответния ред. Административният орган не е предприел действия да установи седалището и адреса на управление на дружеството, на който следва да се връчват съобщенията съобразно чл.18а, ал.8, т.2 от АПК чрез проверка в Търговския регистър, който е публичен, нито е направил опит да уведоми заинтересованото лице по телефона, въпреки че телефонният номер на негов представител- Т., е посочен в писмото на началника на отдел Контрол по строителството , въз основа на което е поставено и началото на производството. Според съставения констативен протокол това писмо е залепено на павилион, находящ се в спорния терен, чийто административен адрес не съвпада с адреса на управление на дружеството. Административният орган е нарушил и правилото на чл.35 от АПК като е пристъпил към издаване на заповед за изземване, без да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая и без да обсъди възраженията на дружеството относно собствеността върху имота, направени в нотариалната покана. Съобразно представената по делото разписка, същата е била връчена на органа преди издаването на заповедта. Допуснатите съществени нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място, в оспорената заповед, с която е наредено изземването, по никакъв начин не е индивидуализирана частта от поземления имот с идентификатор 68134.1930.649, за която се твърди, че се владее от жалбоподателя без правно основание и която е предмет на изземването. В заповедта е посочено само местонахождение на имота - [местност], [улица], но не и неговите граници и площ. При извършените проверки на място също не са направени каквито и да било фактически констатации, нито са изготвени схеми или скици, позволяващи да се индивидуализира тази част от имота, за която се твърди, че се владее от дружеството- жалбоподател без правно основание. Тази част не може да бъде определена точно и въз основа на посочения в заповедта за изземване акт за държавна собственост, тъй като според заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза, частта от процесния поземлен имот, ползвана като платен паркинг, не е идентична и не попада в имот пл. 13 в кв.227, за който е издаден акт за държавна собственост 10116/3614/ от 29.07.1982г., цитиран в заповедта за изземване. От приложената към заключението комбинирана скица се установява, че процесната част от ПИ 68134.1930.649, използвана за паркинг, е разположена върху части от имоти пл. 1,2,3,4 и 12 по стария кадастрален план, но не и върху намиращия се в съседство имот пл. 13, предмет на акта за държавна собственост от 29.07.1982г. Освен това по никакъв начин не е доказано, че процесния терен, използван като паркинг, представлява част от недвижим имот- общинска собственост. Към момента на издаване на заповедта поземлен имот с идентификатор 68134.1930.649 не е бил актуван като общински съобразно правилата на глава VІІ от ЗОС. Действително съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗОС актът за общинска собственост няма конститутивно действие и не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. Правото си на собственост върху процесния недвижим имот общината обосновава с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. в ДВ, бр.96 от 05.10.1999г.), съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. На това право обаче дружеството- касационен жалбоподател противопоставя свои права, които черпи от изтекла придобивна давност. Ето защо несъмнено между страните е налице е спор за собственост, който не може да бъде решен в рамките на производството по чл.65 от ЗОС. При така формиран спор, съществуващ и заявен от касационния жалбоподател с искова молба, по която е образувано и гражданско дело пред компетентния съд, административният съд не разполага с компетентност да прави изводи за това кому принадлежи собствеността върху процесния недвижим имот. За материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината е установена по безспорен начин чрез титул за собственост, какъвто обаче не е настоящия случай. Към датата на издаване на заповедта за изземване такъв титул липсва. В заповедта административният орган се позовава на акт, който обаче установява държавна, а не общинска собственост върху имота, без при това да изложи каквито и да било констатации и мотиви, свързани със заявеното в съдебното производство придобиване на собствеността по силата на закона. Като редовен титул за собственост не може да се приеме и представеният по делото акт за частна общинска собственост 4282 от 17.07.2024г., тъй като същият е съставен след издаването на процесната заповед, вече по време на съдебния процес и при наличието на спор относно собствеността върху имота, с който е сезиран компетентният съд. Както вече се изтъкна по- горе, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, поради което в случая правилото на чл. 142, ал.2 от АПК не намира приложение. Преценката за съответствието на административния акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му, а към този момент- 17.04.2024г., общината не е установила по безспорен начин правото си на собственост върху процесния недвижим имот. Ето защо, като е достигнал до противоположни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон- касационно основание по смисъла на чл.209, т.3, предл. І от АПК. Неправилността на постановеното решение налага неговата отмяна. Доколкото не са налице предпоставките на чл.222, ал.2 от АПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. Изложените по-горе мотиви за допуснати от административния орган нарушения на чл.146, т.3 и 4 от АПК обуславят незаконосъобразността на издадената заповед за изземване по чл. 65, ал. 1 ЗОС и налагат нейната отмяна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представените по делото списъци по чл. 80 ГПК, които са доказани по основание и размер. Съобразно тези списъци, пред първоинстанционния съд са направени разноски в размер на 1450 лева (л.122 от делото на АССГ), а в касационното производство сторените разноски са в размер на 1370 лева , или общо 2820 лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,