Решение № 3571 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2008 г.

Решение № 3571 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Златина Бояджиева, против решение № 801/18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 591/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отменено решение за определяне на лихви № 1819/15.12.2007 г. на началника на Митница Пловдив. Касаторът подържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при всички случаи на приключване на режима - активно усъвършенстване с отложено плащане (АУ) ОП (с допускане за свободно обращение и крайна употреба, независимо от това дали има изпълнение или не на условията на режима, предвид отлагането на момента на възникване на митническо задължение, се дължи лихва като акцесорно задължение от момента на приемане на ЕАД по АУ) ОП до момента на приключване на първоначално учредения режим. Въз основа на това счита, че съдът неправилно е приел, че не се дължи лихва върху ДДС при извършване на митнически формалности при деклариране на стоки за свободно обръщение. По подробни съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - "химик" АД - гр. Асеновград не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че в решението са изложени противоречиви мотиви относно дължимостта на ДДС, както и че съдът не се е произнесъл по всички обжалвани митнически актове, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отменено решение за определяне на лихви № 1819/15.12.2007 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0046/24.01.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция гр. Пловдив, с което на "химик"АД са определени лихви за доплащане за периода 21.12.2006 г. - 21.11.2007 г. в размер на 103, 17 лв. на основание чл. 56, вр. чл. 59, ал. 2 ЗДДС. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на "химик"АД в частта, с която се претендира от съда да бъде заличено от отчет в Митническото учреждение Пловдив, митническо задължение в размер общо на 909, 17 лв., съгласно Уведомление за вземане под отчет № 3000/28047/17.12.2007 г., както и в частта, с което се иска от съда на основание чл. 214 ЗМ да се задължи административния орган да възстанови платените от "химик"АД митни сборове. В тази част производството по делото е прекратено. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата в посочените части и е прекратил производството по делото, поради което същото е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата на "химик"АД против решението за определяне на лихви, съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че на дружеството е разрешен митнически икономически режим "активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" (АУ) ОП (на чуждестранна стока - отпадъци от полимери на етилена, декларирани с ЕАД № 3000/5-11483/12.12.2006 г., със срок на приключване на режима 12 месеца от датата на поставяне на стоката под режима; за закупуването на стоката е съставена фактура № 267372/18.12.2006 г. Безспорно е също, че към момента на поставяне под режим АУ) ОП за стоката е налице декларация за произход по смисъла на чл. 21 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държани членки, от една страна, и Р България, от друга страна, относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество, която декларация се съдържа в текста на издадената фактура. С ЕАД № 7ВG003000Н0249563/21.11.2007 г. дружеството е поставило под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба" отпадъци от полимера на етилена, като е представило вносна бележка от 20.11.2007 г. на "Уникредит Булбанк" АД, клон Асеновград за заплатен ДДС в размер 802 лв. Съдът е приел, че според мотивите на обжалването решение за определяне на лихви същите са начислени за периода от 21.12.2006 г. до 21.11.2007 г. поради това, че е налице неизпълнение на условията, произтичащи от естеството но митническия режим, под който са били поставени стоките за този период, като е прието, че в срока за приключване на режима АУ (ОП не са представени доказателства за това, че стоките в непроменено състояние или получените компенсаторни продукти са получили друго допустимо митническо направление съгласно изискванията на чл. 95, ал. 1 ЗМ, поради което е налице отклонение от митническия икономически режим с отложено плащане и на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, съответно чл. 204, ал. 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 за жалбоподателя като титуляр на режима АУ) ОП е възникнало вносно митническо задължение, определено съгласно елементите за облагане, съответстващо на тези към момента на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим АУ (ОП. Прието е също, че за дружеството е възникнало задължение за заплащане на лихви за неизпълнение на условията, произтичащи от естеството на митническия режим, под който са били поставени стоките за периода от 21.12.2006 г. до 21.11.2007 г., на основание чл. 203, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 334р, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ППЗМ. Поради това, че дължимия ДДС е заплатен от дружеството с посоченото платежно нареждане, с обжалваното пред съда решение са определи за плащане само лихви. От правна страна съдът е приел, че жалбоподателя е бил титуляр на режима АУ (ОП по отношение на процесните стоки, с декларирането им на 21.12.2006 г., който е следвало да бъде приключен в 12-месечен срок. Според чл. 95, ал. 1 ЗМ митническия икономически режим с отложено плащане се приключва когато стоките поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти получат ново допустимо митническо направление, като в конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като стоките са декларирани за допускане за свободно обращение и крайна употреба с ЕАД № 7ВG003000Н0249563/21.11.2007 г. Предвид това съдът е приел за неправилен извода на митническия орган, че е налице отклонение на стоките от митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ и че за тях е възникнало вносно митническо задължение. Посочил е, че предвид присъединяването на Р България към Европейския съюз от 1.01.2007 г. започналите и неприключили митнически режими, се довършват съгласно законодателството на Общността, като в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 89, т. 1 от Регламент № 2913/92, според която режимът АУ) ОП се приключва когато стоките поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти, получават ново допустимо митническо направление. Според чл. 4, т. 12, б. "а" от регламента митническо направление е и поставянето на стоките под митнически режим, а съгласно чл. 4, т. 16, б. "а" митнически режим и е допускането на стоките за свободно обращение. Въз основа на това съдът е направил извода, че са налице предпоставките по чл. 1, б. "а" от правилата на Приложение V, гл. 4 "митнически съюз" към Договора за присъединяване на РБългария към ЕС, и при декларирането им за свободно обращение се освобождават от митни сборове и други митнически мерки. Според съда задължението за заплащане на ДДС не попада в приложеното поле на тази разпоредба, тъй като съгласно § 14 ПЗР ЗДДС внос е и извършването на митнически формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за което са налице обстоятелствата по приложение V, глава четвърта "митнически съюз" от Протокола към Договора за присъединяване на РБългария към ЕС. В тази хипотеза данъчното задължение възниква съгласно § 14, ал. 2 ПЗР ЗДДС и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 ЗДДС - на датата, на която се приключват митническите формалности. Специалната разпоредба на § 14 ПЗР ЗДДС не препраща към правилата за заплащане на лихви по чл. 59, ал. 2 ЗДДС, поради което не намират приложение и правилата на чл. 203, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 334р, ал. 2 ППЗМ за заплащане на лихви. В тази връзка съдът е добавил, че при редовно приключване на режима АУ ОП с декларирането на стоките за допускане за свободно обращение в рамките на разширената Общност, в случаите, попадащи в приложното поле на Приложение V, глава четвърта "митнически съюз" от протокола към Договора за присъединяване не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 203, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 334р, ал. 2 ППЗМ, доколкото в случая не възниква вносно митническо задължение, нито е налице отлагане на датата на възникването му или вземането му под отчет. Затова, въпреки че е възникнало задължение за заплащане на ДДС за жалбоподателя не е възникнало задължение за заплащане на лихви върху същото. Настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след последователно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото не съществува спор от фактическа страна. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на решението, възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали се дължи лихва на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 203, ал. 3 ЗМ, върху задължението за ДДС, възникнало в хипотезата на § 14 ПЗР ЗДДС, вр. чл. 54, ал. 2 ЗДДС. Безспорно е установено, че относно процесните стоки, декларирани с ЕАД № 3000/5-11483/21.12.2006 г. е разрешен митнически режим активно усъвършенстване с отложено плащане със срок на приключване 12 месеца, както и че с ЕАД № 7ВG003000Н0249563/21.11.2007 г. на стоките е дадено допустимо митническо направление - допускате за свободно обращение и крайна употреба. Съгласно чл. 4, § 15, а) от Регламент № 2913/92, "митническо направление на стоки" е поставянето на стоки под митнически режим, а според чл. 4, § 16, а) един от митническите режими е допускане за свободно обращение. Затова в случая митническият режим АУ (ОП е приключен редовно, като на стоките е дадено друго допустимо митническо направление. След като митническият режим АУ) ОП е приключен редовно, не е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ, които има предвид стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове, при неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим. За процесната стока не се дължи вносно мито предвид разпоредбата на чл. 1, б. а) от приложение V, глава четвърта "митнически съюз" към Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз. Разпоредбата предвижда, че независимо от чл. 20 на регламент (ЕИО) № 2913/92, стоките, които към датата на присъединяване са временно складирани или са под едно от митническите направления или един от режимите, посочени в чл. 4, § 15, б) и § 16, б) до ж) на този регламент в разширената Общност, или които се транспортират в рамките на разширената Общност, след като са били предмет на формалности при износ, се освобождават от митни сборове и други митнически мерки, когато се декларират за допускане за свободно обращение в рамките на разширената Общност при условие, че е представено доказателство за преференциален произход, надлежно издадено или съставено преди датата на присъединяване съгласно едно от европейските споразумения, изброени по долу, сред които е и Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и държавите - членки, от една страна, и Р България, от друга страна - Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество. Процесната стока е била поставена под митнически режим активно усъвършенстване с отложено плащане към датата на присъединяване - с ЕАД от 21.12.2006 г., митническият режим "активно усъвършенстване" е посочен в чл. 4, § 16, г) от регламент (ЕИО) № 2913/92, а за стоките е представено доказателство за преференциален произход, надлежно съставено преди датата на присъединяване, съгласно Протокол № 4 към Споразумението за асоцииране. Поради това, за процесните стоки са изпълнени всички предпоставки на чл. 1, б. а) от приложение V, глава четвърта "митнически съюз" към Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз, същите се освобождават от митни сборове и други митнически мерки. По същество по делото не съществува спор по този въпрос. Същественото за конкретния правен спор е, че от недължимостта на митни сборове за стоката, следва и извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 203, ал. 3 ЗМ. Тази разпоредба предвижда, че в случаи определени в правилника, при възникване на вносно митническо задължение, свързано с режими с отложено плащане, длъжникът заплаща лихва в размер на законната лихва върху размера на вносните митни сборове поради отлагане на датата на възникването или вземането му под отчет. След като в конкретния случай, за стоката не възниква вносно митническо задължение, не се дължат и лихви в посочената хипотеза. В обжалваното пред съда решение за определяне на лихви, като основание за определяне на задължението за лихви върху ДДС е посочена разпоредбата на чл. 203, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Втората от тези разпоредби предвижда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Както се посочи, задължение за лихви върху митни сборове в конкретния случай не е възникнало, поради недължимостта на митни сборове, от което следва, че задължение за лихви върху несъбрания ДДС не възниква по силата на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Същата може да намери приложение само, ако се дължат лихви върху митни сборове, но в случая такива не се дължат. Наред с изложеното следва да се посочи, че за целите на облагането по ЗДДС в случая е осъществен внос, тъй като съгласно разпоредбата на § 14, ал. 1 ПЗР ЗДДС, внос е и извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава четвърта "Митнически съюз" от Протокола към Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз. Както се обсъди по-горе, в конкретния случай са налице обстоятелствата по това приложение, което представлява и основание за освобождаване на стоките от вносни митнически задължения. Затова първоинстанционният съд обосновано е направил извода, че е осъществен внос в посочената специална хипотеза. Според § 14, ал. 2 ПЗР ЗДДС, в случаите по ал. 1 данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 ЗДДС, който от своя страна предвижда, че когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности. В конкретния случай митническите формалности по приключване на режима АУ (ОП са приключили с декларирането на стоките за режим допускане за свободно обращение и крайно потребление с ЕАД № 7ВG003000Н0249563 от 21.11.2007 г., затова и на тази дата е възникнало данъчното събитие. Безспорно е по делото че задължението за ДДС в размер на 802 лв. е платено по банков път на 20.11.2007 г., следователно към датата на възникване на данъчното събитие, когато данъкът е станал изискуем, същият е бил платен. За периода от 22.12.2006 г. до 21.11.2007 г. не е налице основание за начисляване на лихви върху ДДС, тъй като на първо място през този период не е имало възникнало данъчно събитие, а на следващо място - разпоредбата на чл. 203, ал. 3 ЗМ не намира приложение по изложените вече съображения. Следва за пълнота на изложението да се отбележи, че в касационната жалба неправилно се поддържа, че съдът е направил извода, че не се дължи ДДС при извършване на митническите формалности при деклариране на стоки за свободно обращение. От мотивите на съдебното решение недвусмислено се установява, че съдът е приел, че ДДС се дължи, тъй като е осъществен внос по смисъла на § 14, ал. 1 ПЗР ЗДДС, но не се дължи лихвата, начислена с обжалваното решение. В тази връзка необосновано представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че съществувало противоречие в мотивите на съдебното решение относно дължимостта на ДДС. На стр. 6 от решението, последен абзац (л. 111 от делото), е посочено, че обжалваният административен акт не поражда задължение за заплащане на ДДС от страна на жалбоподателя. Това отговаря на действителното правно положение, тъй като обжалваното пред съда решение е само за доплащане на лихви. Затова съдът е посочил, че дължимостта на ДДС стои извън предмета на спора, но доколкото има значение за определяне на акцесорното задължение за лихви, следва да бъде обсъдена, което и съдът е сторил в мотивите на решението. Неправилно също така представителят на ВАП поддържа, че са били обжалвани и други актове на началника на Митница Пловдив, по които съдът не се е произнесъл. Предметът на правния спор е правилно определен от първоинстанционния съд. Наред с това, макар в случая съдът да се е произнесъл по целия спорен предмет, следва да се има предвид, че постановяване на допълнително решение по принцип може да бъде поискано само от страните. Предвид изложените съображения, като е отменил решението за определяне на задължение за лихви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение