Решение № 398 от 17.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1310/2012 г.

Решение № 398 от 17.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1310/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения С. Р. Р. за възобновяване на нохд № 310/2011 г. на Варненския районен съд и отмяна на присъда № 132/16.03.2011 г. поради неучастието му в наказателното производство. Поддържа, че неправилно делото е разгледано в негово отсъствие и без да му е връчен обвинителен, че е научил при задържането му за изтърпяване на наложеното наказание за влязлата в сила присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите и намира: Варненският районен съд, четвърти състав с присъда № 132/16.03.2011 г. по нохд № 310/2011 г. признал подсъдимия Р. за виновен за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК в периода 15.09. - 06.11.2008 г. и го осъдил на пет години лишаване от свобода. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Досъдебното производство е образувано по повод тъжба за извършена кражба, подадена на 20.11.2008 г., с постановление от 22.01.2009 г. От материалите по делото се установява, че Р. е напуснал пределите на Република България на 02.11.2008 г., че е обявен за общодържавно издирване, че неколкократно е постановявано спиране и възобновяване на производството, че е искано продължаване на срока за разследване, че не е намиран на домашния адрес, както и че са били налице данни за пребиваване в Полша при бившата си съпруга, но без да са извършвани каквито и да било действия за установяване на адреса и за призоваване. Процесуалните действия по привличането и предявяването са извършени при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК и с участие на служебния защитник, което е видно от приложените по делото постановления от 20.12.2010 г. Районният съд е образувал делото по внесения обвинителен акт и установил от получените справки, че лицето не е задържано в местата за лишаване от свобода, че не е намерено на адреса по местоживеене, защото е в чужбина. Приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" НПК, поради което провел съдебното следствие и постановил осъдителната присъда. От изложеното следва, че съдът е провел задочно производство, с което е нарушил съществено процесуалните права на осъдения. Наказателното производство не е било образувано към момента, когато е напуснал пределите на Република България и той не е могъл да знае за извършваните процесуални действия. Няма данни какви действия са извършени от компетентната служба на МВР по повод обявяването на лицето за общодържавно издирване на досъдебното производство, нито дали е проведено щателно издирване, което съдът е следвало да постанови да бъде извършено от компетентните органи, както и дали е направено всичко възможно за установяване на адреса в Полша с оглед призоваването му. Недостатъчната процесуална активност на съда е довела до ограничаване на правата на Р. да разбере за образуваното наказателно производство, да участва лично в процесуалните действия и да организира защитата си. Затова и с решението си да се разгледа делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е основание за отмяна на присъдата по реда на възобновяването на наказателното дело. Наказателното производство е започнало като задочно още при образуване на досъдебното производство когато е установено, че лицето е напуснало пределите на Република България и то преди образуването му. При посочените по-горе условия е проведено съдебното производство и е постановена осъдителната присъда, за изтърпяването на която осъденият е задържан на основание Европейска заповед за арест и е предаден с решение на германски съд. Искането по изложените съображения е основателно и следва да бъде уважено - осъденият не е участвал в наказателното производство, защото не е знаел за образуването му, не е получил препис от обвинителния акт, не се е укрил, за да избегне наказателна отговорност. По отношение на него не е била взета мярка за неотклонение. Задържането му е в изпълнение на влязлата в сила присъда, отмяната на която е поискал. Това, с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК, налага произнасяне по въпроса за мярката за неотклонение до започване на новото разглеждане на делото. Настоящият състав взе предвид данните за поведението на осъдения, причините за задочното провеждане на наказателното производство още от стадия на досъдебното производство, процесуалната дейност на разследващия и на съда и намира, че най-подходяща е мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1 000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение