Решение № 9315 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2009 г.

Решение № 9315 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Величко Михайлов Рангелов от с. Маноле, община Марица, област Пловдив, против решение № 1384 от 30.12.2008 г. по адм. дело № 2089/2008 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Съгласно чл. 143, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Алинея 2 (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а според предписанието на ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Рангелов срещу изричния писмен отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, обективиран в писмо изх. № ИЯ (КАТ-9093/29.09.2008 г., за регистрация на МПС марка "Мерцедес, модел 310D, внос от Великобритания. От фактическа страна съдът е приел за установено, че по повод подаденото от собственика Рангелов заявление за регистрация на автомобила, при преглед на превозното средство е констатирано, че идентификационният номер на рамата (шасито) е заличен, т. е. липсва набитият оригинален номер, поставен от производителя. Освен това на стандартното за целта място не се установява стикер, съдържащ изписан номер на рамата. Номерът на двигателя е изпълнен с оригинален шрифт, а номерът на скоростната кутия е изпълнен на метална табела, закрепена с оригинални нитове. Тези констатации са отразени в експертната справка на БНТЛ при ОДП, приложена по административната преписка и са възпроизведени в протокола на комисията, дала становище пред компетентния административен орган да се откаже исканата регистрация поради невъзможност за установяване на оригиналния номер на рамата. След обсъждане на изложените фактически обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че административният орган правилно е отказал да регистрира в страната процесния внесен от чужбина автомобил, който извод се възприема от касационната инстанция. Споделят се и изложените мотиви, че удостоверението и справката от оторизирания представител на Мерцедес-Бенц не сочат пълно покриване на идентифициращите признаци, доколкото заводски оборудваният двигател е бил подменен (по сведения от самия жалбоподател) и е налице разминаване в данните относно модела на автомобила и датата на производството му. В справката е посочено, че автомобил "Мерцедес" с рама № WDB903462 2P 736890 (посочена в чуждестранното свидетелство за регистрация) и с наличния номер на двигателя 60298000129421 съответства на модел 312D, произведен на 13.10.1997 г., докато от удостоверението се установява, че автомобил с тези номера на рама и двигател съответства на модел 310D, произведен на 5.09.1997 г. Затова правилно съдът е счел, че определящото в случая е това, че след като не е възможно установяването по несъмнен начин на автентичния идентификационен номер на рамата, поставен от производителя, регистрацията (първоначална или последваща) на ППС не може да бъде разрешена, предвид императивната забрана на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Законосъобразно е прието, че жалбоподателят не би могъл да поиска възстановяване на ИН по реда на Инструкция № I-185/6.12.2002 г. във връзка с чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, тъй като чл. 3 от подзаконовия нормативен акт изключва тази процедура при невъзможност за установяване на оригиналния (автентичен) номер. Това обаче няма отношение към изхода на спора. С оглед на горното обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,