Решение № 6179 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2016 г.

Решение № 6179 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Л. Х.-Петрова срещу решение № 265/09.11.2015 г., постановено по адм. д. 273/2015 г. по описа на Административен съд - Х. (АС-Х.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение, включително и в частта относно присъдените разноски и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба като изрично са наведени доводи, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), защото е установено съкращаване на щата, но не и на длъжността, заемана от А. Х.-П., както и неубедително позоваване от страна на първата инстанция на "трайна съдебна практика" без да е цитиран дори един съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 265/09.11.2015 г., постановено по адм. д. 273/2015 г. по описа на АС-Х. е отхвърлена жалбата на А. Л. Х.-П. против Заповед № 595/09.11.2015 г. на директора на Агенция"Митници", с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните предпоставки за издаване на оспорената заповед са били налице, защото е установено действително съкращаване на броя на служителите, заемащи същата длъжност като жалбоподателката. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с А. Х.-П. е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила, материалноправни предпоставки и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед Заповед № 595/27.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на А. Х.-П. за заеманата от нея длъжност "старши митнически инспектор" в М. С., с работно място - сектор "Оперативен контрол", отдел "Митническо разузнаване и разследване", считано от 28.04.2015 г. е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", според който директорът назначава и освобождава държавните служители в агенцията. В съответствие със събраните по делото доказателства е обоснован и правния извод на АС-Х. относно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - длъжността е реално съкратено, защото бройките за "старши митнически инспектор" в М. С. са намалени. Съдът е анализирал извършените структурни промени като обединяването на сектор "Оперативен контрол", в който е работила жалбоподателката със сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и обединяването им един "Анализ на риска и оперативен контрол", при което за длъжността "старши митнически инспектор" са предвидени само 4 щатни бройки вместо съществуващите в предходното длъжностното разписание за тази позиция 5 щатни бройки в двата сектора. Неоснователно е оплакването в касационната жалба въвеждащо разграничение между понятията "съкращаване на длъжността" и "съкращаване на щата". За да възникне основанието, посочено в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващият съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК) и представените допълнително в открито съдебно заседание пред касационната инстанция писмени доказателства от ответната страна не променят този извод. В случая е налице намаляване на броя на служителите, които изпълняват длъжността "старши митнически инспектор" в М. С., което според смисълът на закона и тълкуването му, установено непротиворечиво в съдебната практика, е едно от възможните проявления на института "съкращаване на длъжността". Позоваване на съдебната практика в подкрепа на правните изводи, които конкретния съдебен състав прави по конкретно дело, не е задължително да е с цитиране на влезли в сила съдебни актове, особено когато всички съдебни решения по приложение на приложимата правна норма са в един и същ смисъл. При наличие на противоречива практика е възможно да се цитират отделни съдебни актове, които са в същия смисъл, за да се подкрепят изложените съображения на решаващият съдебен състав, но и във всички случаи съгласно изискването на чл. 172а от АПК относно съдържанието на съдебното решение към него се изготвят собствени мотиви по конкретното дело, а не препратки към други съдебни актове. Този принцип е приложим дори и в случаите когато съдът се позовава на задължително тълкувателно решение, което е индивидуализирал. По изложените съображения Върховният административен съд намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за наличие на касационно основание за отмяна поради допусната грешка при тълкуването на правни понятия от АС-Х. и липсата на индивидуализация на непротиворечивата съдебна практика, която дава същото тълкуване на правната норма. При извършената служебна проверка относно валидността, допустимостта и спазването на материалния закон на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната инстанция не констатира нарушения. Обжалваното съдебно решение е действително, валидно и постановено при спазване на действителния, ясен и точен смисъл на приложимото материално право. При тази проверка на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция извърши проверка относно спазването на материалния закон само въз основа на установените от първата инстанция факти. Представените от ответната страна в открито съдебно заседание по настоящото дело писмени доказателства са неотносими към касационните основания по чл. 209 от АПК и на основание чл. 219, ал. 2 от АПК е недопустимо да бъдат обсъждани, особено при изричното възражение от стран ана касатора да бъдат приети за установяване на нови фактически обстоятелства от касационната инстанция. Съгласно чл. 8 от Закона за митниците (ЗМ) директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала в рамките на общата численост (определена с Устройствения правилник), а съгласно чл. 6, т. 10 от Устройствения правилник утвърждава длъжностното разписание на Агенцията. Тоест същият може в рамките на посочената численост с Устройствения правилник да променя бройките длъжности в различните структури, както и да изменя и структурите, действайки при оперативна самостоятелност. Намаляването на бройките за определена длъжност, която в случая е безспорно доказана, винаги е форма на реално съкращаване на длъжността. Не са налице твърдения и доказателства, че органът не е действал съразмерно (чл. 6 от АПК) и е нарушил целта на закона. Административният съд е извършил задълбочена проверка и относно спазването на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената пред него заповед и е приел за установено, че към 27.04.2015 г. в системата на Агенция "Митници" не действат правила за извършване на подбор при съкращаване на длъжности от администрацията. Такава правила (Процедура за съкращаване на персонала в Агенция "Митници") са съществували в друг период от време като са утвърдени със Заповед № ЗАМ-613/12.11.2009 г., но са отменени със Заповед № ЗАМ-611/04.11.2011 г. на директора на Агенция "Митници", считано от 04.11.2011 г. Не са събрани доказателства за приемане на други правила, които да са изисквали извършването на подбор при съкращаване броя на служителите, заемащи една длъжност, за която след промяна в длъжностното разписание са отредени по-малко щатни бройки. Законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е и изводът, че оспорената заповед съдържа всички реквизити по чл. 108 от ЗДСл. и при издаването е спазено изискването за форма на административния акт. По изложените съображения касационната жалба по наведените в нея основания се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и законосъобразно. Решението е правилно включително и в частта относно присъдените разноски, при определянето на които не е допуснато нарушение на закона. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК има правно значение за допустимостта процедурата по чл. 248 от ГПК (според задължителното тълкуване на закона, установено в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на Върховния касационен съд), но не и относно дължимостта на разноските. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва в полза на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение