Решение № 1356 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5649/2007 г.

Решение № 1356 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5649/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. П. К. и П. С. Б. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 16.VII.2007 г. по гр. д. № 809/2005 г. Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 33, ал. 4 от ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Ищците М. К. и П. Б. са предявили положителен установителен иск за собственост срещу ответника "Чан" Е. гр. В. по отношение на незастроен недвижим имот в землището на гр. В., за който ответникът притежавал нотариален акт за покупко-продажба. С решението на Варненския районен съд, 14 състав искът е уважен, а издадения в полза на ответниците нотариален акт - отменен на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) По въззивна жалба на ответника "Чан" Е. Варненският окръжен съд с решение от 16.VII.2007 г. постановено по в. гр. д. № 809/2005 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и пререшил спора, като е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила при обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, като направените фактически изводи са необосновани, а от правна страна съдебният акт е незаконосъобразен. От фактическа страна е изяснено непротиворечиво по делото, че ищцата М се явява приобретателка по договор за замяна, оформен в нот. акт № 104, т. ХХI нот. дело № 5694/27.VI.1996 г. с наследник на вносител на земеделска земя - лозе в ТКЗС, за която е имал нот. акт от 1955 г. С решение на Поземлената комисия от II.1995 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Ж. С., които през месец март 1995 г. са били въведени във владение на процесното лозе. През 1996 г. с нот. акт за замяна ищцата М е придобила лозе от 1202 кв. м. в местността "Пчелина Варненско", от което е прехвърлила с нот. акт през 2002 г. 200 кв. м. ид. части на сина си П. Б. Ответникът "Чан" Е. също се явява частен правоприемник на поземлен имот с площ от 1020 кв. м. в същата местност, представляващ пл. им. № 3* по нот. акт № 96 том 4, рег. № 1* дело № 644/2002 г. на нотариус Ж. К. с район на действие Варненския районен съд, който му е продаден от "Фарма М" АД. Процесният имот заедно със съседни земеделски земи, внесени в ТКЗС, са били предоставени на Варненското аптечно предприятие - общо 20 дка, с предназначение да бъдат складова база на предприятието. Никакви мероприятия обаче не са осъществявани с тези имоти - липсва застрояване. Част от имотите на Аптечното предприятие гр. В. са били реституирани на бивши собственици, а за други от тях има отказ, влязъл в сила. Идентичността между имота, за който ищците се легитимират с посочените по-горе нот. актове от 1996 и 2002 г. и този по нот. акт на ответника "Чан" Е. от ХII.2002 г. е установена с назначената в първата инстанция съдебно техническа експертиза на вещото лице Д. Р. П., която е проследила промените по действалите кадастрални и регулационни планове от 1968 г., 1999 г. и 2000 г., като е изяснено и различието в квадратурите на имота по нот. актове на ищците и този на ответника. Към момента на внасяне на лозето в ТКЗС през 1955 г. то се е намирало извън строителните граници на населеното място, като за пръв път е заснето в кадастралния план от 1968 г. За да отрече правата на ищците като приобретатели по сделка с наследник на реституиран по ЗСПЗЗ недвижим имот, Варненският окръжен съд е приел, че процесния имот е включен в капитала на търговското дружество - правоприемник на държавното предприятие с акта на преобразуването му. В тази връзка изводите на въззивната инстанция се основават на заключението на едноличната съдебно счетоводна експертиза, извършена от Е. Й. Т., въз основа на данните от правния анализ на предприятието "Аптечно Варна" А., поради което "би могло да се отбележи, че в активите на това А. процесният имот е съществувал и към 18.Х.1999 г., както и че същият е представлявал част от капитала му". Заключението на извършената тройна съдебно-счетоводна експертиза в състав И. К., Д. П. и Ц. Д. от 28.IХ.2006 г. обаче е в смисъл, че липсва счетоводна документация, въз основа на която да се приеме, че процесният имот е в капитала на дружество "Аптечно предприятие" гр. В. към 18.Х.1999 г. Документи в този смисъл има едва към 31.ХII.2002 г. Игнорирането на изводите в тройната съдебно-счетоводна експертиза от страна на Варненския окръжен съд е обяснено в мотивите на съдебния акт с противоречието на това заключение с приложения правен анализ, както и с факта, че имота е записан като материален актив в правоприемника "Фарма М" А. гр. М., което обаче се отнася за значително по-късен период от време 2002 г. По този начин е придадена на т. нар. "правен анализ" доказателствена сила, каквато той не притежава. Преценката на съдържащата се в двете експертизи информация за счетоводните записвания в преобразуваните предприятия е извършена като голословно окръжният съд е приел, че заключението на тройната експертиза е явно необективно и некомпетентно. Липсват конкретни данни в подкрепа на такъв извод, напротив трите вещи лица задълбочено и конкретно са проверявали всички достъпни им документи, предоставени от страните. Освен това със записване към 2002 г. в счетоводната документация на фирмата се обосновава извод за значително по-ранен период от време, което е нелогично. Касае се за земеделска по своя характер земя, поради което е приложима нормата на § 6, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗППДОбП, приета през 1998 г. в по-късен момент след осъществяване на придобивните сделки на ищците. Поради това и се явяват незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция, позоваваща се на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗППДОбП. Допуснатите нарушения на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства - по-конкретно на изслушаните съдебно счетоводни експертизи, както и неправилното позоваване на приложимата правна норма водят до необходимостта от отмяна на постановеното от Варненския окръжен съд решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение