Решение № 1437 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5168/2007 г.

Решение № 1437 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5168/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на П. г. по б. и електротранспортна техника, гр. С. чрез адв. Я против въззивно решение № 198/29.06.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1* г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на чл. 220, ал. 1 ГПК и противоречие с материалния закон - чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенциите да бъдат уважени, ведно с разноски за всички инстанции. Ответниците по касация В. З. К., Р. Г. К. и З. Д. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявени са пасивно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Софийски районен съд, ги е отхвърлил, като е осъдил ищеца да заплати на ответниците съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е правоприемник на Т. по електротранспорт, София. Учебното заведение като възложител на работата, изпълнявана от учителката, в чийто час е увреден ученика М. Н., е осъдено солидарно с деликвента В. К. и неговите родители да заплатят на пострадалия обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, както и компенсаторна лихва, считано от 10.02.1998 г.и съдебни разноски. Решението е постановено по гр. д. № 915/2000 г. на СГС и е влязло в сила. Цялото задължение е погасено от гимназията. Прието е от правна страна, че тя не може да претендира от другите три лица, с които е осъдена солидарно, по 1/4 от заплатената сума, защото в отношенията между тях не съществува солидарност. Съдът е изложил съображения, че влязлото в сила решение по гр.д. № 915/2000 г. формира сила на присъдено нещо в отношенията между насрещните страни по него, а те са ищеца М. Н. и ответниците. Последните по между си не са обвързани по чл. 220, ал. 1 ГПК. Решението е неправилно. По влязлото в сила съдебно решение, което е задължително за страните, техните универсални и частни правоприемници за съда, който го е издал и всички други съдилища и учреждения в Републиката, всички ответниците са солидарно осъдени да заплатят на ищеца обезщетения, лихви и разноски. Те, следователно, имат положението на обикновени другари по приключилото дело. Вътрешните отношения между тях са като между подпомагаща и подпомагана страна. Следователно, не са обвързани по между си от силата на присъдено нещо, но са обвързани от фактическите констатации на съда относно общите факти, съдържащи се в мотивите към решението. Именно поради това, както е разяснено и в т. 18 на ТР № 1 от 4.01.2000 г. ОСГК ВКС, за да обори тази обвързваща го сила, всеки от тях има право на жалба срещу мотивите на решението в тази му част, дори ищецът да не го жали. Насрещни страни по подобна жалба стават другарите. Изводът на съда по гр.д. № 915/2000 г. за солидарната отговорност спрямо М. Н. на училището, прекия извършител и неговите родители, е такъв общ факт и, като не се е съобразил с това, а е пререшил спора, Софийски градски съд е нарушил чл. 220, ал. 1 ГПК, в резултат на което е постановил неправилно решение. То следва да бъде касирано. Спорът е изяснен от фактическа страна, като допуснатото нарушение не налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е изплатил в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на М. Н. 13980 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 742,29 лв. обезщетение за имуществени вреди, лихва, натрупана от 10.02.1998 г. до 10.02.2004 г. в размер на 12 999,54 лв. и разноски от 270 лв. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че преведената сума за погасяване на натрупаната лихва до окончателното изплащане на главниците, е съответна на действително дължимото. По силата на чл. 127 ЗЗД в отношенията по между си солидарните съдлъжници са разделни длъжници и всеки от тях понася част от общия дълг, която по общото правило на чл. 127, ал. 1 ЗЗД е еднаква по размер. В случая, съдлъжниците са четирима, така, че всеки от тях дължи 1/4 от общото задължение. Никой от ответниците не е установил, да не дължи или дължи по-малко. Това не се следва и от отношенията между тях, нито от естеството на правоотношенията. Доводът, че родителите на непълнолетния извършител на деликта общо отговарят със сума, равна на задължението на другите двама солидарни съдлъжници, не е съобразен последиците по чл. 220, ал. 1 ГПК и материално- правната норма - чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Тя, като съставът вече изясни разпределя дълга според броя на длъжниците. В случая, при това, правилата на съпружеската имуществена общност нямат отношение, защото отговорността по чл. 48 ЗЗД е деликтна и тя е за всеки един от родителите. Произтича от неизпълнение на родителските им функции и преди всичко на задълженията по отглеждане и възпитание на ненавършилия пълнолетие. В заключение, ищецът, като е погасил цялото задължение, е изпълнил в повече от своята част. Всеки един от тримата ответника му дължи по 1/4 от изплатената сума, което е по 6 997,96 лв., Те не са я възстановили на училището, поради което дължат и лихва за забава, като претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба е също основателна. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответниците общо дължат на ищеца сторените във всички производства съдебно-деловодни разноски - общо 1239,76 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение