Решение № 15808 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2016 г.

Решение № 15808 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. И. срещу решение № 4037 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 1650/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което са отхвърлени предявените от нея искове против О. П. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15000 лв и за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответника. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не е обсъдил всяко от твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на ответника и неправилно се е съобразил с решението по адм. дело 314/2011 г. на Административен съд гр. П., без да формира самостоятелни мотиви по спорните въпроси. По подробно изложени съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на АССГ и за уважаване на исковите претенции. О. О. П. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е било установено, че към 31.12.1990 г. Н. И. е притежавала жилищно-спестовен влог в Държавна спестовна каса (ДСК). Включена е в Окончателен списък № 2 за 1995 г. на правоимащите жилищно-спестовни вложители от община П. по чл. 7 ППЗУПГМЖСВ. С молба от 02.03.1995 г. Н. И. е поискала от председателя на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ да й бъде разрешено да закупи жилище и да бъде включена в списъка на ЖСК "Утинор-11". С решение по Протокол № 13/20.06.1995 г. на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ касаторът И. е включена като член-кооператор за гарсониера № 1, за което с писмо изх. № 2106/10.07.1995 г. е уведомен УС на ЖСК. По делото е приложен, подписан само от Н. И., договор от 23.07.1995 г., съгласно който О. П., в качеството си на продавач се задължава да продаде, а купувачът Н. И. се съгласява да купи недовършен обект, изпълнен при 46% завършеност - посочения по-горе апартамент, за сумата 69378 лева, от които цена 58795 лева и 10583 лева ДДС Съгласно т. 3 цената на правото на строеж не е включена в цената на имота, предмет на договора за продажба. На 11.07.1995 г., 27.07.1995 г. и 31.07.1995 г. Н. И. е подала възражения до кмета на община П., в които сочи нарушения на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ и настоява да и бъде предоставено двустайно жилище. По нареждане на ищцата, на 28.07.1995 г. ДСК е превела на Общината сума в размер на 58795 лева за закупуване на апартамента и сума в размер на 4486 лева за отстъпено право на строеж. С молба от 15.09.1995 г. Н. И. е направила пред Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ волеизявление за отказ от определеното й жилище в "Утинор -11". С Решение № 2/04.07.1996 г. на ОС на ЖСК Н. И. е освободена от членство в ЖСК "Утинор-11", поради невнасяне на 9 поредни дялови вноски за изграждане на кооперацията. С Уведомително писмо, подписано от председателя и секретаря на ЖСК, на ищцата е указано, че след прекратяване на членството й в кооперацията ще й бъде възстановена сумата, която е заплатила на Общината за закупуване на ап. № 1 при 46% завършеност, в размер на 73864 лева. Решението е обжалвано от Н. И., но с влязло в сила съдебно решение от 04.10.1999 г. жалбата и е отхвърлена. С Молба вх. № 146/20.05.2008 г. ищцата е сезирала председателя на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ да й бъдат компенсирани притежаваните от нея 88501 лихвоточки, като дългогодишен жилищно-спестовен вложител. С Писмо изх. № 8/22.05.2009 г. председателят на Местната комисия е уведомил ищцата, че с платежно нареждане от 28.07.1995 г. е бил индексиран жилищноспестовният й влог и сумата от 150451.70 лева е била преведена по нейна сметка, с което са приключили отношенията й с Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ С Писмо изх. № 6/21.06.2011 г., в отговор на искане на ищцата да и бъде предоставен избор на жилище или да и бъдат върнати платените за това суми, председателят на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ е уведомил ищцата, че след индексиране на жилищно-спестовния й влог на 28.07.1995 г. Местната комисия няма повече отношение към вложителите. С Писмо изх. № 11-ЖН-142-1/18.07.2011 г. кметът на община П. е уведомил Н. И., че след включването й като член-кооператор на ЖСК и извършения от нея на 28.07.1995 г. превод за закупуване на апартамент имуществените й отношения с кооперацията се уреждат по реда на ЗЖСК. С Решение № 9/27.02.2012 г. на АСП по адм. дело № 314/2011 г., влязло в сила на 29.01.2013 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. И. срещу отказ, обективиран в Писмо изх. № 6/21.06.2011 г. на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ. Съдът е приел, че МК, в изпълнение на предоставените й по закона правомощия е извършила дължимите действия по искане на Н. И. още през 1995 г. - индексирала е жилищноспестовния й влог и е включила същата, като правоимащо лице в списъците по чл. 5 и сл. от ППЗУПГМЖСВ. Съдът е изслушал и свидетелски показания, въз основа на които е установил, че Н. И. е била включена в списъка за даване на жилище, но е отказала предложеното й, тъй като е било на първи етаж със северно изложение и съответно не е удобно за сама жена; че ищцата многократно се е обръщала към институциите с жалби и молби да й бъде предоставено жилище и отказът на ответника да й възстанови вложените средства или да й предостави жилище се е отразявал зле на здравословното състояние, рязко е било нарушено зрението на ищцата, имала е проблеми със зъбите и се е налагало многократно да я придружават до болнични заведения. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, според която размерът на законната лихва върху главница от 155689.61 лева за периода от 28.07.1995 г. до датата на завеждане на исковата молба - 12.11.2014 г. е 697333.11 неденоминирани лева или 697.33 лева. Средната пазарна цена на жилище в гр. П. през 2014 г. е в размер на 594.26 лева за кв. м., а във вариант 46% завършеност пазарната цена е 273.36 лева за кв. м. АССГ е приел от правна страна, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК, тъй като Н. И. е била включена в окончателния списък на правоимащите лица по чл. 7 ППЗУПГМЖСВ и като член-кооператор в ЖСК; съгласила се е да закупи конкретен жилищен имот в ЖСК, което е удостоверила с подписа си под договора за покупко-продажба от 23.07.1995 г., страна-продавач по който е Общината; жилищно-спестовният влог на ищцата е бил индексиран и сумата от 150451.70 лева е била преведена по нейна сметка, а след това тази сума е била преведена на Общината за закупуване на жилище. Поради това съдът е счел, че твърдените вреди са евентуална последица от неизпълнение на сключения с общината договор за покупко-продажба от 23.07.1995 г. АССГ е приел, че въпросът за това задължена ли е била Местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ, респективно кметът на Общината да извършат претендираните действия по чл. 20, ал. 4 ППЗУПГМЖСВ, като предоставят възможност за избор на жилище в ЖСК или възстановят сумите, внесени за закупуване на жилището, описано в т. 1 от договора от 23.07.1995 г. е разрешен с влязло в сила на 29.01.2013 г. съдебно Решение № 9/27.02.2012 г. на АСП по адм. дело № 314/2011 г., като съдът е дал отрицателен отговор на тези въпроси. Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него мотиви. В исковата молба са изложени подробно твърдения за актове, действия и бездействие на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ. Местната комисия обаче не е общински орган, поради което О. П. не носи отговорност за нейните актове, действия и бездействия. Съгласно чл. 5 от закона, в редакцията му към 1995 г. и към настоящия момент, се създава Национален компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет, който има за цел да организира набирането, управлението и използването на имущество по фонда. Разпоредбата на чл. 8 предвижда, че ръководен орган на жилищния фонд е Управителният съвет, който се състои от 7 членове, назначени от председателя на Министерския съвет за срок от 5 години, които избират помежду си председател на съвета. В населени места по утвърден от Управителния съвет списък се създават местни комисии към общините от представители на общинските съвети и организациите, представляващи гражданите с жилищни нужди. Управителният съвет по предложение на общинските съвети утвърждава състава на местните комисии и техния мандат. В чл. 16 от ППЗУПГМЖСВ е предвидено, че местните комисии по чл. 8, ал. 2 от закона се създават към общините, но са определени от управителния съвет. Състоят се от пет до девет членове и в тях се включват представители на общинските съвети, общините и организациите (комитетите), представляващи гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове и доказани жилищни нужди. Съставът на местните комисии и техния председател се определя от общинския съвет и се представя за утвърждаване от управителния съвет. Промените в съставите на местните комисии също подлежат на утвърждаване от управителния съвет. Следователно, макар комисиите да се създават териториално към общините и да се подпомагат от тях и членовете им да се утвърждават по предложение на общинските съвети, тези комисии не са част от административната структура на общината, дейността им не е част от тази на общинските органи и те не подлежат на контрол от тях. Посочената нормативна уредба не позволява да се направи извод, че местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ е орган на община П.. Поради това нейните актове, действия и бездействия не могат да ангажират отговорността на общината по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността на общината не може да бъде ангажирана и за актовете на ЖСК "Утинор 11". Жилищностроителните кооперации са самостоятелни юридически лица, които носят самостоятелна гражданска отговорност. Ищцата следва, съобразявайки посочената по-горе нормативна уредба, да съобрази към кое юридическо лице и по какъв правен ред да защити претендираните от нея права. Липсата на отговор от администрацията на община П. след изпращането на възражения до Председателя на ОС на О. П., заместник кмета и кмета на О. П. от 11.07.1995 г. и 27.07.1995 г. не представлява незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на общината, тъй като, предвид посочената по-горе нормативна уредба, нито общината, нито нейните органи могат да контролират дейността на местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ. Ето защо кметът, заместник кметът и председателят на Общински съвет П. не са били компетентни да осъществят никакви действия във връзка с посочените по-горе възражения, освен да ги препратят на комисията. Видно от писмо изх. № 10 от 13.04.1998 г. на местната комисия, тези възражения са стигнали до нея. Относно законосъобразността на писмо изх. № 11-ЖН-142-1/18.07.2011 г. на кмета на община П. е налице влязло в сила съдебно решение, както правилно е посочил и АССГ. В исковата молба се съдържа и петитум община П. да бъде осъдена да заплати равностойността на сумата, заплатена от ищцата за закупуване на жилище, която до момента не е върната, поради неоснователно обогатяване. Неоснователното обогатяване не се регулира от административното право и то не може да бъде разгледано от административния съд. Претенцията може да бъде заявена по гражданско-правен ред. По изложените съображения решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд