Решение № 8129 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2018 г.

Решение № 8129 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление /РУ/ - Сунгурларе при ОДМВР - Бургас против решение № 923/11.05.2018 г. по адм. д. № 761/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. С решението е отменена негова заповед № 454 з-72/15.03.2018 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 2 на Т. Стоянов, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата против заповедта. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът Т. Стоянов не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 923/11.05.2018 г. по адм. д. № 761/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас е отменена заповед № 454 з-72/15.03.2018 г. на началника на РУ - Сунгурларе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 2 на Т. Стоянов, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, без да са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и правото на защита на служителя да е нарушено, но при неправилно приложение на материалния закон. Развива съображения, че чисто формално, вписаното в заповедта правно основание – чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съответства на изложеното в същата фактическо основание, но самото дисциплинарно нарушение остава недоказано. Липсват категорични доказателства и за това, че от субективна страна Т. Стоянов е осъзнавал и е искал това или е допускал, че напуска преждевременно работата си. Съдът се е мотивирал, че необосновани остават вида и размера на определеното наказание. Посочил е, че дори хипотетично да бъде възприета тезата на началника на РУ - Сунгурларе за допуснато нарушение на служебната дисциплина от страна на Стоянов, то по интензитета си, като липса на вредни последици, следва поведението да бъде преценено като маловажен случай по смисъла на чл. 198, ал. 1 от ЗМВР. Отклонението се явява незначително по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, за която хипотеза се предвижда наказание "мъмрене". Решението е правилно и следва да се остави в сила. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед № 454 з-72/15.03.2018 г. на началника на РУ - Сунгурларе, с която на Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния орган и в предвидената форма. Заповедта е издадена при спазване и на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Стоянов са посочени две основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност: по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР: "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители" и по чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение трето от ЗМВР: "преждевременно напускане на работа". Обосновани са изводите за липса на мотиви в оспорваната заповед защо приключването на наряда в 5. 55 часа на 30.12.2018 г. /5 минути преди определеното време/, квалифицирано като преждевременно напускане на работа по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение трето от ЗМВР, следва да бъде наказано с "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Не са изложени мотиви дали се касае за невиновно поведение или ако е налице виновно поведение дали не е налице маловажно нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, което е по-леко наказуемо. Тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното и не е съобразена с данните за личността на извършителя, предвид кадровата справка. Доказателствата по делото като справка и докладни записки, сочат на съвестно изпълнение на служебните задължения от страна на служителя. Изготвени са докладни и е предадена дейността на постъпващия нов наряд. Следователно дори приемайки, че последните пет минути Стоянов е бил извън сградата на РУ, това не може да се квалифицира като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АС-Бургас кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Посочените в касационната жалба неточности при посочване на длъжността на Стоянов не се отразяват на крайния резултат по делото. При постановяването на решението си Административен съд -Бургас не е допуснал нарушение на материалния закон, нито съществено нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не е налице касационно основание за отмяна. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение