Решение № 786 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2016 г.

Решение № 786 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Г. Й. Д., подадена от пълномощника му адв. Кирилов, срещу решение № 1477 от 9.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1749/2015 г. по описа на Административен съд Б. с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Б., редовно призован не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил предявените от Г. Д. против ОД на МВР Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, болки и страдания, произтичащи от незаконосъобразността на същото наказателно постановление. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказани по делото реално причинени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца са наложени административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представени пълномощни. В производствата, развили се пред Районен съд Б. и Административен съд Б. не са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващи възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на договор извън рамките на производството, за което са сключени, след приключването им, когато вече е постановено решение по съществото на спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не се доказват. За установяването им е допуснат и разпитан посоченият от ищеца свидетел, от чиито показания не се установяват твърдяните в исковата молба обстоятелства. Обезщетение се следва тогава, когато са установени конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен административен акт. Таково състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдяните вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е доказано. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение