Решение № 14836 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2012 г.

Решение № 14836 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Явор Николаев Соколов, срещу Решение № 2035/17.04.2012 г., постановено по адм. д. № 9166/2011 г. на Административен съд-София град, като се иска отмяната му и постановяване на решение по същество с отхвърляне на първоначалната жалба. Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата с доводи за недопустимост, алтернативно-за неправилност на съдебния акт. За ответника - АГКК се явява юрисконсулт Дончева, която не оспорва жалбата и счита решението за неправилно Ответниците-физически лица, не се явяват, редовно призовани. Представителите им оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебния акт и предлага същият да бъде отменен. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и служебно провери атакуваното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, по жалба на Еленка Маринова Василева и Александър Дончев Иванов е отменена Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта, с която в КККР на СО, Район "Връбница" е нанесен имот с идентификатор 68134.2823.1293 кв. 47 и не е нанесен имот пл. сн. № 2287. За да постанови този резултат съдът е приел, че ПИ 2287 кв. 47 по плана на гр. София, район "Връбница" е нанесен в кадастралния план през 2005 г. и при одобряването на кадастралната карта и кадастралния регистър с оспорената заповед в противоречие с чл. 41, т. 1 ЗКИР и Наредбата по чл. 31 от същия закон този имот не е нанесен като самостоятелен обект на кадастъра. Съдът е приел също така, че не е налице спор за материално право и жалбоподателите са установили права на собственост върху ПИ 2287. Решението е неправилно. Съдът е извел правния си извод само върху констатацията за въвеждане през 2005 г. на ПИ 2287 кв. 47 в кадастралния план на СО, район "Връбница" и без да има доказателства, че имотът е записан в разписния лист на името на жалбоподателите, е уважил жалбата. Не е съобразил останалите писмени доказателства, събрани по делото, не ги е обсъдил в тяхната връзка и не е отчел съдържащите се в тях данни, които имат значение за законосъобразното отразяване на имота с идентификатор 68134.2823.1293 в новата кадастрална карта. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело да необоснован извод за противоречие на оспорената заповед в тази й част с материалния закон. Налице са основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение по съществото на спора. Установено е по делото, че по КККР, одобрени с оспорената Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на АГКК, е заснет ПИ с идентификатор 68134.2823.1293, с площ от 1,660 кв. м. и за собственик на този имот в кадастралния регистър е записан касаторът Явор Соколов. От приложение № 3 към СТЕ е видно, че посочения имот по новата кадастрална карта е заснет по регулационните граници на УПИ I-1293 по ПУП от 1998 г., който е образуван от два имота - 2287 и 1293. Съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че претендираният от жалбоподателите ПИ 2287 кв. 47 по действащият КП е част от стар имот 482 по кадастрален план от 1950 г. и тази част е идентична с УПИ ХI кв. 43 по ПУП, одобрен през 1956 г. и с ПИ 2287 по КП, допълнен със Заповед № РД-09-369/08.06.2005 г. Липсват доказателства при въвеждането на ПИ 2287 в кадастралния план през 2005 г. този имот да е записан на името на жалбоподателите, напротив - с АДС № 426/30.06.1970 г. и АОС № 454/11.03.1997 г. УПИ ХI кв. 43, е актуван като държавна, респективно - общинска собственост. Този УПИ, идентичен с частта от имот 482 по плана от 1950 г., респ. с ПИ 2287 по КП от 2005 г., е останал общинска собственост и към 2005 г. и даже след това, видно от Заповед № РД-57-113/02.05.2007 г., с която на жалбоподателите е отказано този парцел да бъде деактуван. От друга страна, с решението по гр. д. № 9318/2007 г. на Софийски районен съд е установено по отношение на СОС, че Димитра Генчева Бранкова е собственик на целия УПИ I-1293 кв. 47 по ПУП, одобрен през 1998 г. Както се посочи по-горе, този УПИ е съставен от два имота - 2287 и 1293. С влизане в сила на съдебното решение е прекратена общинската собственост върху двата имота и е установена частна собственост на едно физическо лице върху целия УПИ I-1293. Този имот е продаден на Явор Николаев Соколов с нот. акт № 196, т. III, д. № 511/2010 г. От приложената скица на имот с идентификатор 68134.2823.1293 кв. 47, сравнена с ПУП от 1998 г. е видно, че в новата КККР регулационните граници на УПИ I са въведени като кадастрални граници на този имот и за негов собственик е записан купувача и настоящ касатор. Чрез обединяване на данните от действащи ПУП, съдебното решение по гр. д. № 9318/2007 г., на СРС и нот. акт № 196, т. III, д. № 511/2010 г., ПИ 2287 и ПИ 1293, за които е отреден един УПИ, са заснети като един имот с идентификатор 68134.2823.1293, тъй като са собственост на едно лице. Спазени са изискванията на чл. 41 ЗКИР и на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/2005 г./редакция преди изм. ДВ бр. 82/2011 г./ и не е допуснато нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови решение по съществото на спора, с отхвърляне на първоначалната жалба. В полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски пред касационната инстанция, които възлизат на 810 лв. -10 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатски хонорар за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 209, т. 3 и чл. 222, ал. 1 АПК настоящият състав,