Решение № 6180 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2017 г.

Решение № 6180 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Я., гражданин на Афганистан, чрез адв. М. Д., против решение № 4324/27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5778/2017 г. по описа на Административен съд – С. град в частта му, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение № 9268/10.05.2017 г. на Председателя на ДАБ по отношение отказа на административния орган да предостави на М. Я. хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Я., не се явява. Представлява се от адв. Д., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в писмени бележки. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. М., която оспорва касационната жалба, представя докладна записка за напускане от страна на чужденеца на регистрационно-приемателния център и актуална справка за страната на произход – Афганистан, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба, съответно – правилност на съдебното решение в атакуваната му част по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Я., гражданин на Афганистан против решение № 9268/10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че ако е съществувала реална опасност за живота на чужденеца или за живота на членове на семейството му, то той не би се върнал втори път в Афганистан, след като веднъж е напуснал страната си по произход. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос съдът се е съобразил и с приложената към делото справка, от която е видно, че като основна заплаха за състоянието на сигурността в Афганистан се приемат атентатите в страната, насочени срещу мисията на НАТО, представители на официалните власти и цивилни лица. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. От посочените справки съдът е формирал извод, че обстановката в К. е относително сигурна и спокойна, като в отделни провинции талибаните и други бунтовнически групи продължават да извършват нападения над мирни граждани, но мащабът им не се доближава до утвърдените критерии за безогледно насилие. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че в страната на произход на жалбоподателят има условия за сравнително безопасен и нормален живот, а причините за напускането на Афганистан са с икономически произход, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Съдът е счел за неоснователни и доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при провеждане на административното производство, тъй като на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 4 от ЗУБ на оспорващия е назначен представител от Агенцията за социално подпомагане за предоставяне на особена закрила. Касационната жалба е насочена срещу съдебното решение на АССГ в частта му, в която жалбата на Я. срещу административния акт е отхвърлена само по отношение отказа на председателя на ДАБ да предостави на чужденеца хуманитарен статут, поради което решението на АССГ по адм. д. № 5778/2017 г. по описа на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на М. Я. срещу Решение № 9268/10.05.2017 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне статут на бежанец като необжалвано е влязло в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С. град. О. АССГ е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Я. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Афганистан, базирайки се на справка вх. № МД-1431 от 02.12.16 г. относно актуалното положение в страната, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което правилно е приел, че в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, тъй като кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Административният съд, базирайки се на информацията в приложената към делото справка, правилно е приел, че макар атентатите, заплашващи сигурността на Афганистан да са основна заплаха, страната има напредък в икономическото си развитие, както и постоянна тенденция към стабилизиране и обстановката създава условия за сравнително безопасен и нормален живот. Въпреки нападенията в отделни провинции от талибани и други бунтовнически групи над мирни граждани, същите не могат да обосноват приложението на разпоредбите на ЗУБ по отношение на касатора. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение