Решение № 3386 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15160/2012 г.

Решение № 3386 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15160/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тончо Илиев Сакутов, гр. София, чрез проц. представител адв. Георги Балджиев против Решение № 5772/31.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1699/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сакутов против Заповед № ДК-02-ЮЗР-91/13.12.2010 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Подпорна стена" в УПИ ХIХ, кв. 15 по плана на кв. Михайлово, район "Банкя", СО, ул. "Г. Делчев" № 65. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от Закона форма и при спазване на материалноправните изисквания за това. Неверни са твърденията на касатора, че не му е редовно връчен Констативен акт - доказателствата в тази връзка се намират в делото - стр. 20. Дори и да бяха верни тези твърдения - невръчването на констативен акт в тези производства не представлява нарушение на административно-производствените правила, от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на обжалваната заповед. Приема се и трайната съдебна практика на този съд е в този смисъл, че адресатът на заповедта може да защити правата си в съдебното производство. Предмет на оспорената заповед е подпорна стена с височина до 4 м и атакуването й подлежи на касационен контрол - арг. от чл. 147, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Безспорно установено е, че строежът е изпълнен без изискуемите в тази връзка одобрен проект и разрешение за строеж. Правилни са правните изводи на решаващия съд, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, който следва да бъде премахнат. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав