Решение № 6600 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 313/2021 г.

Решение № 6600 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 313/2021 г., III о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. Я., от гр. Пловдив, за отмяна на влязлото в сила Решение № 173/14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 78/2017 г., по описа на Административен съд Стара Загора. В искането не се сочи нито едно конкретното основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК, а са изложени общи доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при министерство на правосъдието, гр. София, редовно призована не е представлявана и не е изразено становище по искането за отмяна Върховният административен съд, състав на трето отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания, Върховният административен съд, състав на трето отделение намира искането за неоснователно, по следните съображения: С Решение № 173/14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 78/2017 г., по описа на Административен съд Стара Загора е отхвърлен предявеният от И. Я. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при министерство на правосъдието, гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от действия и/или бездействия на администрацията в следствения арест в гр. Стара Загора за периода на пребиваването му от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и от 28.07.2015 г. до 30.07.2015 г., като неоснователен и недоказан. Това решение е оставено в сила с решение № 16137/20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8504/2017 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, трето отделение. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към искането за отмяна не са ангажирани. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК е налице, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането на И. Я. не се навеждат доводи и не са представени доказателства за осъществяване на нито една от изброените хипотези. В хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК отмяна може да се иска, когато оспорения акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Такива данни по делото не са представени, нито пък се твърдят в искането за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение или определение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени съдебните актове, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения или определения. Данните по делото налагат категоричния и обоснован извод, че липсва решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Т. 5 на чл. 239 от АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Твърдения и доказателства в тази насока по делото няма. За да намери приложение хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК е необходимо да е налице постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искателят не сочи доказателства за съществуването на подобен факт, което обосновава неоснователност на искането и в този случай. Останалите доводи на искателя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Отделно от това, отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1- 6 от АПК на И. Я., от гр. Пловдив, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение