Решение № 14085 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2019 г.

Решение № 14085 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър чрез юрк. В. Попова срещу решение № 178 от 06.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2373/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ- 606/23.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър и е осъдена Община Несебър да заплати на "Сънрайз" АД сумата от 50 лева разноски. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно административният съд е приел, че декларираният имот е жилищен. Посочва, че между страните не е имало спор относно статута на сградата. Излага, че след като решаващият състав е решил, че следва да се изясни въпросът за статута на сградата, е следвало да укаже на страните необходимостта от събирането на доказателства в тази връзка. Счита, че е налице непълнота на установената в хода на проведеното съдебно производство фактическа обстановка, довела до неправилност на изводите на решаващия съд. Излага подробно становище защо процесната сграда не следва да бъде приета за жилищна. Твърди, че органът по приходите правилно е определил, съответно на декларираното от самото задължено лице, че сградата по функция и предназначение, фактическо ползване и строителни книжа е нежилищна. Намира издаденият АУЗД за материално законосъобразен. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора. Ответникът – "Сънрайз" АД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на "Сънрайз" АД срещу АУЗД № МДТ- 606/23.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, с който на "Сънрайз" АД са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер – 33 262, 63 лева, както следва: за 2014 година – 8980, 11 лева главница и 3325, 38 лева лихва; за 2015 година - 8980, 11 лева главница и 2409, 47 лева лихва и за 2017 година – 8980, 11 лева главница и 587, 45 лева лихва. За да постанови оБжалваното решение, на първо място първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване, Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За безспорно съдът е приел, че е установена площта на имота, собственост на "Сънрайз" АД, по неговите характеристики (имот с определена отчетна стойност и данъчна оценка) и местоположение (разположен във ваканционно селище "Елените"). Посочил е, че се спори относно обосноваността на акта – възможността да се установи реалното доставяне на услугите, представляващи отделните компоненти на ТБО, съответно – по дължимостта на таксата. Административният съд е констатирал, че имотът, за който е начислена ТБО в обжалвания АУЗД, се явява жилищен имот – деклариран е от "Сънрайз" АД като "общежитие за персонала", а по административната преписка не се установяват обстоятелства (характеристики на сградата), различни от декларираните. Приел е, че предназначението на сградата е пряко свързано с търговската дейност, осъществявана от дружеството, защото в нея следва да бъде настаняван персонала, обслужващ гостите на ваканционното селище. Именно тази функция съдът е възприел като водеща при определяне на нейния характер – дали е жилищна сграда или не. Изложил е, че ТБО е определена в размера за нежилищен имот (върху отчетната стойност на сградата) при данни в преписката, че сградата няма такава характеристика, а е явява "жилищен имот" на "фирма" (съгласно текста на т. III от решението на Общинския съвет). Установил е, че таксата би следвало да се определи върху данъчната оценка на имота и в промилите, посочени в табличен вид за отделните населени места или селищни образувания на територията на общината. Съдът е констатирал, че при приемане на решението си през 2014 година Общински съвет – Несебър е пропуснал да определи размер на ТБО за "жилищните имоти на фирми" – за имотите разложени във ваканционно селище "Елените". Ваканционното селище не е част от град Свети Влас, а е селищно образувание – урбанизирана територия. Така от таблицата по т. III от решение № 667 по протокол 20/18.12.2013 година на Общински съвет – Несебър е установил, че общинският съвет е определил размер на дължимата такса за жилищни имоти - за всички населени места на територията на общината, включително и за курортен комплекс "Слънчев бряг" ("селищно образувание" по решение № 45/25.01.2005 година на МС – лист 143), но не е определил размер на дължимата такса за жилищните имоти за друго селищно образувание - ваканционно селище "Елените". При липсата на изрично предвидена ТБО от Общински съвет – Несебър за имот с характеристиките на процесния във ваканционно селище "Елените", съдът е възприел издаденият АУЗД за материално незаконосъобразен и го е отменил, макар и не по мотивите, изложени от "Сънрайз" АД. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Според касационния състав, решението и изводите в него са обосновани при съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се изложи, че между страните не е имало спор относно характера на имота, за който е определена ТБО – дали същият е жилищен или нежилищен. Изследването на този въпрос съдът е извършил служебно. Не кореспондира с доказателствата по делото изложеното от административния съд, че имотът, за който е начислена ТБО в обжалвания АУЗД, се явява жилищен имот – деклариран е от "Сънрайз" АД като "общежитие за персонала", а по административната преписка не се установяват обстоятелства (характеристики на сградата), различни от декларираните. Видно от представената по делото декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за облагане с данък върху недвижимите имоти (л. 19 – 22 от първоинстанционното дело) "Сънрайз" АД е декларирало сградата като нежилищна – част II, т. 1 – Предназначение на сградата от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ (л. 20 от първоинстанционното дело). Върховният административен съд не веднъж е посочвал, че видът на имота е елемент от подлежащите на деклариране факти и обстоятелства по смисъла на чл. 17 от ЗМДТ, редакция към процесния период. Следователно отговорност на задължения за деклариране правен субект е да посочи точно вида на имота, който декларира – дали той е жилищен или нежилищен. Видно от декларацията по чл. 17 от ЗМДТ (л. 23 от първоинстанционното дело, стр 2 от декларацията) "Сънрайз" АД е декларирало сградата като нежилищен имот, за който е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № 64141/30.06.2010 г. Установяването на дължимите такси за битови отпадъци става въз основа на декларираните от лицето факти и обстоятелства. Органът не може вместо лицето да определи предназначението на една сграда (в този смисъл решение № 8884 от 21.07.2015 г. по адм. д. № 12402/2014 г. по описа на ВАС, VII отд., решение № 8437 от 05.06.2019 г. по адм. д. № 573/2018 г. по описа на ВАС, VII отд., решение № 9958 от 19.07.2018 г. по адм. д. № 14277/2016 г. по описа на ВАС, VII отд.). Декларирането има значение и е обвързващо, но само дотолкова доколкото декларираните данни не бъдат опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното или в административното производство (в този смисъл решение № 379 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 11339/2016 г. по описа на ВАС, VII отд.). В случая такива доказателствени средства не са събирани в съдебното производство. Вярно е, че съгласно чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) съдът решава делото по същество, от което следва, че може да изложи и други аргументи и да пререши спора. Но на това право кореспондира и задължение на съда да укаже на страните, че следва да ангажират доказателства във връзка с това ново правно основание (по аргумент от чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК). В случая Административен съд – гр. Бургас не е указал на страните, че следва да ангажират доказателства във връзка с това ново правно основание, нито е разпределил доказателствената тежест в процеса. С оглед на това основателно е възражението в касационната жалба, че съгласно чл. 163, ал. 3 от АПК след като решаващият състав е преценил, че следва да се изясни въпроса за статута на сградата, той е бил длъжен да укаже и необходимостта от събирането на доказателства в тази връзка. Правилен е доводът на касационния жалбоподател, че решението и изводите в него са обосновани при непълнота на доказателствения материал, което е съществено процесуално нарушение водещо до неговата отмяна. Касационната инстанция намира, че след като между страните не е имало спор за статута на сградата и с оглед на факта, че същата е декларирана като нежилищна от "Сънрайз" АД в декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ и ТБО са определени за нежилищен имот, то е следвало съдът да прецени този факт като безспорен и да разгледа спора по същество като обсъди въпросът дали имотът на задълженото лице се намира на територията на издателя на акта и дали реално са предоставени отделните видове услуги, за които се дължи ТБО. Не е спорно, че имотът на "Сънрайз" АД е ситуиран във ваканционно селище "Елените". Неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението в обжалваното решение, че ваканционно селище "Елените не е част от град Свети Влас, а е селищно образувание – урбанизирана територия. Видно от доказателствата по делото т. 4 от решение № 45 от 25.01.2005 г. за определяне на селищни образувания с национално значение на Министерски съвет, с която ваканционно селище "Елените", община Несебър, област Бургас е обявено за съществуващо селищно образувание с национално значение, е отменена с решение № 4269 от 11.05.2005 г. по адм. д. № 1604/2005 г. по описа на ВАС, II отд. Решението на тричленен състав е потвърдено с решение № 9799 от 09.11.2005 г. по адм. д. № 6556/2005 г. по описа на ВАС, петчленен състав на II колегия. В двете решения на ВАС е изложено, че съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. Прието е, че ваканционно селище "Елените" не представлява съществуващо селищно образувание, независимо от категоризацията му като климатичен морски курорт с местно значение. Посочено е, че даден обект представлява селищно образувание се преценява само въз основа на белезите, посочени в легалното определение на чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ. Въпреки това административният съд се е позовал в решението си на отмененото решение на Министерски съвет. Първоинстанционният съд не е обсъдил представеното по делото удостоверение от служба по кадастъра – Бургас № СК-99-483/17.08.2007 г., от който е видно, че по одобрените през 2005 г. КККР територията на ваканционно селище "Елените" с одобрения през 2002 г. кадастрален план попада в двете землища – както в това на с. Св. Влас, така и в това на с. Емона. Не е изследва въпросът конкретният имот на Сънрайз" АД къде попада – дали в землището на с. Св. Влас или в това на с. Емона. Многократно ВАС е посочвал, че за да е дължима таксата за битови отпадъци, е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ – доказана с акт за собственост върху имота, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани. Първоинстанционният съд не е обсъдил въпросът за принадлежността на имота към територията на съответното населено място, както и реалното предоставяне на услугите. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на административното и съдебното производството. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде посочен точно и конкретно предметът на спора, следва в мотивите на съдебното решение да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи досежно приложимите материално правни норми. Следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, поотделно и в съвкупност, както по отношение на принадлежността на имота към територията на съответното населено място, така и по отношение на реалното предоставяне на услугите. В случай, че съдът прецени, че въпросът за местоположението на имота не е изяснен, с оглед на факта, че част от ваканционно селище "Елените" попада в землището на с. Св. Влас, а друга в землището на с. Емона, а са необходими специални знания в тази връзка, следва да назначи съдебно-техническа експертиза, с въпроси формулирани от него или страните. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се непълнота на доказателствения материал и в липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, а това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По искането за присъждане на разноски, следва да се произнесе АС при повторното разглеждане на делото. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,