Решение № 4837 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14919/2018 г.

Решение № 4837 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14919/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. М. е подал касационна жалба срещу решение № 613 от 18.10.2018 г. по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия и бездействия на администрацията в Затвора – [населено място], да осигури необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – [населено място]. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с присъждане на разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване и служебно за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по исковата молба на Г. М., с която срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживявания като обида, огорчение, възмущение, чувство на малоценност и принуждаване да търпи и върши неща, против волята си, причинени от незаконосъобразни бездействия и незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора–[населено място], която не осигурила минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за изтърпяване на наложеното на ищеца наказание лишаване от свобода за периода от 06.12.2011 г. – 12.02.2018 г. (датата на внасяне на исковата молба). В исковата молба се твърди, че в килията на ищеца липсвали течаща вода, естествена светлина и свеж въздух, имало мухъл, плесен, хлебарки, дървеници и гризачи, храната била лоша, тъй като се приготвяла от лишени от свобода без професионална подготовка, по време на работата, която извършвал ищецът, се вдигало прах, а не му била предоставена маска за предпазване на дихателните пътища. Административният съд установил, че Г. М. постъпил в Затвора – [населено място] на 08.02.2012 г. За периода от 18.09.2016 г. до 16.02.2017 г. пребивавал в Затвора – Враца, след това отново бил приведен в Затвора – [населено място]. За времето от 01.01.2015 г. до 13.09.2016 г. ищецът пребивавал в спално помещение № 703, с площ 46. 13 кв. м. В спалното помещение били настанени от 11 до 20 лишени от свобода през различни периоди. То било оборудвано със санитарен възел, чиято площ не била включена в общата площ. За времето от 16.02.2017 г. до 07.07.2017 г. ищецът пребивавал в спално помещение № 502, с площ от 36. 75 кв. м, в което били настанявани от 10 до 17 човека. Спалното помещение било оборудвано със санитарен възел. От 07.07.2017 г. до 11.01.2018 г. пребивавал в спално помещение № 802 с площ 36. 89 кв. м. Броят на лишените от свобода варирал от 7 до 9 човека през различни периоди от време. Спалното помещение било оборудвано със санитарен възел. От 11.01.2018 г. ищецът бил настанен в спално помещение № 707 с площ след приспадане на площта на обособения санитарен възел от 44. 31 кв. м. Броят на настанените лишени от свобода бил 19. Последните три спални помещения, в които пребивавал ищецът, имали и общ санитарен възел с течаща студена и топла вода. Лишените от свобода ползвали общия санитарен възел свободно във времето от 06: 00 часа до 20: 30 часа, а в празнични и почивни дни във времето от 06:30 часа до 20: 30 часа. На всеки лишен от свобода било осигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче. Мебелите в спалните помещения били разположени така, че да не затрудняват свободното движение на пребиваващите в тях и съобразно изискванията за сигурност в затвора. От справката, изготвена от началника на Затвора – [населено място] и от разпитания по делото свидетел Й. съдът установил, че спалните помещения били с прозорци, откъдето влизал въздух и светлина през деня. Свидетелят Й. заявил, че през лятото лишените от свобода махали стъклата на прозорците за по-добро проветрение на помещението. През деня спалните помещения били отключени и лишените от свобода се разхождали в коридора, ползвайки общия санитарен възел. Свидетелят посочил още, че на лишените от свобода бил осигурен достъп до библиотеката, имали възможност за игра на тенис, ползвали зала за спорт. Предоставяни били материали за хигиенизиране на спалните помещения, но те не стигали. Свидетелят разказал още, че в спалните помещения през лятото било топло, тъй като били настанени много хора, имало дървеници. Според справка на Затвора – [населено място], храната на лишените от свобода се приготвяла по рецептурник. Отделно се приготвяла храна за лишени от свобода на различен хранителен режим. Съгласно представените по делото таблица № 1 и заменителна таблица лишените от свобода, включително и ищецът, получавали храна с дневен калориен прием от 2622 калории. Главният готвач имал стаж от 2 години и не бил лице, лишено от свобода. Останалите готвачи били под пряко негово наблюдение, част от тях имали предишен стаж на такава работа. Административният съд установил, че ищецът е работил на три работни обекта. Нямало подадени оплаквания от негова страна относно условията на труд, бил е в добро здравословно състояние. Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че спалните помещения, в които е пребивавал ищецът, са били пренаселени и на всеки лишен от свобода се падали по-малко от 4 кв. м. жилищна площ, с изключение на времето, през което Г. М. е бил настанен спално помещение № 802. Същевременно спалните помещения били оборудвани със самостоятелен санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Ищецът можел да ползва ежедневно общото санитарно помещение с постоянно течаща студена и топла вода. Според мотивите на съда, нормално е през летния сезон в спалното помещение да е топло, а що се отнася до санитарно-хигиенните условия в килиите, те били грижа на самите лишени от свобода и от самите тях зависело нивото на чистота и хигиената в помещенията. Администрацията изпълнявала задължението си да предостави хигиенизиращи препарати, а дезинфекция, дезинсекция и дератизация се извършвала от специализирана фирма по утвърден график. За неоснователно съдът счел и твърдението, че храната в Затвора – [населено място] била с лошо качество. Съдът приел, че менюто на всички лишени от свобода било изготвяно съобразно рецептурник и било съобразено с определена калорийна таблица. Главният готвач бил лице, което не е лишено от свобода и имало двадесет и пет години трудов стаж като готвач. Голяма част от останалите готвачи, които били лишени от свобода, и извън затвора работили като готвачи. След преценка на всички обстоятелства, административният съд достигнал до заключение, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора–[населено място], изразяващи се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия (на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и на условия за поддържане на лична хигиена и хигиена на помещението, в което пребивават лишените от свобода вкл. и ищеца), на храна с необходимото качество, на възможност за ползване на библиотека и спортна зала. При наличието на тези условия в значителна степен е бил намалено неудобството, причинено от пренаселеността в спалните помещения. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Съобразявайки установените факти, съдът приел, че условията в Затвора– [населено място] не се отличават с такава степен на суровост, че да бъдат характеризирани като израз на жестоко, нечовешко или унизително за достойнството на лишените от свобода отношение. От твърденията на ищеца е било доказано единствено това, че не е разполагал с достатъчна жилищна площ за част от исковия период. Останалите му твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото. Aдминистративният съд e разгледал жизнената среда като съвкупност от въздействието на отделни фактори и с основание е преценил, че пренаселеността в някои от помещенията, в които е пребивавал ищецът, се компенсира от наличието на други, благоприятстващи условията на живот в Затвора – [населено място]. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че той е работил, което означава, че е прекарвал по-малко време от денонощието в помещението, което е делил с други лица. Ищецът не е бил поставен в лоши материални условия, което сочи на отсъствието на незаконни действия или бездействия на администрацията на мястото за лишаване от свобода, довели до настъпването на твърдените морални вреди. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Тъй като елементите на отговорността не са били установени, административният съд законосъобразно е отхвърлил исковата молба на Г. М. При отсъствието на касационните основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховния административен съд