Решение № 14094 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2017 г.

Решение № 14094 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. против решение № 2270 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 3263/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - Североизточен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Енерго-про мрежи" АД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на Б. Г. Б. против заповед № ДК-10-СИР-42/23.07.2015 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ отхвърля жалбата му срещу разрешение от 17.04.2015 г. на главния архитект на район "Одесос", община В. за строеж - външно кабелно електрозахранване от трафопост ТП № 57 до ново електромерно табло монтирано пред УПИ ХХI-1506.647, кв. 80 по плана на гр. В. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 216, ал. 2 ЗУТ и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Компетентния орган преценя допустимостта на жалбата съобразно изискванията на чл. 216, ал. 6, след което се произнася по съществото й при спазване на правилото на чл. 35 АПК. Правилен е и изводът за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че трасето на разрешеното строителство преминава по съществуваща сервитутна ивица в имота на жалбоподателя. Установено е, че с предходно разрешение за строеж от 2005 г. е разрешено прокарване на кабелна линия от съществуващия в имота трафопост до улицата и строежът е изпълнен в същия сервитут, за което е издадено разрешение за ползване. Установено е, че трасето на кабелната линия в инвестиционни проект, неразделна част от разрешението за строеж от 2015 г., е правилно отразено, като същото напълно съвпада с това на кабелната линия, проектирана, изпълнена и приета с разрешение за ползване от 2005 г. Изпълнението за полагане на кабела по разрешението на строеж, предмет на оспорване пред началника на РДНСК, отговаря напълно на изискването на раздел IХ - полагане на кабели в земя от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Установено е, че сградата на трафопоста е заведена като актив през 1973 г., когато е построена, а земята под него е заведена като актив на правоприемника на "Енерго-про мрежи" АД през 1996 г. При тези данни изводът на съда, че в случая е налице хипотезата на § 26, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката, е законосъобразен. Съгласно цитираната норма възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Твърдението на касатора, че не е налице одобрен ПУП за трафопоста и няма обозначена сервитутна ивица за обслужването му, е неоснователно. Съглано разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти не се изисква разработване на подробен устройствен план, когато титуляр на сервитут изгражда нови проводи, ако техният сервитут попада изцяло в сервитута на съществуващ енергиен обект, която хипотеза в случая е налице. Освен това по делото е приложен трасировъчен план, план за кабелни линии, както и ситуация ТЕПО, като и в двата проекта е показано трасето на новопроектирания кабел. Установено е, че за район "Одесос" няма изработена и одобрена специализирана карта по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за елементите на техническата инфраструктура. В тази връзка правилно съдът се позовава на нормата на чл. 115, ал. 4 ЗУТ и предвид събраните по делото доказателства прави законосъобразен извод, че актуалния чертеж за строежа в План кабелни линии е съобразен с данните от подземния кадастър, поддържан от О. В. Фактът, че в имота на жалбоподателя има и други кабели е неотносим към законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед и на разрешението за строеж, издадено за конкретен обект, за който кабелите са предвидени да бъдат прокарани в съществуващ в имота сервитут. Позоваването на касатора на чл. 11 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, е неоснователно, тъй като нормата регламентира задължение за титуляра на сервитутните права да осигури за своя сметка обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри в случаите по чл. 34, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, включително и при промяна на границите на сервитутната зона или при прекратяване на сервитута в урбанизираните територии и извън тях, а както бе посочено по-горе специализирана карта и регистър за район "Одесос" не е приета. Що се отнася до предложението на вещото лице кабелът, преминаващ през имота да се изтегли в кабелна канална система, изпълнена с РVC тръби, то същото е по целесъобразност и не обосновава незаконосъобразност на разрешението кабелът да се постави директно в земята, което е в съответствие с нормативните изисквания. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Б. Г. Б. да заплати на ДНСК - Североизточен район и на "Енерго-про мрежи" АД гр. В. по 100 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,