Решение № 4349 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2010 г.

Решение № 4349 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна чрез Димитрина Лозанова, изпълняваща правомощията на тази длъжност срещу решение № 1155 от 9.06.2010 г. на Административния съд Варна, постановено по адм. д. № 1028/2010 г. в частта, в която е отменен РА № 030902622/26.01.2010 г., издаден от ТД - Варна, потвърден с решение № 142/19.03.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, в която на "Инфинити - БГ" ЕООД е отказано правото на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2009 г. в размер на 1091 лв. по фактура № 28/29.04.2009 г., издадена от "Карго Строй Инвест" ЕООД, както и в частта, в която е определена лихва върху установеното задължение за ДДС за м. 06.2009 г. в размер на 23 258,31 лв. за периода 15.07.2009 г. - 23.12.2009 г. за разликата от 1 185,14 лв. до 1 441,20 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство "Инфинити БГ" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че озеленяването на площите около кафе-бара във връзка с което на жалбоподателя, не е признато право на данъчен кредит, е дейност, различна от икономическата дейност на ответника - продажба на алкохолни и безалкохолни напитки, кафе и цигари. Върховният административен съд, в настоящия състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. В отменената му част РА установява и определя следното: Констатирано е, че ревизираният субект е ползвал право на данъчен кредит по фактура № 28/29.04.2009 г., издадена от "Карго Строй Инвест" ЕООД, с данъчна основа 5 455 лв. и ДДС в размер на 1 091 лв. с предмет на доставката-озеленяване. Органът по приходите е установил от обясненията на управителя на ревизираното дружество, че озеленяването е направено на свободните площи пред заведението, експлоатирано от него, по силата на договор за наем. Заведението представлява кафе-бар "Палермо", находящо се в гр. Варна, ул. "Радецки" и ул. "Кракра". Органът по приходите не оспорва осчетоводяването на фактурата от страните и начисляването на ДДС по нея от доставчика. Не се оспорва и реалността на доставката по тази фактура. Органът по приходите е направил извод, че тази доставка не е свързана с облагаеми доставки, поради факта, че услугата е извършена безвъзмездно върху площи, чужда собственост. По тези съображения и на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на "Инфинити - БГ" ЕООД е отказано да се признае право на данъчен кредит по тази фактура. Органът по приходите не променя декларирания резултат за м. 06.2009 г., но на осн. чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ с РА начислява лихва в размер на 1 414,20 лв. върху сумата от 23 258,31 лв. Административният съд, за да отмени РА в посочените му части приема, че за "Инфинити - БГ" ЕООД съществува пряк икономически интерес съществуващите около кафе - бар "Палермо" тревни площи да бъдат добре поддържани, тъй като с озеленяването им ще се реализира възможността за привличане на повече клиенти в заведението. От друга страна, за да отмени РА в частта, в която не е признат данъчен кредит по фактурата от "Карго Строй Инвест" ЕООД, съдът се е позовал и на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС . В частта от РА относно начислената лихва върху оставащата дължима сума за м. 06.2009 г. съдът след изчисления е приел, че дължимата лихва за забава е в размер на 1 185,14 лв., а не 1441,20 лв., в резултат на което е отменил РА за разликата между двете суми. Решението на съда в частта, в която е отменил РА относно непризнаването на правото на данъчен кредит по фактурата от "Карго Строй Инвест" ЕООД е правилно. В случаите, в които независимата икономическа дейност се извършва чрез експлоатацията на заведения от типа на въпросното, от значение за дейността на търговеца е и инфраструктурата около заведението. В случаите, в които данъчнозадълженото лице, което държи и експлоатира заведението, сключва сделки с други данъчнозадължени лица, с цел подобряването на тази инфраструктура, логично и обосновано е да се приеме, че по този начин лицето цели да обслужи и стимулира осъществяваната от него независима икономическа дейност, а не да обогатява за своя сметка трето лице. Неправилно е решението на съда в частта, в която е приел, че размерът на начислената лихва с РА върху остатъка от задължението за м. 06.2009 г. е неправилно определен. За периода 15.07.09 г. - 23.12.2009 г. дължимата лихва върху остатъка от данъчното задължение за м. 06.2009 г. е в размер на 1 185,14 лв. и такъв е размерът на лихвата посочен в РД. С РА обаче върху задължението за м. 06.09 г. е начислена лихва до датата на издаването на РА, която е последваща на датата, на която е издаден РД. По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че определената с РА лихва върху задължението за този период е неправилна като размер. Решението в тази част от спора следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу същата част от РА се отхвърли. Воден от горните съображения, Върховният административен съд,