Решение № 8546 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2015 г.

Решение № 8546 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Ангелов Богатев против решение № 2822/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1047/2015 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени постановения административен акт. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете инстанции. Ответната в производството страна - полицейски орган при 08 РУ при СДВР, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени наведените в касационната жалба отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Иван Ангелов Богатев против разпореждане от 09.01.2015 г. на полицейски орган при 08 РУ при СДВР, с което на жалбоподателя е разпоредено да не нарушава обществения ред; да не упражнява физически или психически тормоз спрямо лицето Вяра Атанасова Богатева; всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред в Република България. С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата срещу оспореното разпореждане. Решението е недопустимо. Независимо, че като правно основание в оспорения административен акт е посочен чл. 64 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), по същество същият представлява разпореждане по чл. 65, ал. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. С разпореждането жалбоподателят е уведомен да не нарушава обществения ред и да спазва законите в Република България. С протокола по чл. 65 ЗМВР лицето се предупреждава за отговорността, предвидена в закона за нарушение на обществения ред или за съответното престъпление. Този протокол може да бъде част от процедура по евентуално ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето, против което е съставен, но не създава права и задължения за адресата или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или законни интереси - няма характер на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, поради което същият не може да бъде оспорван по реда на съдебно - административния контрол. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - решения по адм. дело № 1034/2016 г., 10279/2015 г., 3063/2015 г., 2759/2015 г. и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено по недопустима жалба, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация и на основание чл. 228 от АПК във вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на 08 РУ при СДВР разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лв. /четиристотин лева/. По изложените съображения Върховният административен съд - Пето отделение