Решение № 15607 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2012 г.

Решение № 15607 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 2021/28.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1560/2011 г. на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага в жалбата подробни съображения за наведените касационни основания. Ответникът - "Билкарачев" ЕООД с. Бенковски, област Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Райчева, в отговор на касационната жалба и в молба, имаща характер на писмена защита, оспорва основателността на подадената жалба, за което се излагат подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил по жалба на "Билкарачев" ЕООД с. Бенковски ревизионен акт /РА/ № 091004739/16.02.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение № 376/12.05.2011 г. на ДД "ОУИ" Пловдив, в частта му, в която са установени задължения по ЗДДС, различни от декларираните от дружеството, за данъчен период м. 04.2009 г., в резултат на начислен ДДС по извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стока - шипкова люспа, с получатели WORLEE NATUR PRODUKTE Германия, по фактура № 1/15.04.2009 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорващото дружество е доказало по надлежния ред наличието на предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на Германия. Съдът е приел, че доставките са действително осъществени, търговското дружество - получател, е регистрирано като субекти за целите на ДДС в Германия. Наличието на тези две предпоставки е безспорно установено, направените в тази връзка изводи на съда не са предмет на касационни оплаквания. Спорът е формиран относно наличието на третата предпоставка за признаване на ВОД - осъществяване на транспортиране на стоките от територията на РБ до друга страна-членка на ЕС. Съдът е приел, че са налице преки доказателства, предвид наличие на годни документи, установяващи транспортирането на стоките от територията на РБ до територия на друга държава-членка, а именно ЧМР и писмено потвърждение, както и косвени доказателства в този смисъл - относно извършения транспорт, разплащането му между страните и към "Фериботен комплекс" АД Оряхово. Така постановеното решение е правилно - обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, в редакцията на текста към момента на извършване на ВОД - ред. ДВ бр. 101/2006 г. Изискуемите документи са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставката, с всички необходими реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Според чл. 45, т. 1, б. " а" ППЗДДС, приложима хипотеза предвид извършването на процесните доставки от трети лица - превозвачи, са необходими и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случая са налице и двата документа. Обосновани са изводите на съда, че приетите писмени доказателства - товарителница /ЧМР/, придружена с превод на български език, за извършената доставка, е редовен от външна страна транспортен документ, ползващ се с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта в това число дестилацията на стоките. Предвид наличието на подпис на получателя, удостоверен с печата на дружеството, правилно е прието, че товарителниците инкорпорират и писмено потвърждение на получателя. Дори и да налице липса на представителна власт на лицето, положило подпис да получател, както се твърди от касатора, не са налице данни за противопоставяне на търговеца при наличие на узнаване, поради което и на основание чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че търговецът потвърждава действията. От друга страна, представените товарителници, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт /Хамбург, Германия/ и товарен пункт /с. Бенковски, България/, подписи и печати на изпращач и превозвач, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Товарителницата е подписана и подпечатана от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на получателя, не ги прави недостоверни, както правилно е приел съда. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници, както са приели органа по приходите и съда. В случая са налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на извършения транспорт, а именно: издадена фактура от превозвача "Ва Бул Транс" ЕООД, извършено плащане за този превоз, данни, че превозното средство, с което е извършен транспорта е собствено на превозвача, пътен лист за международен превоз, фактури за закупуване на гориво от превозвача, фактура за заплащане преминаването на превозното средство на "Ва Бул транс" ЕООД през р. Дунав чрез ферибот Оряхово, протоколи за проверка на пътя, квитанция за платен паркинг и пътен данък и др. От заключението на приетата ССчЕ се установява редовността на счетоводното отчитане на операцията, както и извършеното плащане на ВОД по банков път. Извън горното, е налице и писмено потвърждение от получателя на стоката. Към датата на издаването му не е въведено нормативно изискване за реквизити и съдържание на потвърждението. В него изрично е удостоверено получаване на стоките по инвойс -фактурата, за която е деклариран ВОД, като е посочена датата на получаване и мястото на получаване на територията на съответната друга държава-членка на ЕС. Този частен удостоверителен документ имат доказателствена сила, която не е оспорена. Относно оплакването за липса на представителна власт на лицето, подписало от името на дружеството- получател, при наличие на положен печат от името на това дружество, същото е неоснователно, тъй като при липса на противопоставяне при узнаване, се счита, че търговецът потвърждава действията. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Законът не въвежда като предпоставка за признава на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Ето защо тези обстоятелства правилно не са установявани по делото. Този извод е меродавен, доколкото няма данни за данъчна измама и пасивно или активно участие на доставчика в такава, каквито данни в случая не се събрани, не са налице и твърдения във връзка с поведението на доставчика или знанието му за такава измама. В този смисъл е практиката на СЕС /по аргумент от решение по дело С-409/07 Телеос, решение по обединени дела С-354/03, С -355/03, С-484/03/. Въз основа на липсата на данни от за платени пътни такси за преминаване на ГКПП на РБългария в периода на документирания превоз, не може да се обоснове извод за неизвършване на превоза, тъй като от една страна документа за заплащане на такса не е измежду изискуемите за удостоверяване на наличие на обстоятелства за ВОД, а от друга тези данни след 012.01.2007 г. са непълни и неизчерпателни, както изрично се удостоверява от органа, издал удостоверението. От изложеното следва, че наличието на декларираната от ответника по касация ВОД е доказано по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта на присъдените разноски. Съобразно този резултат по касационната жалба, не е основателно искането за присъждане на разноски от страна на касатора. Заявена е претенция за присъждане на разноски от ответната страна, която е основателна в доказания размер от 1200 лв. като заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение