Решение № 6020 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2020 г.

Решение № 6020 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Р., подадена против решение № 11 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 616/2019 по описа на Административен съд – Р., с което по оспорване на Е. Д. от [населено място], област Р., е изменен Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 18.09.2019 г. от касатора, в частта, с която е определена оценка и обезщетение за "Стокови животни" по позиции от № 1 до № 8 вкл., собственост на Е. Д., като се изменя определената стойност на обезщетението за тези позиции от 4 436 лева на 14 048 лева. С обжалваното решение Областна дирекция по безопасност на храните – Р. е осъдена да заплати на Е. Д. сума в размер на 1 172, 40 лева, представляваща направените по делото разноски. В жалбата са наведени доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в противоречие с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. неправилно съдът е приел, че релевантните цени за определяне на обезщетението за умъртвени животни са пазарните цени, установени от заключението на съдебно-икономическите експертизи, които са определили тези цени по методи извън посочените в цитираната наредба. Тезата, застъпена от експертите и възприета от съда, че когато липсват статистически данни за страната, отнасящи се до цените на умъртвените животни, те следва да се определят въз основа на налични данни за подобни животни в Европейския пазар според касационния жалбоподател е неправилна. Погиналите животни могат да бъдат остойностени, защото в качеството им на материални активи са заприходени в счетоводството на животновъдния стопанин на съответна стойност, също така в счетоводството имало и данни за това на какви цени производителят е договарял продажбата на килограм месо. С касационната жалба се иска съдебното решение да бъде отменено, делото да бъде решено по същество като жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответната страна – Е. Д., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Р. е бил Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, собственост на Е. Д. с който за "Стокови животни" свине и бозайници, по позиции от 1 до 8 е била определена оценка и обезщетение в размер на 4 436 лева. В жалбата се твърди, че размерът на обезщетението е неправилно определен и не отговоря на изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Счита, че цените, по които е определено обезщетението за животни не са "пазарни цени" по смисъла на чл. 144 от ЗВМД, както и факта, че три от умъртвените свине майки, са били заплодени. Настоящият съдебен състав напълно споделя направеният от първоинстанционния състав извод, че към частично обжалвания административен акт следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, съгласно редакцията й, действаща към датата на издаване на акта (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), която регламентира, че дължимото обезщетение за умъртвените животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, или по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от "Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството" - за такива животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка. Съгласно приложената от административния орган правна норма на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.; отм. 05.05.2020 г.), обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, а в случаите, когато за даден вид и категория животни няма средна пазарна цена, обезщетението се определя от лицензиран оценител (ал. 3). Правилен е изводът на съда, че е налице противоречие между действащата към момента на издаване на частично обжалвания в настоящото производство административен акт разпоредба на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВМД и горецитираната Наредба, която като подзаконов нормативен акт въвежда допълнителни и непосочени в закона условия, което е недопустимо и административният орган е бил длъжен да не спазва методиката по чл. 6 от Наредбата, която очевидно противоречи на ЗВМД, а съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА да приложи по-високия по степен нормативен акт - чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВД, като определи дължимото обезщетение съгласно пазарните цени към м. юни 2019 г., а не съгласно данни от Националния статистически институт, които не съдържат информация относно пазарната цена на погиналите животни към м. юни 2019 г., която е релевантна за определяне на размера на обезщетението. "Пазарна цена", това е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по следните методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. В производството пред първата инстанция са изслушани и приети съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Правилно първоинстанционния съд е кредитирал експертните заключения, като е изложил подробни мотиви за това и които настоящият състав изцяло възприема. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в условията на установената по делото липса на пазар на всички категории животни не само на регионално ниво, но и на национално такова, в условията на единен европейски пазар и еднаквите пазарни условия за всички страни, участващи в Европейския съюз, то дължимото обезщетение съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗВМД следва да бъде изчислено по пазарни цени, валидни за територията на Европейския съюз, каквато информация безспорно носи съдебно-оценителната експертиза. При изготвянето на това заключение вещото лице е използвало данни за реални сделки, сключени не само на територията на Република България, но и на територията на целия Европейски съюз, като е съобразил цените, които са най-близки до българския пазар. Посочените пазарни цени съгласно двете експертни заключения са формирани след изключително задълбочен анализ на информация от стокови тържища, борси, данни за реални сделки и информация предоставена от браншови организации. Използваните данни за изготвянето им дават изключително богата информация за оценяваните животни, като позволяват търсената пазарна цена за животните по позиции от № 1 до № 8, вкл. от акта да бъде формирана след обстоен анализ на предназначението, възрастта и теглото на оценяваните животни. Не е без значение и факта, че вещото лице изрично е отбелязало, че посочената от него пазарна стойност е само на база направените разходи, които не включват разходите, направени във връзка с унищожението на животните, тяхното загробване и санитарно - хигиенните изисквания във връзка с дезинфекцията на обекта. По отношение на изложеното в касационната жалба твърдение, че определено по такъв начин, обезщетението ще доведе до неправомерно обогатяване и несправедливо третиране на стопани допуснали заболяване на отглежданите животни в сравнение с животновъди, не допуснали болести по животните -същото е неоснователно. В пазарната стойност не са включени разходи във връзка с унищожението на животните. Тази пазарна стойност се отнася за определен момент в миналото и не покрива предстоящите разходи по възстановяване на стопанството. Ето защо неоснователно е твърдението, че стопанските обекти, незасегнати от процесното епизоотично събитие и най-вече тези, които са положили достатъчно грижи, респективно реализирали повече разходи за избягването и/или ограничаване на същото, изначално ще бъдат поставени в по-неизгодно положение на имащите право на обезщетение субекти. Определянето на обезщетението по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, включва изрично посочени от вещото лице параметри, без печалбата за животновъда. Неоснователни са твърденията на касатора и за допуснати процесуални нарушения. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните; обосновано и законосъобразно с оглед събрания доказателствен материал е оставил без уважение искане на процесуалния представител на касатора за допълнителна комплексна съдебно – икономическа експертиза, с отговор на въпроси, предмет на приети експертни заключения. Предвид изложеното, касационната жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Р. се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. С оглед изхода на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, за което са представени доказателства по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение