Решение № 6413 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Агронаар ЕООД, подадено чрез адв. Дончева за отмяна на влязло в сила решение 11874 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело 6912/2024 г., по описа на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение, с което е отменено решение 1860 от 31.05.2024 г., постановено по адм. дело 311/2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ), с правно основание чл.239 от АПК. С молба от 10.02.2025 г., Агронаар ЕООД е уточнило, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение по т.2 на чл.239 от АПК. Според дружеството в нито един момент от извършените проверки, не е било установено, че доилния агрегат е държан в лошо техническо състояние, както и че по време на проверките не е било установено, че в животновъдния обект в [населено място] не е имало нормални условия за отглеждане на животни. Излага съображения, че е налице неистинност на заключението на член от състава на съда, във връзка с решаването по делото, защото в хода на административното производство, представляващата дружеството не е давала обяснение, в което да е заявила, че агрегатът не функционира, поради липса на електрическо захранване, изградена ел. инсталация. От събраните пред административния съд доказателства се установява, че агрегатът е бил в цялост и в състояние, което е позволявало ползването му по предназначение. В искането са изложени съображения, касаещи спора по същество, а именно, че в Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), административния орган не е посочил конкретно правно основание, което да даде яснота кое от задълженията по Наредбата не е изпълнено от дружеството. Излага подробни съображения, че АУПДВ е издаден при неспазване на материалноправните разпоредби. Отправя искане за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на касационния съд. Ответникът Директорът на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие Велико Търново, чрез гл. юрк. Цонева изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Счита, че не е налице разпоредбата на чл.239, т.2 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, неблагоприятен за молителя и в срока по чл.240, ал.1, т.1 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От данните по делото се установява, че с решение 1860 от 31.05.2024 г. по адм. дело 311/2024 г. АС гр.Велико Търново е отменил по жалба на Агронаар ЕООД акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Велико Търново и е осъдил административния орган да заплати разноските по делото. Това решение е обжалвано с касационна жалба от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Велико Търново пред ВАС. С решение 11874/05.11.2024 г., постановено по адм. дело 6912/2024 г., по описа на ВАС, първо отделение е отменено решение 1860 от 31.05.2024 г. по адм. дело 311/2024 г. на АС гр. Велико Търново и вместо него е отхвърлена жалбата на Агронаар ЕООД, срещу АУПДВ 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Велико Търново и Агронаар ЕООД е осъдено да заплати на ДФ Земеделие сумата от 591.16 лв., разноски за две инстанции. За да постанови този резултат ВАС е приел, че изводите на АС гр.Велико Търново за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частност за липсата на доказателства относно неспазването на задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение по сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не се подкрепят от материалите по делото. Посочил е, че административният съд неправилно е интерпретирал данните, съдържащи се в констатациите на проверяващия орган, отразени в доклад от извършена проверка на място през периода 30.11. - 10.12.2021 г., като е приел, че в същия е документирано използване на дълготрайните материални и нематериални активи според предназначението им. Според касационният състав обстоятелството, че при проверката, извършена от административния орган, е констатирано, че доилният агрегат не функционира и не се поддържа в работно състояние, тъй като на мястото, където се намира животновъдният обект няма изградена електрическа инсталация, е безспорно доказано в хода на административното производство, като в хода на съдебното производство, не са събрани доказателства, които да опровергаят констатираното от административния орган. Касационният състав е посочил, че фактът на неизползването на доилния агрегат се признава и от представляващия Агронаар ЕООД още в хода на административното производство, видно от приложеното по административната преписка обяснение, в което е заявено, че агрегатът не функционира поради липса на електрическо захранване и изградена ел. инсталация в обекта. В настоящото произвоство се иска отмяна на така постановеното решение на ВАС, с което е разрешен спорът по същество и е отхвърлена с окончателен съдебен акт жалбата на Агронаар ЕООД срещу АУПДВ 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Велико Търново. Производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл.239 от АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл.209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, каквито по същество представляват доводите на искателя. Отмяната като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения не е начин да бъде коригиран влезлия в сила съдебен акт, а само при конкретно изброени хипотези, да се предостави на страната възможност да се защити когато е нарушено правото й на защита или са налице другите изчерпателно посочени в чл.239 АПК хипотези при които може да се направи искане за отмяна. От дружеството изрично е уточнено, че претендира отмяна на посочения от него съдебен акт при хипотезата на чл.239, т.2 от АПК. В тази хипотеза влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата на чл.239, т.2 от АПК визира няколко различни основания за отмяна, обединени от общия признак - източник на неправилността на съдебното решение е престъпление. Дружеството твърди престъпно действие на състава на съда, че е налице неистинност на заключението на член от състава на съда, във връзка с решаването по делото, защото в хода на административното производство, представляващата дружеството не е давала обяснение, в което да е заявила, че агрегатът не функционира, поради липса на електрическо захранване и изградена ел. инсталация. Тези твърдения, настоящият петчленен състав на ВАС намира за неподкрепени с доказателства. За да е налице посоченото основание за отмяна е необходимо по надлежен съдебен ред т.е. с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или с влязло в сила съдебно решение по чл.124, ал.5 от ГПК да е установена твърдяната неистинност. Не е достатъчно страната да твърди, че е налице престъпно обстоятелство. Необходимо е и да съществува връзка между установеното по надлежния съдебен ред престъпно деяние и съдебното производство, тоест престъпното обстоятелство да е обусловило неправилността на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. В производството по отмяна е недопустимо установяване на престъпни действия. От искателя не са изложени съображения и не е твърдяно наличието на другите хипотези по чл.239, т.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от АПК, които да обосновават отмяна на решението на ВАС. Настоящия петчленен състав на ВАС, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение 11874/05.11.2024 г., постановено по адм. дело 6912/2024 г., по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменено решение 1860/31.05.2024 г., постановено по адм. дело 311/2024 г. по описа на АС гр.Велико Търново, на основание чл.239, т.2 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултрско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл.249, вр. чл.143 АПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл.244, ал.1, предл.1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,