Решение № 15845 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2013 г.

Решение № 15845 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2013 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Атанасов Иванов против решение № 1932 от 21.12.2012 г., постановено по адм. д. № 625/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на 01 РУ "Полиция" гр. Благоевград не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Васил Атанасов Иванов против заповед № 252/22.08.2012 г. на началника на 01 РУ "Полиция" гр. Благоевград, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от дванадесет месеца". За да постанови този резултат Административен съд гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея подробно са описани досъдебните производства, които са разпределени на служителя, датите на които са постановени разпорежданията и действията, които е следвало да извърши същия за разкриване на авторите на престъпленията и задължението на служителя на всеки три месеца да уведомява съответната прокуратура и разследващия орган, които не са изпълнени. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното нарушение е установено на 10.08.2012 г. с изготвянето на справка от началника на сектор "Криминална полиция" на 01 РУП Благоевград. Служителят е изслушан, за което е съставен протокол и е дал писмени обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят не е изпълнявал разпорежданията на началника на сектор "Криминална полиция" да извърши оперативно-издирвателна дейност по разпределените му досъдебни производство, описани в оспорената заповед и за резултатите на всеки три месеца да уведомява разследващия орган и съответната прокуратура. Тези обстоятелства са установени както с приложените по делото писмени доказателства, така и с показанията на разпитания по делото свидетел - Данко Младенов. Жалбоподателят е бил длъжен да извърши оперативно-издирвателни действия по спрените досъдебни производства, които са му възложени от началника му и съобразно задълженията му по длъжностна характеристика, както и да уведоми разследващият орган и прокуратурата за резултатите от тези дейности, което не е сторено, поради което правилно му е било наложено наказанието по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. От данните по делото е видно, че исканият свидетел е бил началник сектор "Криминална полиция", който е разпределил досъдебните производства на жалбоподателя, но допуснатите нарушения на служебните задължения от Иванов са извършени по времето, когато началник сектор е бил разпитания по делото свидетел Младенов, поради което правилно съдът не е допуснал до разпит Славчо Динев, тъй като последния няма отношение по повод на развилото се производство. Неоснователни са доводите на касатора, че в решението си съдът не е обсъдил конкретните досъдебни производства, по които производството е било спряно, както и какви действия е следвало да извърши жалбоподателя. Досъдебните производства възложени за работа на Иванов са подробно описани в оспорената заповед, в същата са описани и действията, които служителят е следвало да извърши, както и кои свои задължения не е изпълнил, а задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност и провери дали изложените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, осъществяват състав на нарушение и дали същото е извършено, което съдът е сторил. Неоснователно е и твърдението, че съдът неправилно е разглеждал непредприетите действия по описаните в заповедта четири досъдебни производства като отделни нарушения, а не като едно. Служителят е дължал извършване на вменените му по длъжностна характеристика задължения по всяко едно от спрените досъдебни производства, поради което правилно съдът е приел, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията си по същите. След като по делото е установено, че жалбоподателят е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, то нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание". С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,