Решение № 11953 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Силистра, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Скорчелиева, против Решение 118 от 01.02.2024 г. по адм. д. 177/2023 г. по описа на Административен съд - Силистра. С обжалваното решение на Административен съд - Силистра е отменено по жалба на К. И. Г. от гр.Силистра, Решение 2153-18-20/18.09.2023г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено Разпореждане 2113-18-209#8/07.07.23г. на ръководител Пенсионно осигуряване , отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б ал.2 и чл.68 ал.1 - ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и делото като преписка е изпратено на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на решението. ТП на НОИ Силистра е осъдено да заплати на К. И. Г. разноски по делото в размер на 500 лв. В подадената от директора на ТП на НОИ - Силистра касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че има несъответствие между фактическите изводи на съда и събраните, както писмени, така и устни доказателства. Заявява, че неправилно е приложен материалния закон, както и процесуалните правила. Иска се отмяната на обжалваното решение и произнасяне по същество, като подадената жалба срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - К. И. Г. от гр.Силистра, чрез процесуален представител адвокат Н. Бобчева , в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и за основателност на касационната жалба, при доводи идентични на изложените в същата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба от директора на ТП на НОИ - Силистра за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че със Заявление вх. 2113-18-209/12.04.23г. К. И. Г. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Представил е трудова книжка и удостоверение обр.УП-3, издадено от Фазерлес АД с изх.1/11.01.2023 г. като правоприемник на икономическата дейност/производството от бившия ЛПК-Силистра ( Лесилмаш АД), удостоверяващи положен осигурителен стаж, част от който за периода от 25.02.1985 г. до 01.08.1993 г. е отразен като такъв от II-ра категория. В същото Удостоверение обр.УП-3, за стажа на длъжността заварчик за периода: 01.08.1993 г. - 01.01.2023 г. е посочено, че лицето е осигурявано за III-та категория труд. Изискана е била допълнителна информация от Фазерлес АД за периода 15.08.1982 г. - 01.10.1982г., на което е отговорено, че дружеството е правоприемник само на част от архивите от бившия ЛПК, съхранявайки ведомостите на Завода за дървесно-влакнести плочи, като за процесния период, по наличните документи се установявало, че заявителят е работил в РМЗ (Ремонтно-механичен завод) на ЛПК. Поискано е било издаване на Удостоверение обр.УП-13 за същия период от отдел ООА при ТП НОИ Силистра, каквото е издадено за работата на оспорващия като заварчик в цех Монтажен на Лесилмаш АД за м. август 1982 г. и е отказано - за м.септември 1982 г., защото в наличните ведомости за заплати за м.09.1982 г. фигурирал само с име. Осигурителният архив на НОИ не можел да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваните от К. И. Г. дейности. Двете удостоверения (обр. УП-13 и отказа за издаване на такова за м.09.1982г.) са съобщени на ответника с указание, че отказът може да бъде оспорен пред ръководителя на ТП НОИ гр.Силистра по реда на чл.117 КСО. От представените по делото документи е установено, че от Лесил ЕООД Силистра са отделени три дружества - Хартиена фабрика; Завод за дървесно-влакнести плочи (ЗДВП) и Ремонтно-механичен завод (РМЗ). Образувано е еднолично акционерно дружество с държавно участие с фирма Фазерлес ЕАД гр.Силистра, което е поело активите, пасивите и другите права и задължения на ЗДВП. С Протокол от 22.03.1993г. на комисия, определена с устна заповед на директора на ЗДВП, е решено по повод на извършвана ревизия по ДОО, да бъдат сторнирани надвнесени суми и са определени длъжностите, които да се ползват от предимството на т.66и ПКТП (отм.), вкл. в Цех Главен корпус , където е работил Г., но чиято длъжност заварчик е останала извън обхвата на решението. В представено Разписание на длъжностите за времето от 04.05.1998г. до 28.09.2012г. в цех Главен корпус , като спомагателни работници били предвидени заварчик 1 ст. и заварчик 2 ст. С писмо изх.9104-43/22.01.2013г. министърът на МТСП е изразил съгласие с предложеното от Фазерлес АД приложение на чл.66и ПКТП (отм.), приемайки, че работниците, заети в цеховете и звената на основното производство и изпълняващи дейности, пряко свързани с производството на плочи от дървесни влакна, а не спомагателни функции към същото, следва да бъдат осигурявани, респ. да се зачита стажът им при пенсиониране, за II-ра категория труд. Видно от приложеното копие от трудова книжка 1290 на К. И. Г., същата е издадена на 22.09.1982 г. от ЛПК-Силистра, за длъжността заварчик IV р. Посочени са дата на постъпване на работа (15.VIII.1982г.) и дата на прекратяване на ТД (1.X.1982 г.) с отбелязване по чл.134 от ЗВВС . От Удостоверение, издадено от Държавния военноисторически архив гр.Велико Търново, се установява, че ответника е бил на наборна военна служба от 05.01.1983 г. до 02.02.1985 г. Според обясненията на Г., дадени в съдебно заседание на 22.11.2023г., същият е постъпил в казармата на 05.01.1983 г., като е получил повиквателна заповед в края на м.септември 1982г., след което (по препоръка на баща му) решил да си почине. След изслужване на задължителната военна служба, считано от 25.02.1985г., Г. започнал отново работа като заварчик в ЛПК, който труд до 01.08.93г., видно от Удостоверение обр.УП-3 с изх.1/11.01.2023 г. на Фазерлес АД гр.Силистра, е предложено да бъде зачетен като такъв от II-ра категория на основание т.66и ПКТП(отм.) С Разпореждане 2113-18-209#8/07.07.23 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Силистра, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. И. Г. на основание чл. 69б, ал. 2 КСО по подадено заявление за отпускане на пенсия с вх. 2113-18-209/12.04.2023 г. Мотивите за отказа са, че Г. към датата на подаване на заявлението има навършена възраст от [възраст], при изискуема такава от 59 години; сбор от осигурителен стаж и възраст 101 г. 07 м. 08 дни, при необходими 100; зачетен осигурителен стаж, въз основа на представените документи и данните по чл.5 ал.4 КСО, както следва: 08 години 05 месеца и 17 дни - от втора категория и 32 години 00 месеца и 02 дни - от трета. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно чл.104 КСО, е определен на 42 години 07 месеца и 01 дни. Извършена е преценка на предпоставките на всяка една от хипотезите на чл.68 ал.1 - ал.3 КСО и на чл.69б ал.2 КСО. Формиран е извод, че заявената ЛПОСВ от Г. не може да бъде отпусната по никоя от тях, защото не отговаря на нормативните изисквания или за възраст (чл.68 ал.1-ал.3 КСО) или за осигурителен стаж от втора категория. Спорът е развит в административното производство пред директора на ТП на НОИ - Силистра, който в решението си също не е признал стажът, положен като заварчик" в ЛПК за м.09.1985 г. и в периода от 01.08.1993 г. - 31.12.1999 г. от втора категория труд, като същият е зачетен от трета категория труд. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. И. Г. срещу Решение 2153-18-20/18.09.2023г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра. В хода на съдебното производство са разпитани свидетели Д. Г. и С. П., които посочили, че са работили с ответника по касацията в периода след 1990 г., отначало в ЛПК, а впоследствие във Фазерлес АД, като същият изпълнявал заварки на повредени части (хидравлика, серпентини, тръби и др.) на пресите в основното производство, където се произвеждали плочите от дървесни влакна и фазер. Условията, при които е изпълнявал трудовите си задължения като заварчик , са били запрашаване, високи температури, влажност, химикали. Предвид тези вредности, а и с оглед безопасността при извършване на електро-заварките, заварчикът по правило работил с предпазна маска и специални ръкавици. Давано им било (в т.ч. и на ответника) кисело мляко всеки ден. Въпросните машини и съоръжения, са се намирали в цех Главен корпус , където се е водил на щат и е полагал труд, като заварчик , К. И. Г.. Първоинстанционният съд е приел за установено, че ответника по касацията е работил като заварчик IV-ти разряд в РМЗ на ЛПК-Силистра от 15.08.1982г. до 01.10.1982г., който период следвало да му бъде зачетен като такъв с полаган труд от II-ра категория. Наред с това приел, че относно трудовия стаж на ответника във Фазерлес АД Силистра през втория релевиран период от 01.08.1993г. до 31.12.1999 г., също следва да бъде зачетен за втора категория труд, тъй като съгласно т.20 ПКТП (отм.), от II-ра категория е трудът полаган от електро- и газозаварчиците и помощник заварчиците в обособени цехове и звена . В случая цех Главен корпус на Фазерлес АД Силистра, където е било съсредоточено производството на дървесно-влакнести плочи, бил обособен цех , по което обстоятелство нямало спор. В настоящия случай била приложима т.67 от Общи разпоредби на ПКТП (отм.), тъй като трудът на ответника, посочен в т.20 от Раздел втори, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството бил положен, щом работата му била свързана със същата вредност и тежест на труда. Нормотворецът не правил разграничение между основни и спомагателни дейности, извършвани от работниците, лимитативно посочени в раздел I и II на ПКТП (отм.), вкл. в т.20 заварчици , което сочило на приложимост на общата разпоредба на т.67 ПКТП (отм.) Според съда в хода на административното производство по отпускане на пенсия административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е предприел необходимите действия за изясняване на обективната действителност с оглед твърденията на ответника. За да бъде квалифициран като втора категория, трудът на визираните лица следва да бъде положен в обособени цехове и звена, а такива са работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост (един или повече). Съдът не е кредитирал представените Протокол от 22.03.1993г. на комисия, определена с устна заповед на директора на ЗДВП и писмо изх.9104-43/22.01. 2013г. министърът на МТСП, като е приел, че съгласно чл.2 ал.2 ЗП (отм.), Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел, че трудът на Г. като "заварчик" следва да се зачете от втора категория, тъй като същият е с еднаква вредност и тежест с труда на заварчика по смисъла на т. 20 от ПКТП (отм.). Критерий за определяне на категорията по аргумент от чл. 67 от ПКТП (отм.) бил характерът на извършваната работа, а не отрасъла, в който се полага. Според съда свидетелските показания, били допустими съгласно чл.104 ал.10 изр.2 КСО за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност. С оглед изложеното съдът е приел, че неправилно административният орган е определил полаганият от ответника по касацията труд като такъв от трета категория, отричайки приложението на т. 20 от ПКТП (отм.). Указано е, че в настоящия случай т.66и ПКТП (отм.) е неприложима, с оглед изложените съображения за пряката относимост към казуса на т.20 и т.67 ПКТП (отм.), предвид конкретната длъжност заварчик изпълнявана от Г.. Точка 67 на ПКТП (отм.), ирелевирала отрасъла на производството и щом положеният труд от работниците попада в раздел I и II, същият се причислявал към съответната категория, когато работата била свързана със същата вредност и тежест на труда. Посочено е, че нормативно лимитирания минимум от 15 години труд от втора категория следва да бъде преценен отново, при съобразяване с мотивите на съдебния акт, при новото произнасяне по заявлението. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение спорните периоди от 01.09.1982 г. до 30.09.1982 г. и от 01.08.1993г. до 31.12.1999 г. съдът законосъобразно е приел, че осигурителния стаж на ответника, придобит в ЛПК Силистра и Фазерлес АД Силистра на длъжността "заварчик" е труд от втора категория. Правните изводи са обосновани с представените писмени и събраните гласни доказателства. По отношение на първия спорен период в касационната жалба липсват конкретни възражения. Независимо от това, при извършената проверка за спазване на материалния закон, не се установи допуснато от първоинстанционния съд нарушение. Този стаж е надлежно нанесен в представената по делото трудова книжка, като нейната материална доказателствена сила досежно записа за посочен трудов стаж, за спорния период от време и за осигурителя ЛПК Силистра, не е оборена от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че и през спорния период от време, за лицето фигурират записи във ведомостите на предприятието, като обстоятелството, че не е посочена конкретна длъжност в тях, не изключва записа в трудовата книжка, че е бил назначен на работа като заварчик. От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства следва извод, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред посочен по горе и тя се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. За изясняване на спора, съдът е допуснал до разпит свидетели, работили заедно с Г. през втория процесен период, от чиито показания да се съберат сведения за условията, при които е полаган труда. Съгласно практиката на ВАС, формирана преди допълнението на чл. 104, ал. 10 от КСО (доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд (така решение 15517 от 18.12.2014 г. по адм. д. 8391/2014 г., VІ отд. на ВАС, решение 12526 от 23.11.2015 г. по адм. д. 4754/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение 10282 от 04.08.2017 г. по адм. д. 8915/2016 г., VІ отд. на ВАС и др.). След допълнението на разпоредбата на ал. 10 на чл. 104 е създадено изречение второ, в което изрично е предвидено, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В процесния случай е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО, която допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя. Правните изводи на съда са изведени от цялостния доказателствен материал, преценен в съвкупност, а не се базират само на гласните доказателства. Първоинстанционният съд не е възприел безкритично и едностранно показанията на свидетелите, а ги е преценил с оглед всички други данни по делото. Гласните доказателства са ценени като непротиворечиви, след съпоставка с приетите писмени доказателства. В подкрепа на формираните от съда правни изводи са и данните, съдържащи се в част от писмените доказателства. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели са изяснили същността на работния процес в цех Главен корпус на Фазерлес АД Силистра. С помощта на свидетелските показания се установява, че условията на труд, при които ответника по касацията е изпълнявал трудовите си функции, са били тежки, мястото било запрашено, с високи температури, влажност и химикали, а всички работници в този цех получавали социални привилегии - кисело мляко, работно облекло и маска за работа. Съгласно разглежданата от първоинстанциония съд разпоредба на т. 20 от ПКТП (отм.), намираща се в Раздел втори Втора категория труд , под-раздел Металургия, металообработване и машиностроене , трудът е от втора категория, когато е положен от електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) Съгласно цитираната разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответника по касацията е бил на длъжност заварчик" в обособен цех на предприятието, в което е работил. При тези данни съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на т. 67 на ПКТП (отм.). Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Правилно е обоснован правен извод, че приемането на положения труд на длъжността заварчик" от втора категория, се основава на факта на полагане на този труд в обособен цех или звено съгласно ПКТП (отм.). В тази връзка е и обвързаността с т. 20 на ПКТП (отм.), след като трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория. Видно от доказателствата по делото, съдът е извел верен правен извод за вредности и тежести, отговарящи на условията на втора категория труд. (Решение 4655 от 18.04.2008 г. на ВАС по адм. д. 317/2008 г., VI о.; Решение 15990 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. 5535/2011 г., VI о; Решение 1810 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. 8924/2020 г., VI о.; Решение 7574 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. 10710/2022 г., VI о.,) Следва да се отбележи, че съгласно указанията дадени от Националния осигурителен институт с писмо 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците положен до 1.01.2000 г. трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост (един или повече); записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Становището на административния орган не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. (В този смисъл е Решение 15371 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. 12687/2018 г., VI о., ) Горепосочения трудов стаж, прибавен към останалия трудов стаж на Г. от същата категория, дава обща продължителност над изискуемите по чл. 69, ал. 2 от КСО 15 години труд при условията на втора категория, което сочи на правилност на решаващата преценка на съда, обусловила крайния му извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ Силистра и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. Неотносимо е възражението на касатора, че след като в предприятието са работили над 100 лица, то това означавало да се приеме, че всички те са работили при вредни условия на труд и следва да им се признае полагането на труд от втора категория на това основание. Критерий за преценката на труда от втора категория е изброяването на длъжността в съответната разпоредба на ПКТП (отм.) или приравняването му като характеристики с оглед на неговата вредност и тежест. В този смисъл не би било логично мотивите на съда да са относими за всички работници във Фазерлес АД Силистра, ако не отговарят на тези условия. Подобни изводи не се и съдържат в обжалваното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е положил усилия, да установи действителните условия, при които е полагал труд касатора. В тази връзка са разпитаните по делото свидетели. В случай, че касатора не е бил съгласен с изложените от тях данни, е следвало да прояви процесуална активност, с оглед предоставяне на информация във връзка с трудовата дейност на ответника във Фазерлес АД Силистра, но такива искания не са правени. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно не е зачетена доказателствената тежест на представеното Удостоверение Образец УП-3 с изх. 1/11.01.2023 г., издадено от осигурителя Фазерлес АД. В същото относно стажа на ответника на длъжността заварчик за периода: 01.08.1993 г. - 01.01.2023 г. е посочено, че лицето е осигурявано за III-та категория труд. От тези данни не може да се направи извод, че действително полагания от Г. труд е от трета категория, защото както е посочил първоинстанционния съд, преценката на категорията труд е на Министерския съвет, а не на работодателя. Обстоятелството, че работодателя е осигурявал ответника за трета категория труда, не променя действителната категория на полагания труд. Когато трудовият, респективно осигурителният стаж по силата на нормативен акт е от втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителни вноски за трета категория, не е основание за промяна в нормативно определената категория. (Решение 9006 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. 5088/2013 г., VI о.) След като в случая първоинстанционният съд е отменил оспореното решение като постановено при нарушение на материалния закон, то правилно е върнал преписката за ново произнасяне със съответни указания по тълкуването и приложението на материалния закон. Налице са условията на чл. 173, ал. 2 АПК, който задължава съда да изпрати преписката на административния орган, когато естеството на акта не му позволява да реши въпроса по същество и предвид липсата на изложени от административния орган мотиви, досежно посочения в предходния абзац спорен период и други периоди, за които е признат стаж от трета категория, извън изрично обсъдените в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Силистра. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по подадената от директора на ТП на НОИ - Силистра касационна жалба К. И. Г. се дължат разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение