Решение № 6026 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 84/2017 г.

Решение № 6026 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 84/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 372 от 30.11.2016 г., постановено по административно дело № 652/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., е: 1) отменено по жалба на Г. Ц. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. "Трети март" № 90, решение № 1012-04-74 # 1/26.09.2016 г., издадено от изпълняващ длъжността директор на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В. Т., с което е потвърдено разпореждане № 044-00-482-7/10.09.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - В. Т.; 2) делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ - В. Т. за ново произнасяне съобразно дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - В. Т., действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Маринова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд и отхвърляне на първоначалната жалба на Гълъбинов. Ответникът по касация Г. Ц. Г. от гр. С. в писмен отговор и писмена защита обосновава становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което иска то да бъде потвърдено, а касационната жалба срещу него да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните по делото. Г. Ц. Г. е работил за последно в Испания и в Австрия, от които държави компетентните институции са удостоверили по надлежния ред периоди на осигурена заетост 28.11.2014 г. - 05.07.2015 г. и 08.07.2015 г. - 02.08.2015 г. в Испания, и 21.02.2015 г. - 08.01.2016 г., 12.01.2016 г. - 17.01.2016 г. и 19.01.2016 г. - 04.04.2016 г. в Австрия, при доход за последния период в размер на 4533.30 евро, който се равнява на 8866.36 лв., както и причината за прекратяване на последната заетост - "изтичане на срока на договора". На 15.04.2016 г. Гълъбинов е подал заявление да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, считано от 05.04.2016 г. С процесното разпореждане № 044-00-482-7/10.09.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - В. Т. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Гълъбинов е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.04.2016 г. до 04.12.2016 г. в размер на 73.67 лв. дневно. Заявителят е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ - В. Т. с възражение, че размерът на определеното му обезщетение за безработица е неправилно калкулиран, като е игнориран реалния му осигурителен доход, посочен във формуляр U 1, и вместо него е посочен друг по-нисък осигурителен доход, вероятно редуциран до възможния максимален осигурителен доход в България. Изпълняващият длъжността директор на съответното ТП на НОИ с атакуваното пред Великотърновския административен съд решение № 1012-04-74 # 1/26.09.2016 г. е отхвърлил жалбата срещу разпореждането, като в мотивите си е аргументирал тезата, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е определил периода и размера на полагащото се парично обезщетение за безработица на Гълъбинов, като се е съобразил с действащата нормативна уредба и е приложил правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 г., а разпореждането е издадено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и на административно-производствените правила. За да уважи сезиралата го жалба срещу решението на административния орган, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт, макар и да е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма (в това число надлежно мотивиран от фактическа и правна страна), без да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразен (както и потвърденото с него разпореждане), защото при издаването му не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон. Спорът между страните е бил концентриран върху размера на отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно технологията на неговото изчисляване. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че размерът на отпуснатото на заявителя парично обезщетение за безработица е неправилно занижен, защото осигурителният орган при определянето на размера на дължимото на Гълъбинов парично обезщетение за безработица незаконосъобразно е намалил възнаграждението, от което се изчислява този размер, до максималния месечен размер на осигурителния доход за България, определен в чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО (Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване) за 2016 г. - 2600 лв. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - В. Т. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Великотърновският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд не е възприел аргументацията на административния орган, който неправилно е определил размера на полагащото се на Гълъбинов парично обезщетение за безработица. Касационните доводи за неправилно прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност са неоснователни. С чл. 54б, ал. 1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение за безработица да се вземе предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Съгласно дадените от министъра на труда и социалната политика указания № РД06-7/03.06.2014 г. при наличие на хипотезата на чл. 65, § 5 от Регламент № 883/2004, осигурителният доход, от който се изчислява обезщетението, се намалява до максималния осигурителен доход за България. Тъй като Гълъбинов последно е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, за него са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 г., но те не са приложени пряко от осигурителния орган касателно размера на дължимото на Гълъбинов парично обезщетение за безработица. По отношение на заявителя, който, като български гражданин, е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, Регламент № 883/2004 намира пряко приложение и има приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. "з"). В настоящия случай придобитият от лицето осигурителен доход в друга страна-членка на Европейския съюз е по-висок от максималния осигурителен доход в България. При изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г., органите на НОИ е следвало да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, а и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. В § 3 от чл. 62 е предвидено, че за безработно лице, обхванато от чл. 65, § 5, б. "а", което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, институцията по пребиваване взима предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държава-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него като заето или самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Т. е., по отношение на ответника по касация трябва да се има предвид осигурителният доход, получаван от него при последната му работа през последните 24 месеца при прилагане на законодателството на друга държава-членка. Правилно съдът е приел, че намират приложение регламентите на общностното право, на които се е позовал и административния орган, но при определяне на дохода на жалбоподателя, получен при последната му работа в Австрия, от който се изчислява обезщетението, необосновано осигурителният орган е ограничил максималния му размер, позовавайки се на чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО. Посочените в горния абзац норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост на жалбоподателя в друга страна-членка на Европейския съюз - Австрия, е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. С оглед на това, в случаите като процесния, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство, то изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл. 62 от цитирания регламент от 2004 г., който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление - трудовото възнаграждение от последната месторабота, без обаче да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход за България за съответната година, както е постъпил осигурителния орган. Следва да се зачита принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. В този смисъл, като получи отново преписката, при новото си произнасяне осигурителният орган трябва да определи размера на дължимото на Г. Ц. Г. парично обезщетение на безработица при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004 г. - въз основа на трудовото възнаграждение, получавано от Гълъбинов при последната му месторабота в Австрия. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, периодът е за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Съгласно чл. 62, § 1 от цитирания регламент при изчисляването на обезщетението се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получен при последната работа по трудово правоотношение. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие. В същият смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, формирана с решение № 11443 от 27.10.2016 г. по административно дело № 14161/2015 г., решение № 3398 от 26.03.2015 г. по административно дело № 12267/2014 г., решение № 2191 от 26.02.2015 г. по административно дело № 12262/2014 г., решение № 3712 от 17.03.2014 г. по административно дело № 15224/2013 г., и др.). От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба поради основателност и дал коректни указания за по-нататъшно процедиране от осигурителния орган, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,