Решение № 7456 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2013 г.

Решение № 7456 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение за напояване "Санданска Бистрица", гр. Сандански, представлявано от председателя Тодор Гикински, подадена против решение № 13152 от 22.10.2012 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 728/2011 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Чолаков се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател оспорената заповед № РД 09-970/14.10.2010 г. не е мотивирана, защото в нея не са описани ясно и точно коя е административната преписка и кои са доказателствата, на които се е позовал органа при издаване на заповедта. Касаторът твърди, че процесната заповед е постановена при нарушение на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да реши спора по същество с отмяна на незаконосъобразната заповед на министъра на земеделието и храните, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва касационната жалба с писмени бележки, с които изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение с потвърждаване на процесната заповед. Заинтересованата страна - "Напоителни системи" ЕАД, гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Дюлгерова, която в съдебно заседание и с писмена защита пледира за отхвърляне на касационната жалба, излага подробни доводи за законосъобразност и правилност на съдебното решение и претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в нея се възпроизвеждат доводите от първоинстанционното производство, обсъдени и отхвърлени като неоснователни от съда. Според участващия в делото прокурор при постановяване на решението съдът е приложил правилно закона и обосновано е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на фактически и правни основания е спазено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба на Сдружение за напояване "Санданска Бистрица" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 13152 от 22.10.2012 г. е отхвърлена жалбата на Сдружение за напояване "Санданска Бистрица", гр. Сандански срещу заповед № РД-09-970 от 14.10.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е разпоредено отнемане на предоставеното безвъзмездно право на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, включени в имуществото на "Напоителни системи" ЕАД, находящи се на територията на сдружението. За да достигне до този резултат съставът на Върховния административен съд, четвърто отделение, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган, съобразно нормативната компетентност, уредена в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване на обекти от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението и приложената към преписката заповед за заместване № РД 09-962 от 13.10.2010 г. При първоинстанционното разглеждане на делото е установено, че процесният индивидуален административен акт е издаден в предвидената за това форма и съответства на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни норми. В мотивите на съдебното решение са обсъдени възраженията на жалбоподателя и те са преценени като неоснователни, от което е изведено заключение за законосъобразност на процесния административен акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. При постановяване на съдебното решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след разглеждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е установил, че със заповед № РД-09-448 от 22.05.2009 г. министърът на земеделието е дал съгласие жалбоподателят да придобие безвъзмездно право на ползване върху обекти на хидромелиоративната инфраструктура, включени в имуществото на "Напоителни системи" ЕАД и на основание на същата заповед е сключен договор 28.05.2009 г. между "Напоителни системи" ЕАД и СН "Санданска Бистрица" за учредяване на безвъзмездно право на ползване на хидромелиоративни съоръжения, включени в капитала на "Напоителни системи" ЕАД. Не са били спорни обстоятелствата, че от страна на Басейнова дирекция - Благоевград са извършени проверки на дейността на СН "Санданска Бистрица" относно изпълнението на горепосочения договор и са дадени предписания във връзка с ползването на хидромелиоративните съоръжения. Проверки са проведени и от "Напоителни системи" ЕАД, клон Сандански, с които са констатирани нередности, допуснати от СН "Санданска Бистрица", във връзка с ползването на предоставените съоръжения. Изпълнителният директор на "Напоителни системи" ЕАД с писма от 21.05.2010 г., 25.06.2010 г. и 1.07.2010 г. е уведомил министъра на земеделието и храните в качеството му на надзорен орган за установените нарушения при ползването на безвъзмездно предоставената на сдружението - жалбоподател хидромелиоративната инфраструктура. Това е наложило издаване на заповед № РД-09-557 от 8.07.2010 г., с която министърът на земеделието и храните е наредил извършване на тематична проверка на дейността на СН "Санданска Бистрица", с която заповед е назначена комисия, провела проверка на 22.07.2010 г. Резултатите от проверката са обективирани Констативен протокол с горепосочената дата, който е подписан от представител на сдружението Венцислав Георгиев Иванов и този факт не се оспорва от страна на жалбоподателя. В съдържанието на визирания констативен протокол са описани осем групи нарушения на СН "Санданска Бистрица", установени по повод упражняване на предоставеното безвъзмездно право на ползване на хидромелиоративните съоръжения на територията на сдружението за напояване. Във връзка с посочените констатации е изготвен доклад от директора на Инспектората в Министерството на земеделието и храните, с който са направени конкретни мотивирани предложения, в това число и към Дирекция "Хидромелиорации" в МЗХ за започване на действия по отнемане на правото на ползване на СН "Санданска Бистрица" на предоставените за ползване хидромелиоративни съоръжения. С оглед на това е издадена Докладна записка № 93-7415 от 12.10.2010 г. от директора на Дирекция "Хидромелиорация" в МЗХ за отнемане правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура от СН "Санданска Бистрица", към която е приложен докладът на директора на Инспектората към МЗХ. Въз основа на гореописаните документи министърът на земеделието и храните е издал процесната заповед, с която е разпоредил отнемане от СН "Санданска Бистрица" на предоставеното безвъзмездно право на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, включени в имуществото на "Напоителни системи" ЕАД, находящи се на територията на сдружението. Петчленният състав на Върховния административен съд счита, че при тези правилно установени факти, първоинстанционният съд е извел верни и обосновани правни изводи. Както пред тричленния съдебен състав, така и в касационното производство, жалбоподателят релевира оплаквания за немотивираност на оспорената заповед и за нарушение на формата на акта, посочена в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - неотразяване на фактически и правни основания за издаването й. Настоящият съдебен състав счита, че се касае за едно и също възражение, защото фактическите и правните основания съставляват мотивите на административния акт. Не може да се сподели становището на касационния жалбоподател за липса на посочени правни основания, защото в процесната заповед изрично е вписано, че е издадена на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване на обекти от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението. По силата на тази норма министърът на земеделието и храните издава заповед за отнемане на предоставено безвъзмездно право на ползване от сдружение за напояване, при наличие на предпоставките, предвидени в ал. 1, с която разпоредба са регламентирани три хипотези за отнемане на правото на ползване. С чл. 9, ал. 1, т. 1 от приложимата наредба е уредена възможността за отнемане на предоставеното право на ползване при виновно неизпълнение на задълженията на сдружението за напояване във връзка със стопанисване на предоставеното за безвъзмездно ползване имущество и осъществяване на дейностите, възложени на сдружението по силата на Закона за сдружения за напояване. Първоинстанционният съд точно е преценил, че с оглед специфичните цели и дейностите, за които се образуват сдруженията за напояване, е регламентиран преференциален ред за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на съоръжения от хидромелиоративната инфраструктура, включени в капитала на "Напоителни системи" ЕАД, като заедно с това са уредени определени задължения в тежест на сдруженията за напояване при ползването и управлението на предоставеното безвъзмездно ползване държавно имущество. Установените от министъра на земеделието и храните нарушения са обективирани в изготвени от компетентните за това органи докладни записки и в приложен към преписката констативен протокол, който е изготвен от назначена със заповед на министъра на земеделието и храните комисия. В горепосочените документи са отразени множество нарушения, които са подробно описани. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че неизлагането на мотиви в административния акт няма характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила тогава, когато фактическите основания за издаването се извеждат от приложените към административната преписка документи, в какъвто смисъл е и ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което е приложимо и след влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс. Касаторът в настоящото производство не отрича фактите, че при извършените проверки е установено, че в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ЗСН, сдружението е сключило договор за наем за временно и безвъзмездно ползване на помпена станция с друго търговско дружество, експлоатиращо малка ВЕЦ; установени са действия, които се квалифицират като унищожаване и повреждане на представените за безвъзмездно ползване съоръжения на хидромелиоративната инфраструктура; че съоръженията не се ползват по предназначение за напояване и отводняване на земеделски земи на определената територия и др. Горепосочената докладна записка е вписана изрично като основание за издаване на процесната заповед, от което следва, че същата съставлява неразделна част от нея. С цитиране на докладната записка е безпредметно възпроизвеждането на описаните по-горе нарушения, поради което петчленният съдебен състав счита, че е спазено изискването за излагане на правни и фактически основания, тоест за мотивиране на оспорения административен акт. Неоснователно е твърдението на касатора, че би могло посочената докладна записка да е подменена или антидатирана, тъй като при приемането й като писмено доказателство, заедно с цялата административна преписка в съдебно заседание на 9.10.2012 г., тя не е оспорена по законния ред и не е поискано от съда откриване на производство по оспорването й. Ето защо касационният съдебен състав намира, че оплакването на жалбоподателя за нарушение във формата на административния акт също е без правно основание - процесният индивидуален административен акт съдържа всички изискуеми съществени реквизити, включително фактически и правни основания за издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на заинтересованата страна направените разноски в това съдебно производство в размер на 1800 лв. - внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия