Решение № 7281 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2021 г.

Решение № 7281 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. против Решение № 1819/31.12.2020 г., постановено по адм. дело № 964/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-02000219003330-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с решение № 53/23.03.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора се свеждат до твърдения, че съдът неправилно не кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства за включване в началното салдо на суми, получени от трудови възнаграждения в Турция и от сватбено тържество, въз основа на което достигнал до неправилни изводи за наличие на основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Освен това твърди, че неправилно са обложени като лични средства суми, които е получил, за да плаща задължения на юридически лица. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА, в обжалваната му част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Бургас, не изразява становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Бургас е бил Ревизионен акт (РА) № Р-02000219003330-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с решение № 53/23.03.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с която на Д. Д. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 2 046, 60 лв. – главница и 766, 43 лв. – лихви и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 1 298, 73 лв. – главница и 354, 29 лв. - лихва. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да отхвърли жалбата на Д. Д. срещу РА, в обжалваната му част, АС – Бургас е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства, съдът е обосновал самостоятелни фактически констатации и правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над доходите на ревизираното лице (РЛ) за 2015 г. и 2016 г. По отношение на данъчен период 2015 г., спорен е бил въпроса относно началното салдо. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000 лв., а жалбоподателят е твърдял, че към 01.01.2015 г. е разполагал със суми над 5 000 лв., чийто източник са подарените на сватбеното му тържество суми в размер на 80 000 лв. и сумите, които той е получил от престиране на труд в Турция през 2011, 2012, 2013 и до м. юли 2014 г., като е твърдял, че тези суми са били спестени изцяло и не са харчени. Въз основа на справка от социалното осигуряване на Д. Д. в Република Турция, съдът приел, че се установява надлежно осигуряване в Република Турция през периода 2011-2014 г. върху посочения в справката доход. Приел е, че РЛ действително е получил посочения в справката доход, но не е доказано, че е разполагал с пълния размер на този доход към 01.01.2015 г. При липса на твърдения и доказателства по какъв начин лицето се е издържало, не можело да бъде прието, че описаните в справката суми са били спестени изцяло. Освен това съдът приел, че няма доказателства тези суми изцяло или частично да са останали до началото на 2015 г., за да бъдат възприети като начално салдо за този период. Не се установявало как са съхранявани, нито са представени доказателства за превалутирането им. Същите изводи са направени и по отношение на другото възражение, свързано със сумата, получена от сватбено тържество, за която се твърдяло, че е в размер на 80 000 лв. съдът е приел за доказано, че сватбеното тържество се е състояло в Турция през 2013 г., но нямало доказателства както за размера на сумата, която е получена като дар от гостите на сватбеното тържество, така и за обстоятелството, че пълният размер на тази сума е запазен към 01.01.2015 г. Съдът не кредитирал с доверие показанията на свидетелката Каймак, дадени в хода на съдебното производство, по съображеиня, че тя е лице, спрямо което също е съставен ревизионен акт за данъчни задължения, които тя не е платила, който от своя страна е станал повод за съдебен спор – адм. д. № 1249/2019 г. по описа на АСБ. От друга страна показанията на свидетелката били в противоречие с обясненията, които жалбоподателят е дал в хода на ревизионното производство, доколкото свидетелката твърдяла, че е участвала и в пренасянето на суми на два пъти общо 15 000 евро, или около 30 000 лв от Турция до България, а в хода на ревизионното производство жалбоподателят твърдял, че той постепенно е пренесъл цялата сумата при няколко преминавания на границата, затова и не е била декларирана пред Митницата. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че няма категорични доказателства за размера на сумата, която жалбоподателят и неговата съпруга са получили в дар от гостите на тяхното сватбено тържество, още по-малко са налице доказателства, че тази сума е запазена до началото на 2015 г. Посочил е, че никой няма задължение да съхранява паричните си средства в банка, но в тежест на лицето е установяване на благоприятния за него факт, че е разполагал с начално салдо в твърдяния размер. По отношение на данъчен период 2016 г., данъчната основа в размер на 12 987, 26 лв., е формирана от сумата 4 280, 71 лв., представляваща част от сумите получени от жалбоподателя от дружествата "Кайсу" ЕООД и "Маркафони" ЕООД, по отношение на които няма доказателства, че са изразходвани за задължения на тези дружества и фактически са останали по сметката на жалбоподателя, и сумата от 8 706, 55 лв., представляваща разходи - превишение спрямо приходите за този данъчен период. По отношение на сумата получена от "Кайсу" ЕООД и "Маркафони" ЕООД, въпреки събраните доказателства, съдът приел, че не се установява да е използвана за погасяване на задължения на тези дружества, а сумата формираща превишението на разходите над доходите е обоснована от събраните доказателства за извършени разходи, които не са спорни. Решението е правилно. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като в случая декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест, органите по приходите следва да установят наличието на едно или повече от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че Д. Д. не се е справил с разпределената му от закона доказателствена тежест и не е оборил констатациите в ревизионният акт. АС – Бургас е установил правилно фактическата обстановка, а правните му изводи относно спорните по делото въпроси се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неоснователен е довода на касатора, че в началното салдо следва да се включат суми от трудови доходи през периода 2011-2014 г., получени в Турция, както и суми от 80 000 лв., получена на сватбеното му тържество през 2013 г. Правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото не е доказано тези суми да са били налични към 01.01.2015 г., тъй като не е доказано нито спестяването им, нито съхраняването им, нито пренасянето им през границата на страната от Турция за България. Освен това не е доказано дохода, на който лицето е осигурявано в Турция, съгласно представената справка от социалното осигуряване как е платен – по банков път или на ръка, като в случай, че е по банков път кога е изтеглен, за да представлява разполагаема сума. В случая няма представени доказателства за движение на суми по банковите му сметки, нито доказателства за ползване на банков или личен сейф, в който да се съхраняват твърдените суми. Неоснователен е и довода на касатора, че неправилно са обложени като лични средства суми, които е получил, за да плаща задължения на юридически лица. Правилно съдът, след подробен анализ на всички събрани доказателства, е приел, че по отношение на сумата получена от "Кайсу" ЕООД и "Маркафони" ЕООД, въпреки събраните доказателства, не се установява да е използвана за погасяване на задължения на тези дружества. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, в оспорената част. Разноски за касационното производство на страните не следва да се присъждат, тъй като касационната жалба на Д. Д. е неоснователна, а ответника по касация не е поискал и доказал разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,