Решение № 4228 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2009 г.

Решение № 4228 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Еремийка Николова Еремиева, гр. Русе, ул. "Плиска" № 78, вх. "Б", ет. 8 срещу решение № 38 от 10.09.2009 г. на Административен съд, гр. Русе, постановено по административно дело № 219 от 2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът не е отчел, че е налице влязло в сила съдебно решение по спор за материално право. Въз основа на това неправилно е приел, че е необходимо съгласието на заинтересованата страна за постановяване на заповед за попълване на непълноти и грешки в кадастралния план. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Русе, не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - Стоянка Стойчева Зартова, счита жалбата за неоснователна. Съдът правило е приел, че при издаването на оспорената заповед на кмета на община Русе не са налице предпоставките на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3). Съдът правилно е приел, че решение № 182/2006 г. на Русенския окръжен съд не касае разрешен с влязло в сила решение спор за материално право между страните. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповед № РД-01/2216 от 18.05.2009 г. на кмета на община Русе, с която е наредено да се поправи кадастралния план на с. Николово, кв. 66, като имотната граница между поземлен имот 1510 и поземлен имот 1696 се нанесе съгласно решение № 182/2006 г. на Русенския окръжен съд е незаконосъобразно. Административният орган неправилно се е позовал на съдебното решение. Същото няма за предмет спор за материално право по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). С това решение се обявява за окончателен сключен предварителен договор по реда на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Именно по отношение на индивидуализирания в съдебното решение имот е настъпил транслативният вещноправен ефект. Въз основа на това е приел, че вън от тези граници спорът за придобиване на допълнителна територия чрез въвеждане на стари кадастрални граници е спор за материално право. С оглед на това разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 е неприложима и прилагането й прави акта незаконосъобразен. Тези изводи на съда са правилни. В подробни и аргументирани мотиви, споделяни изцяло от настоящата инстанция, съдът е посочил защо в случая е необходимо съгласието на заинтересованата страна, за да се издаде заповедта за изменение на кадастралния план поради непълноти или грешки. Неоснователни са твърденията на касатора, че влязлото в сила съдебно решение № 182 от 14.05.2006 г. решава със сила на присъдено нещо спора между касатора и ответника по жалбата - Стоянка Зартова, досежно границите между поземлен имот VII 1510 и поземлен имот VIII 1669. Предметът на съдебния спор по това дело е обявяването, на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, на сключения между страните предварителен договор за окончателен. По силата на това съдебно решение вещноправният транслативен ефект е настъпил, но досежно идентифицирания в съдебното решение имот. Тази идентификация е направена в съответствие с действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-01-43 от 12.01.2005 г. Същият е стабилен административен акт и с него урегулиран поземлен имот VIII 1669 е образуван като част от бившия имот 1510, който пък е получен след обединяването на парцели XI771 и XII771. Т. е. по отношение на имот VII 1510 и имот VIII 1669, регулационният и кадастрален план от 1963 г. е изменен с влязла в сила заповед от 2005 г. Именно поради това не може да се твърди, че сегашното изменение на кадастралния план е такова за нанасяне на регулационните линии от приложен устройствен план като имотни граници. Имотът, за който касаторът иска поправка на кадастъра поради грешка, е придобит не като имот по стари кадастрални граници, а като новообразуван имот. Вярно е, че предварителния договор за покупко-продажба от 1.10.2004 г. дворното място от 491 кв. м е посочено като урегулиран поземлен имот XII771, но именно договорената между касатора и ответникът Стоянка Зартова покупко-продажба е била основанието за променения регулационен план. Правилни, с оглед на горното са мотивите на съда, че искането за поправка на кадастралния план, с цел привеждането му в съответствие със стари кадастрални граници се явява спор за материално право. Нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 с оглед на това е неприложима в производството по издаване на заповедта за попълване на непълноти и грешки в кадастъра. Прилагането на този специален ред в хипотеза, когато не са налице предвидените в нормата предпоставки, както правилно е посочил съдът, прави оспорвания административен акт незаконосъобразен. Налице е и материална незаконосъобразност на административния акта, тъй като той е постановен в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,