Решение № 10739 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас , ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 379/10.04.23 г., постановено по адм. дело 277/2023г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Халер- В. Димитров" в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на АС Бургас е отменена Заповед П-19-0427070/30.01.23г.., издадена от директор на дирекция"Контрол" при ТД на НАП- Бургас , с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект автокъща"Халер" , находяща се в гр. Бургас, [улица], стопанисвана от ЕТ "Халер- В. Димитров" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 24.01.23 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която е усатановено, че на 15.02.22година за оставено капаро в размер на 200лева за запазване на МПС марка"хонда", модел"Джаз не е издаден касов бон, нито ръчна бележка от кочан. От разпечатан периодечен отчет на фискална памет на монтираното и въведено в есплоатация фискално устройство е констатирано, че за периода 01.02.22г.-28.02.22година за дата 15.02.22година няма регистрирани продажби на търговеца. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че същият е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като не е налице визираното в заповедта нарушение на чл. 3,ал.1 от Наредбата, тъй като плащането е такова представляващо капаро, а не продажба на стока или услуга, и жалбоподателят не е дължал издаването на касов бон за доставка. В случая процесната услуга не е индивидуализирана по никакъв начин (като предмет и цена), поради което и с оглед практиката на СЕС /Решение на Съда на Европейския съюз С-419/02/, не може да се приеме, че извършеното в тази връзка плащане може да бъде предмет на облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118 от закона, посочен във връзка с нарушения чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Така наложената ПАМ не може да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, поради което същата се явява наложена и в противоречие с целта на закона. Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221,ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на капаро в размер на 200 лева. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице облагаема доставка, респ. продажба и съответно неизпълнение на задължението визирано в чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За целите на ЗДДС, за да е облагаема платената сума, тя следва да е насрещна престация за предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между страните. След като в случая процесната услуга не е ясно индивидуализирана, то за получателят на сумата не възниква задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели за осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. С оглед изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,