Решение № 7369 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16494/2013 г.

Решение № 7369 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16494/2013 г., II? о., докладчик председателя Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Владимир Петров Попчев срещу решение № 625 на Министерския съвет на Република България от 18.10.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Интермодален терминал в Южен - Централен район на планиране в България - Пловдив" на територията на община "Родопи", област Пловдив в частта му, с която е определено парично обезщетение, за отчуждения имот с идентификатор 31036.22.62. Поддържа, че този имот е единствената му недвижима собственост и включва двуетажна къща, която е единственото му жилище. Определената цена като обезщетение в размер на 19632 лв. за отчуждения имот е силно занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В процедурата по чл. 34а ЗДС, във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 625 на Министерския съвет от 18.10.2013 г. е отчужден поземлен имот с идентификатор 31036.22.62, находящ се в с. Златитрап, община Родопи, област Пловдив, с площ 6,686 декара. За така отчуждения имот е определено парично обезщетение в общ размер на 19632 лв., от които определената стойност на земята е 4743.72 лв., за сградата - 13200.60 лв., а на трайните насаждения - 1687.50 лв. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода за определяне на равностойно парично обезщетение по Наредбата за условията и реда за определяне на цени на земеделските земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е определена общата оценка на отчуждения имот. По искане на жалбоподателя с определение от 10.01.2014 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 ДР на ЗДС е недопустимо. Затова използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделските земи. По отношение на жилищната сграда е приложен методът на вещната стойност, насажденията са оценени като материал. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота, разстоянието до основните пазари и до урбанизирана територия и др. В заключението е посочено, че общият размер на паричното обезщетение за процесния имот е в размер на 19336 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. То е изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и не е оспорено от страните. Определеното обезщетение от вещото лице съгласно допустимия метод на оценяване е по-малко от това по решението на Министерския съвет. Предвид принципа да не се уврежда положението на жалбоподателя, жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,