Решение № 3336 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2010 г.
ВАСI отделение09.03.2011 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 2846/25.08.2010 г. по адм. д. № 1727/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3336 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ел Строй - 2004" ЕООД - гр. София срещу Решение № 2846/25.08.2010 г. по адм. д. № 1727/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2000807904/22.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1828/21.12.2009 г. на ДД "ОУИ" - София за установено задължение по ЗДДС - ДДС за довнасяне в размер на 136 400 лв. и лихви за забава върху стойността на притежавани от дружеството ДМА към датата на дерегистрация по ДДС.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с което и на основание чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му.
Ответната страна - ДД "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Волянова, взема становище за оставяне в сила на решението като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да отхвърли жалбата срещу оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е определено задължението на база пазарната цена на активите, определена по оценителната експертиза в хода на ревизионното производство, която е изготвена при комбиниране на два метода, единият от които е методът на сравнимите неконтролирани цени по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Съдът не се е позовал на определената пазарна цена по приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза, поради това, че не е приложен, съобразно Наредбата ползваният от експерта метод на увеличената стойност.
Решението е правилно.
Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е установено с РА задължение за внасяне на ДДС от "Ел Строй - 2004" ЕООД, във връзка с прекратена регистрацията по реда на ЗДДС, считано от 19.02.2008 г. Ревизията е установила, че за последния данъчен период по ЗДДС, а именно 1.02.2008 г - 19.02.2008 г., от дружеството е подадена справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с нулев резултат. Констатирано е, че ревизираното лице не е изпълнило задължението си по чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, съгласно която към датата на дерегистрацията по ЗДДС, която за ревизираното лице е 19.02.2008 г., се счита, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или активи по смисъла на ЗКПО. По реда на ал. 3 от същата разпоредба, начисленият данък се включва в резултата за последния данъчен период. Въз основа на предоставена счетоводна информация е установено, че към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС, "Ел Строй 2004" ЕООД притежава активи по смисъла на ЗСч, както следва: по сметка 201 Земя - за сумата 38 588,76 лв.; по сметка 203 Сгради - 192 943,80 лв.; сметка 206 Стопански инвентар - 5 020,83 лв.
Констатирано е, че при придобиване на активите от ревизираното лице е ползван данъчен кредит за отчетените активи по сметка 203 Сгради - отчетени 28 броя сгради и едно съоръжение в недвижим имот, находящи се в с. Тенево, Област Ямбол. Сградите не отговарят на определението за нови, съгласно ЗДДС, но за тях е избран режимът на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, а именно доставките на сградите да са облагаеми. Правото на данъчен кредит е упражнено по фактура № 5535/14 12.2007 г. в размер на 38 588,76 лв. За активите по сметка 201 Земя и по сметка 206 Стопански инвентар не е ползван данъчен кредит.
Установено е, че ревизираното лице не е начислило данъка към датата на прекратяване на регистрацията си по реда на ЗДДС за ДМА, които е приел за облагаеми доставки, при приложение на разпоредбата на чл. 45, ал. 7 ЗДДС.
Приложимата правна норма за определяне на данъчната основа за облагане на процесните ДМА е чл. 111 от ЗДДС, във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, т. е. данъчната основа е пазарната цена.
За определянето на пазарната цена на активите в хода на ревизията е възложено извършване на експертиза на основание чл. 60, ал. 1 от ДОПК със задача: определяне на пазарна стойност на недвижима собственост към 19.02.2008 г. на бивш казармен и складов район в землището с. Тенево, Община Тунджа, Област Ямбол, а именно - на 28 броя сгради, с година на построяване от 1971 г. до 1988 г., с обща застроена площ 6 563.30 кв. м, както и на принадлежащия терен към тях по смисъла на ЗУТ, находящи с в поземлен имот № 000074 по Картата на възстановена собственост на землището на с. Тенево, Община Тунджа, който е с площ 214 656 кв. м. По така поставената задача от административния орган, извършващ ревизията, е изготвена оценителна експертиза от 30.03.2009 г. от лицензиран оценител М. Алексиев. Съгласно представеното заключение, средната пазарна цена на описания актив е 682 000 лв. Въз основа на така определената данъчна основа, е определено задължението за внасяне на ДДС към датата на дерегистрацията в размер на 136 400 лв.
Съдът е отграничил спорното от безспорното, като е приел, че видно от изложените в жалбата аргументи, жалбоподателят не оспорва основанието за определяне на задължение по реда на чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, а възраженията му се свеждат определената пазарна цена на активите от приетата в рамките на ревизионното производство оценителна експертиза и определения на тази база размер на задължението.
Съдът е изследвал приложимите нормативни разпоредби: чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, както и § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, визираща методите за определяне на пазарните цени и в тази връзка е обсъдил Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите.
В хода на оспорване на РА пред съда, е прието заключение на назначената от съда съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните. Избраният от вещото лице метод на оценка за определяне стойността на оценяваните обекти е този на увеличената стойност, съгласно § 1, т. 10, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Себестойността на обектите на оценка е определена като сума от стойностите на строително-монтажните работи - груб строеж, довършителни работи и инсталации. Уточнено е, че сградите са в много лошо състояние и като завършени продукти не отговарят на никакви стандарти, поради което не е калкулирана надбавка, представляваща обичайната норма на печалба за отрасъла и района. Стойността на 28-те броя сгради и метална вишка, находящи се в недвижимия имот в с. Тенево, Община Тунджа, Област Ямбол, към февруари 2008 г., според заключението на съдебно-оценителната експертиза, възлиза на общо 206 386 лв.
Приетата в ревизионното производство експертиза е използвала методът на сравнимите неконтролирани цени, а приетата в съдебното производство експертиза - методът на увеличената стойност.
При определяне на пазарната цена оценителната експертиза, приета в съдебното производство не е увеличила себестойността на сградите с надбавка, представляваща обичайната норма на печалба за отрасъла, съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Отбелязано е от експерта, че сградите не отговарят на никакви стандарти, но не е обоснована липса на пазарен интерес и невъзможност за реализация на същите. Методът на увеличената стойност, съгласно разпоредбата на чл. 29 от Наредбата, се прилага, когато се установи съпоставима норма на надбавка, реализирана от:
- същото свързано лице при съпоставими сделки с независими лица;
или
- независими лица при съпоставими сделки.
Разпоредбата на чл. 30 от Наредбата определя, че неконтролираната сделка е съпоставима с контролирана сделка за целите на метода на увеличената стойност, при визирани в разпоредбата предпоставки. В случая, видно от обстоятелствената част на експертизата, вещото лице е изчислило себестойността на сградите като строително-монтажни работи, но не е направена съпоставка по регламентирания в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. ред с неконтролирана сделка. Себестойността не е увеличена с обичайната печалба - надценка, съобразно начина за определяне на оценката по ползвания метод на увеличената стойност.
При така изготвеното заключение, потвърдено устно в съдебно заседание от вещото лице Р. К., съдът е приел, че не е определена пазарна стойност на сградите в съответствие с методите, указани в разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.
При неустановена в хода на съдебното оспорване пазарна цена по методите, визирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, съдът е приел, че установената в хода на ревизията оценителна експертиза е изготвена, съобразно нормативните разпоредби. Същата е изготвена при ползване на два метода, единият от които е методът на сравнимите неконтролирани цени. Определената оценка в административното производство, макар и намалена, при използване на още един метод - методът на амортизационните норми, който не е сред визираните в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, следва да се приеме за необорена в хода на оспорване на РА. При прилагане метода на сравнимите неконтролирани цени (сравнителен метод) е определена пазарна цена в размер на 899 965.95 лв., за обектите под номера 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 19, 25 и 29, а за останалите обекти под номера 6. 13. 14, 15, 16, 17, 18, 21, 22, 23, 24 са дадени нулеви (0) стойности, тъй като експертът е преценил, че дограмите и инсталациите са ограбени, и единствено покривната конструкция им дава форма. При прилагане на метода на амортизационните норми е определена пазарна цена общо за 28 броя сгради и съоръжението в размер на 466 028,51 лв. За определянето на справедлива пазарна цена експерта по оценителната експертиза в административното производство е определил пазарната цена като средноаритметично от получената оценка по двата метода, между стойностите по метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на амортизационните норми, като е определена средната пазарна цена за 28 броя сгради (с година на построяване от 1971 до 1988 г.), с обща застроена площ 6563 30 кв. м в размер на 682 000 лв.
Съдът е приел като допустимо използването на два метода, единият от които макар и не сред изрично изброените методи в § 1, т. 10 от ДОПК, след като крайната оценка е определена при комбинирането на двата метода и с метода на амортизационните норми е достигната корекция на пазарната цена, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени, като са елиминирани различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, произтичащи от влиянието на фактора морално и физическо изхабяване на сградите.
С оглед на изложеното, при определяне на пазарна цена на активите, с цел формиране на данъчната основа по реда на чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и начисляване на данък, на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, съдът правилно е приел, че административният орган законосъобразно се е позовал на определена в резултат от назначената и приета е рамките на ревизионното производство експертиза. Това е така, защото същата е изготвена посредством методите, регламентирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и по реда на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната страна - административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение, което е присъдено с решението на първоинстанционния съд в размер на 3691, 45 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК и същото е за цялото съдебно производство, до приключването му и в двете съдебни инстанции, като второ такова не се дължи за защита пред касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,