Решение № 12423 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт, срещу Решение 1116 от 22.02.2021 г. по адм. дело 7691 от 2020 г. на Административен съд - София град, Трето отделение, 66 състав, с което съдът отменя по жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД, Решение Ж-453 от 03.07.2020 г. на КЕВР, с което са дадени задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД по прилагането на закона, по аргумент от чл. 22, ал.1 във връзка с чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Наред с това, Комисията е осъдена да заплати на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и на Електроразпределение Юг ЕАД сума от по 250,00 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът неправилно приел, че въпреки неизпълнение на изискванията на чл. 54 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (ОУДПЕЕЕМ), нарушението е изцяло формално и несъществено, и не би могло да обоснове извод за неправилност по същество на действията на двете дружества жалбоподатели в първоинстанционното производство. Въз основа на аргументи, почиващи на установеното по делото от фактическа страна и твърдението, че Електроразпределение Юг ЕАД е следвало да приложи Общите условия, одобрени с решение на КЕВР се поддържа становище, че Комисията правилно е приела подадената жалба за основателна и е дала задължителни указания до електроразпределителното дружество за анулиране на начислените количества електрическа енергия, а на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за анулиране на дебитните известия към издадените фактури. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебно решение, предмет на касационна проверка в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу акта на КЕВР. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Изразява становище, че представеното по делото решение на РС-Айтос няма отношение, доколкото липсва идентичност в предмета на делата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД оспорват касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество молят съдебното решение да остане в сила. Акцентира се на липсата на компетентност на КЕВР да се произнесе със спорното решение, доколкото с него се разрешава гражданскоправен спор. Твърди се, че то е издадено от Комисията при липсата на материалноправна компетентност. Претендират се всички сторени разноски в производството пред касационната инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД не се представляват. В представена молба, чрез упълномощен процесуален представител поддържат изложеното в писмения отговор и молят оставяне в сила на решението в обжалваната част. Н. Иванов - не представя писмен отговор на касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел жалбата, с която е сезиран за допустима като се позовал на чл. 22, ал. 1 ЗЕ и пар. 1, т. 41а, б. а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ. По същество направил извод за нейната основателност. Обосновал компетентност на Комисията да издаде спорното решение като съобразил цитираната разпоредба на чл. 22, ал. 1 ЗЕ, както и на чл. 142, ал. 1 и чл. 147 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3 от 21.03.2013 г.). Приел, че КЕВР е компетентна да издаде решението, доколкото подадената пред нея жалба касае изпълнението на задълженията на двете дружества по ЗЕ. Последното е взето при необходимия кворум и мнозинство, но го счел за необосновано. Според съда от изложените в решението мотиви не става ясно според КЕВР кои свои задължения са нарушили двете дружества жалбоподатели. Съдът се съгласил с приетото от Комисията, че редът, предвиден в чл. 49 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, отм.) е бил неприложим, тъй като посочените разпоредби били отменени с решение на Върховния административен съд както към датата на съставяне на констативния протокол (21.06.2017г.), така и към датите, на които са издадени справката за коригиране на сметката (23.02.2020 г.) и дебитните известия (31.03.2020г.). Направил извод обаче, че КЕВР неправилно е приложила разпоредбата на пар. 2 от ПЗР на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 30.04.2019 г.), тъй като този акт не е бил в сила в периода януари март 2019 г. Наред с това, Комисията не посочила и кой е редът, по който двете дружества е следвало да действат, респективно ако не са го направили кои разпоредби са нарушили. В допълнение, не били посочени и произтичащите от лицензията задължения, които жалбоподателите не били изпълнили. Относно единственото посочено нарушение на разпоредбата на чл. 54 ОУДПЕЕЕМ съдът приел, че то е изцяло формално, несъществено по своя характер и не би могло да обоснове извод за неправилност по същество на действията на двете дружества. Отделно от това посочил, че споровете относно изпълнението на клаузите на договорите при общи условия са гражданскоправни и се разглеждат от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както в настоящия случай това е станало пред РС-Айтос. Също така съобразил, че неизпълнението на посочената клауза от утвърдените ОУДПЕЕЕМ не би могло да се вмени на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, тъй като същото не е страна и не е обвързано от тези общи условия. Тоест, неспазването на посочения седемдневен срок от страна на Електроразпределение Юг ЕАД не може да бъде основание да се счита, че ЕВН Електроснабдяване ЕАД е допуснало някакво нарушение, респективно, че не е изпълнило някакви задължения, произтичащи от нормативната уредба или издадената лицензия. По тези причини съдът направил заключение, че не е доказано, че двете дружества жалбоподатели са нарушили своите задължения, произтичащи от ЗЕ, подзаконовите нормативни актове или от лицензията, поради което приел, че решението на КЕВР е издадено в противоречие с материалния закон и го отменил. Предвид изхода на спора присъдил разноски в полза на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и на Електроразпределение Юг ЕАД. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на КЕВР за постановяването му в тази част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че спорното решение на КЕВР е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 ЗЕ. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба 3 от 21.03.2013 г. По чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЕ Комисията провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗЕ, според която когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Със спорното решение Комисията е дала задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД и на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД във връзка с неизпълнение на лицензионни и подлежащи на контрол от КЕВР задължения. В изпълнение на правомощията си КЕВР следи за законосъобразното провеждане на процедурата, в резултат на която би могло да се преизчисли ползваното количество електрическа енергия. В този смисъл Комисията е издала решението в съответствие с предписанието на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., а поддържаното становище от настоящите ответници по касация, както в първоинстанционното производство, така и в отговора на касационната жалба за липса на материална компетентност на КЕВР да се произнесе със спорното решение не се възприема и от настоящия състав. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че редът, предвиден в чл. 49 51 от ПИКЕЕ, отм. е бил неприложим, тъй като посочените разпоредби са били отменени с решение на Върховния административен съд, както към датата на съставяне на констативния протокол, така и към датите, на които са издадени справката за коригиране на сметката и дебитните известия. Към посочените дати не е имало действащ подзаконов акт - ПИКЕЕ. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., са изм. с Решение 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., като са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ (от 2013 г.), с изключение чл. 48 - 51 от глава IX. Тези разпоредби съдържат правилата относно случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи и са отменени с Решение 2315 на Върховния административен съд от 21.02.2018 г., публ. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Действащият подзаконов акт е издаден от председателя на КЕВР ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на пар. 2 от ПИКЕЕ "Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. При тази правна регламентация, респективно при липса на такава към датата на съставяне на констативния протокол, както и към датите, на които са издадени справката за коригиране на сметката и корекционната фактура, при постановяване на спорното решение, КЕВР е следвало да вземе становище и да изложи ясни мотиви по въпроса кой е бил относимият ред за изчисление на консумираната електрическа енергия и издаване на фактурата за това. Такива конкретни указания в решението на КЕВР не се съдържат, което правилно е съобразено и от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като съображенията му относно неспазване на седемдневния срок по чл. 54 от ОУПДЕЕЕМ са обосновани и се споделят от настоящия състав. Правилни са и указанията на АССГ за връщане на Комисията преписката по жалбата на Н. Иванов от 16.04.2020г., подадена чрез адв. Чушков за постановяване на ново решение, с което ясно да укаже какъв е редът за изчисление на консумираната електрическа енергия и издаване на фактурата за това. По изложените съображения, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на ответниците по касация се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение