Решение № 11951 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2017 г.

Решение № 11951 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от К. Г., с адрес в [населено място], срещу заповед № РД -15 - 889/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), ПМС № 148/24.07.2017 г., обн. ДВ бр.60/25.07.2017 г. и утвърдено със заповед № РД -15 - 695/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването длъжностно разписание на Министерство на здравеопазването (МЗ) към 25.07.2017 г. е прекратено служебното й правоотношение на главен експерт в отдел "Счетоводство", дирекция "Финансово - стопански дейности и управление на собствеността" в Министерство на здравеопазването, с присъден ранг I младши, поради съкращаване на длъжността, считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта. Жалбоподателката поддържа в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспорената заповед е незаконосъобразна, алтернативно - нищожна, иска отмяната й и присъждане на разноските по делото. В жалбата са формулирани искания за извършване поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, вписано в служебното й книжка и искане за изплащане на възнаграждение за времето, през което не е била на служба. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима в частта й, с която е оспорена заповедта на министъра за прекратяване на служебното правоотношение. Разгледана по същество в тази си част жалбата е основателна. Жалбоподателката до връчване на оспорената заповед е заемала длъжността главен експерт в отдел "Счетоводство", дирекция "Финансово - стопански дейности и управление на собствеността" в Министерство на здравеопазването, с присъден ранг I младши. Видно от последното длъжностно разписание на МЗ, действало преди цитираното в оспорената заповед, а именно от 17.07.2017 г. (л.116 - л.123) дирекция "Финансово - стопански дейности и управление на собствеността" е била с численост 27 броя и 3 отдела - "Бюджет", "Счетоводство" и "Стопански дейности и управление на собствеността". Бройките за главен експерт в отдел "Счетоводство" са били 7, а за главен експерт в отдел "Бюджет" - 6. Видно от поименното разписание от същата дата ( л.124 - 139) в отдел "Счетоводство" е имало една вакантна позиция за длъжността главен експерт, а в отдел " Бюджет" всички позиции главен експерт са били заети. Този извод се съдържа и в заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието по делото, което съдът кредитира. С цитираното в оспорената заповед постановление на Министерския съвет, обн в ДВ бр. 60/25.07.2017 г. е приет Устройствен правилник на МЗ, в който е регламентирана общата администрация в чл. 26 и една от дирекциите е "Бюджет и финанси", като в чл. 27 са регламентирани задачите й. При сравнение с предходния Устройствен правилник на МЗ е видно, че това са част от функциите на дирекцията, в която е работила жалбоподателката, като са отпаднали дейностите по управление на собствеността, а са се запазили дейностите на бившите отдели "Бюджет" и "Счетоводство" под наименованията "Бюджет" и "Финанси". В заключителната разпоредба на цитираното ПМС е посочена числеността на дирекция "Бюджет" и " Финанси" - 24 броя. Видно от новото длъжностно разписание - от 25.07.2018 г. в отдел "Финанси" са предвидени 7 щатни бройки за длъжността главен експерт, а в отдел "Бюджет" - 5 бройки. Тоест бройките за длъжността "главен експерт" са намалени с една в отдел "Бюджет", а в отдел "Финанси" са запазени спрямо отдел "Счетоводство", като видно от поименното разписание от същата дата продължава да съществува една вакантна позиция за главен експерт в този отдел. При сравнение на длъжностните характеристики на главен експерт в отдел "Счетоводство" по старото длъжностно разписание, връчена на жалбоподателката (стр.23 - 26) и главен експерт в отдел "Финанси" (стр.169 - 173) по новото длъжностно разписание, е видно, че липсват разлики в изискванията за заемане на длъжностите. Макар и формулирани с различни изразни средства и озаглавени "цел на длъжността" и "области на дейност", и функциите на длъжностите са еднакви - осчетоводяване на приходи, разходи, плащания, изготвяне на всички необходими ведомости и счетоводни документи в МЗ. Преките задължения също са формулирани с различни изразни средства и в различна поредност, но съществената им част съвпада и е свързана с осчетоводявания, изготвяне на платежни и други счетоводни документи, изготвяне на счетоводни справки, участие в инвентаризации и екипи по проекти във връзка с финансово и счетоводно обслужване. Предвид изложеното длъжността на жалбоподателката - главен експерт в отдел "Счетоводство", дирекция "Финансово - стопански дейности и управление на собствеността" в Министерство на здравеопазването, е запазена като система от изисквания за заемането й, функции и задължения по длъжностна характеристика (съгласно легалното определение на длъжност в администрацията по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите) под ново наименование - главен експерт в отдел "Финанси", дирекция "Бюджет и финанси", като са запазени и предвидените щатни бройки - 7 броя, всичките по служебно правоотношение, от които една - вакантна, както по старото поименно разписание, така и по новото. Тоест предложението в доклада на главния секретар на МЗ от 25.07.2017 г. за съкращаване на 2 щатни бройки главен експерт в отдел "Счетоводство" (л.85), на което се позовава ответника в писмените бележки, не е реализирано в длъжностното и поименно разписание от 25.07.2018 г. и липсва посоченото в оспорената заповед фактическо и правно основание за издаването й. Заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 108, ал. 1 ЗДСл., при спазване на административно - процесуалните предпоставки по издаването му, но в нарушение на материалния закон - при липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като длъжността на жалбоподателката не е съкратена, видно от гореизложеното и в нарушение на целта на закона - тъй като целта на съкращаване на длъжността по ЗДСл. е реорганизация и оптимизация на дейността на администрацията, а не прекратяване на служебно правоотношение без наличие на посоченото правно основание. Посочените пороци на заповедта представляват основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК за отмяната й. Предвид изхода на спора по жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, искането за поправка на основанието за прекратяване на правоотношението в служебната книжка по чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. се явява недопустимо поради липса на правен интерес. Същото би било допустимо и би следвало да бъде разглеждано по същество, само в случаите, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е отменена или обявена за нищожна. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. Налице са основания за разделяне на производството чрез отделяне на предявения иск за обезщетение от незаконното уволнение на основание чл. 206, ал. 1 АПК и изпращането му по подсъдност след влизане на настоящето решение в сила на компетентния съд - Административен съд - София - град съгласно чл. 132 и чл. 133 АПК. Предвид изхода на делото по оспорването на заповедта и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 728 лева - 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лева депозит за вещо лице и още 78 лева доплащане за определеното възнаграждение на вещото лице. Претендираните 10 лева разноски за държавна такса не следва да се присъждат, тъй като са заплатени по друго дело - 12372/2017 г., видно от разписката на л. 12, а по настоящето производство не се дължи и не е заплащана държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение