Решение № 8789 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2009 г.

Решение № 8789 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Васил Симеонов Постолов от гр. София, подадена срещу Решение № 371 от 04.06.2009 г., постановено по адм. дело № 287 от 2009 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 210, т. 3 АПК. На основание чл. 219 АПК за установяване на касационните основания жалбоподателят е представил писмено доказателство - заверен протокол № 09/ДОК-436 за извършена видеотехническа експертиза. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Васил Симеонов Постолов, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № 97 от 21.01.2009 г. на началника на ГКПП - Кулата, за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР. С тази административна заповед на полицай Васил Симеонов Постолов - полицай категория "Е" - II степен, в Граничния контролно-пропускателен пункт I степен - Кулата, от Граничното полицейско управление - Петрич, за извършено дисциплинарно нарушение на 02.12.2008 г. по време на работа на трасе "Товарни автомобили и пешеходци" - изход, за напускане на повереното му автоматизирано работно място (за което не е уведомил началника си), като е допуснал две лица да преминат държавната граница около 00,27 ч. през повереното му трасе, без да им бъде извършен граничен паспортен контрол, е наложено дисциплинарно наказание. Деянието е определено като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР на полицейския служител е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните по делото доказателства, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От основанията, поддържани в жалбата за отмяна на заповедта, се установява, че жалбоподателят е оспорил да е извършил посоченото нарушение на служебната дисциплина по изложени съображения, че "няма безспорни доказателства, че посочените физически лица са преминали държавната граница на 02.12.2008 г. в 00,27 часа през повереното му трасе", както и че служебните му задължения не изискват непрекъснат престой на автоматизираното му работно място. От събраните в административното и съдебното производство доказателства административният съд законосъобразно е приел, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и неизпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, както и на заповедите на преките ръководители, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Законосъобразно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е изпълнил процедурата по чл. 229 ЗМВР. Служителят се е запознал със справка с рег. № 42041 от 30.12.2008 г. от резултатите от извършената проверка в изпълнение на Заповед № 1937 от 04.12.2008 г., като са събрани и оценени всички необходими доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение и държавният служител е участвал в проведеното административно производство съгласно правата си по приложимия закон. Представеният протокол за извършена видеотехническа експертиза, назначена на основание чл. 152 НПК от следовател по образувано дознание (досъдебно производство № 26 от 2009 г.), не следва да се преценява като относимо към настоящото производство писмено доказателство, за да се приеме, че полицейският служител не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Заключението, че "изображенията са негодни за целите на идентификацията", не следва да бъде преценявано еднозначно като доказателство, че полицейският служител не е извършил описаните в заповедта нарушения на служебните задължения съгласно инструкцията за работа на излизащото трасе при ГКПП - Кулата. По изложените съображения доводите в жалбата, че решението е неправилно, са неоснователни и касационната жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,