Решение № 8869 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2024 г.

ВАСТрето отделение16.07.2024 г.докладчик т Светлана Борисова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 7937/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 4540/2023 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. П., подадена против Решение Ж-195/08.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ОСЪЖДА Д. Н. П. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Д. Дуевски, против решение 7937/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 4540/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено решението. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Д. Н. П., чрез адвокат М. Добрев, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Енерго-про продажби АД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на съда е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Д. Н. П. Решение Ж-195/08.03.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалби с вх. Е-11Д-00-1044/23.12.2022 г. и Е-11Х-00-23/09.02.2023г., подадени от П., и преписката е върната на органа за ново произнасяне. С оспореното Решение Ж-195/08.03.2023 г. на КЕВР е прекратено административното производство, образувано по жалбите на Д. Н. П. против Енерго-про продажби АД От фактическа страна по делото е установено, че производството пред КЕВР е образувано по жалби с вх. Е-11Д-00-1044/23.12.2022 г. и Е-11Х-00-23/09.02.2023 г., подадени от Д. Н. П. против Енерго-про продажби АД, с които лицето се е оплакало, че въпреки изрично заявеното от него желание да премине към договор за закупуване на електрическа енергия в качеството му на битов клиент на регулирания пазар, той е получил договор за закупуване на енергия на свободен пазари, съответно цената на енергията е по-висока. С жалбите е поискано КЕВР да извърши проверка относно законността на действията на Енерго-про продажби АД и възстановяване на вредите. В отговора по жалбата от 23.12.2022 г. Енерго-про продажби АД посочило, че на 19.09.2022 г. е сключило договор за доставка на електроенергия от доставчик последна инстанция за няколко обекта, собственост на П., който влиза в сила на 01.10.2022 г. Посочено е, че поради липса на почасово измерване на консумираната енергия се прилага СТЕ стандартициран товаров профил, както и че програмата за компенсации касае само небитовите клиенти. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че КЕВР не е извършила проверка, нито е отговорила на възраженията на П., а е възпроизведено изложеното в отговора на Енерго-про продажби АД. Изложено е, че в оспореното решение на Комисията не са изложени нито установени фактически констатации след извършена проверка по изложените данни от жалбоподателя, нито правни такива, което препятства съдебния контрол. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна по делото е изяснено, че Д. Н. П. е клиент на Енерго-про продажби АД за 7 обекти, находящи се в гр. Варна, [улица], във връзка с което на 19.09.2022 г. лицето е сключило договор с Енерго-про продажби АД за доставка на електроенергия от доставчик последна инстанция за тези обекти. Договорът влиза в сила на 01.10.2022 г., като също така поради липса на почасово измерване на консумираната енергия, за същата се прилага СТЕ стандартициран товаров профил, при определяне на дължимата такса. Видно от приложените писмени доказателства, спорно по делото е заплатената от П. сума по две фактури, както и това, че той е искал, съответно и подал искане за преминаване на регулиран пазар, но сключеният с дружеството договор е за свободен пазар. Настоящият състав не споделя извода на АССГ, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според касационната инстанция при така изложените оплаквания КЕВР не е компетентна да се произнесе, защото случая касае сключен на 19.09.2022 г. договор за доставка на електроенергия от доставчик последна инстанция за няколко обекта, собственост на П., който влиза в сила на 01.10.2022 г. П. посочва, че е сключил (подписал) договор, който обаче не отговаря на исканията му. Следва да се посочи, че договарянето между страните в двустранно облигационно отношение зависи изцяло и само от волята на договарящите се страни. Следователно, в процесния случай се касае за гражданскоправни отношения между две договарящи се страни, в което КЕВР няма правомощия. В решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва административен контрол спрямо дейността на оператори на преносни и разпределителни мрежи. Тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Комисията е компетентна да им укаже изпълнението на техни, произтичащи от закона или от други правнообвързващи актове, административни задължения. Тя обаче няма правомощия да се произнася за упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Регулациите на енергийния пазар и пазара на водоснабдителни и канализационни услуги се осъществяват не само с нормативни и административни актове, но със сключването на договори между участниците на тези пазари. Подведомствени на Комисията за енергийно и водно регулиране са споровете между лицата по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, свързани с развитието на административни отношения, които се регулират с метода на власт и подчинение. Що се отнася до споровете, свързани с изпълнението на права и задължения, произтичащи от облигационни отношения, страните по които са равнопоставени, компетентен да ги разгледа е гражданският съд. В този смисъл искането на жалбоподателя да му бъде присъдена от КЕВР считаната за надвнесена цена на ел. енергията, не може да бъде предмет на отношенията с КЕВР, а следва да се отнесе до гражданския съд. Също така, съгласно чл. 76, ал. 4, т. 8 ЗЕ, Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ, но в случая не се касае за договорно нарушение т.е. няма нарушение на някоя от точките по така сключения между страните договор, а има несъгласие с вида на сключения от П. договор. Това обаче не е от компетентността на КЕВР. Поради изложените доводи, решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и касационната инстанция следва да го реши по същество. При изложените доводи, обжалваното решение на КЕВР е правилно и жалбата на Д. Н. П. против Решение Ж-195/08.03.2023 г. на КЕВР следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, в полза на КЕВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,