Решение № 11094 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. П. срещу решение 429/15.01.2024 г. по адм. д. 5948/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата му и като бъде отменен оспорения отказ и бъде задължен изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да го заличи от регистъра по чл. 10в от Закона за хазарта (ЗХ). Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на НАП, редовно уведомен за настоящото производство, не изпратил представител в открито съдебно заседание, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в подробен писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото и срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 429/15.01.2024 г. по адм. д. 5948/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на П. И. П. против отказ, обективиран в писмо изх. 94-П-276#2/17.05.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, издадено по искане с вх. 94-П-276/05.05.2023 г. за заличаване от регистъра по чл. 10г, ал. 5, т. 1 от ЗХ и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което проверката относно спазването на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение трябва да бъде съобразена с редакцията на относимите разпоредби на Закона за хазарта преди изменението им със Закона за изменение и допълнение на ЗХ (ЗИДЗХ, Обн. ДВ, бр. 42/14.05.2024 г.). Доводите в писмените бележки на касационния жалбоподател относно процесуалния характер на изменената нормативна уредба, респективно приложимостта й към висящите производства, не са съобразени с обстоятелството, че административното производство, за което тези правила са приложими е приключило с издаване на оспорения пред АССГ акт. Изменения в процесуалния закон, за които не е предвидено изрично друго, се прилагат незабавно към висящите производства, за които се отнасят, но в случая не е налице промяна в процесуалните правила, регулиращи висящото съдебно производство, за да е относим към спора посоченият правен принцип относно действието на правните норми във времето. При задълбочен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е установил правилно относимите към спора факти, които не се оспорват от страните по делото, а именно, че П. И. П. е инициирал производство по чл. 10г, ал. 3 от ЗХ (в приложимата редакция), като е подал до изпълнителния директор на НАП на 17.02.2023 г. искане по чл. 10г, ал. 3 и, ал. 5 т. 1 от ЗХ (в приложимата редакция) относно вписване в регистър/заличаване от регистър на уязвими лица, с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри, попълвайки утвърдения образец по см. на чл. 10г, ал. 3 от ЗХ (в приложимата редакция). В Част I - "Данни за искането" искателя е посочил период, за който се извършва вписването: 01.2023 г. до 01.2050 г. Тези дати са попълнени от искателя въпреки изричното отбелязване в образеца, че периода, за който се завършва вписването съгласно чл. 10г, ал. 2, т. 3 от ЗХ (в приложимата редакция), не може да бъде по-кратък от две години. Съгласно разпоредбата на чл. 10г, ал. 4 от ЗХ (в приложимата редакция ДВ. бр. 61 от 2 август 2022 г.), в искането за вписване в регистъра на лицата по чл. 10в, ал. 3 от ЗХ може да се посочи период, за който да се извърши вписването, който не може да бъде по-кратък от две години. При съобразяване с това правило изпълнителният директор на НАП е издал оспорения пред АССГ отказ за заличаване от регистъра, защото към датата (05.05.2023 г.) на искането за заличаване не само не е изтекъл заявеният от П. И. срок, но не са изминали и две години от вписването. Настоящият касационен състав се присъединява към установената съдебна практика по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 10 г от ЗХ (в приложимата редакция), според която поддържаният от НАП регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3 от ЗХ цели превенция спрямо хора, които са склонни да участват в своя вреда в хазартни игри и осигуряване на подкрепа на хората, които са осъзнали, че проявяват вид зависимост към хазартна дейност. Основната цел на закона е да се запази икономическото и социалното благосъстояние на уязвимите лица и техните близки, както и да се съхранят социалните взаимоотношения в общността. За постигане на тази цел е необходимия минимален период за превенция от проява на зависимост към хазартни игри или защита при възникнала такава зависимост на лица, които са в уязвимо социално положение. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че при промяната в нормативната уредба чрез отпадане на минималния двугодишен срок за вписване не означава, че този срок е заменен с много по-кратък (30 дни), защото е въведен процедура за служебно вписване в регистъра и периодична проверка относно наличието на обстоятелства, налагащи оставането на лицата в регистъра. Към настоящия момент механизмите за служебното вписване и отписване не са действащи (§ 26, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗХ, ДВ, бр. 42/14.05.2024 г. отлага влизането в сила на части от § 7, ал. 2 от ЗИДЗХ за 01.01.2025 г.), което следва да се разглежда като допълнителен аргумент в подкрепа на тълкуването, че отмяната на чл. 10г, ал. 4 от ЗХ към настоящия момент не обуславя извод за незаконосъобразност на отказа на изпълнителния директор на НАП, която АССГ не е имал процесуална възможност да констатира при постановяване на обжалваното съдебно решение на 15.01.2024 г. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение