Решение № 2475 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2019 г.

Решение № 2475 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиев, срещу решение № 3395/20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 11629/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на "Аспарух 91" ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0400675/30.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект – фитнес зала, намиращ се в гр. Благоевград, ул. "Еленово", местн. "Ушите", стопанисван от "Аспарух 91" ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че в конкретния случай принудителната административна мярка не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Аспарух 91" ООД в писмен отговор и в становище по същество оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0400675/30.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – фитнес зала, намиращ се в гр. Благоевград, ул. "Еленово", местн. "Ушите", стопанисван от "Аспарух 91" ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че на 26.10.2018 г. при контролна покупка на фитнес услуга на стойност 3, 00 лв., платени в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Аспарух 91" ООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка във фитнес зала, намираща се в гр. Благоевград, ул. "Еленово", местн. "Ушите". Въпреки това е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 10 дни, тъй като нарушението е констатирано за първи път и не е доказано твърдението, че търговецът е организирал дейността си по начин, че да способства за нарушения на отчетността си от установения вид. Съдът е счел, че оспореният акт е издаден със съществен порок - невярно посочване местоположението на търговския обект, доколкото е приел като доказателство Удостоверение за въвеждане в експлоатация на стоеж № 83/19.09.2012 г. на главния архитект на община Благоевград, където фигурира различен адрес. Обосновал е изводи, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, за които се налагат тези мерки, тъй като запечатването на обекта не води до преустановяване или предотвратяване на подобни нарушения. Нарушен е и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. За да отмени наложената принудителна административна мярка съдът е приел, че oспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От доказателствата по делото се установява, че на 26.10.2018 г. от органите по приходите е извършена контролна покупка на фитнес услуга на стойност 3, 00 лв., без за същата да е издаден касов бон от монтираното в обекта фискално устройство. Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0400843/4.11.2018 г. Съставеният протокол за извършената проверка е официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила. Протоколът не е оспорен в съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът неправилно е счел, че не са доказани по безспорен начин фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Неправилен е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение във формата на административния акт - отсъствието на мотиви относно срока на наложената ПАМ - запечатване на търговския обект. В процесния случай срокът е 10 дни, а максимално предвидения в закона е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение - неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща стойност 3 лева, като административния орган се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от последното. Изложените мотиви в оспорената заповед обосновават продължителността на срока на наложената ПАМ, въз основа на конкретните факти, каквото е и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Целта на разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер, т. е. има за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушения от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци. В случая органът е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилен е и изводът на съда, че в заповедта местоположението на търговския обект е посочено невярно и това във висока степен е опорочило издадената заповед. В случая обектът е описан подробно, като е посочено, че се касае за фитнес зала, находяща се в конкретно населено място, посочено е и името на местността, съответно и улицата. Изписването на адреса не води до неяснота относно обекта, по отношение на който се налага мярката, при условие, че адресът на обекта и индивидуализиращите данни на дружеството, което го стопанисва са правилно изписани в разпоредителната част на заповедта. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Аспарух 91" ООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП – София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 270 лв. (70 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,