Решение № 7126 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2010 г.

Решение № 7126 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Нихат Хасан Сонмез, от гр. Велинград, е подал касационна жалба срещу решение № 567/23.11.2009 г. по адм. дело № 657/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 275/1.09.2009 г. на началника на Районно управление (РУ) на МВР - Велинград, обективираща отказ за издаване на разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за допуснато нарушение на приложимия материален закон при постановяване на оспореното решение, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - началник на РУ на МВР - Велинград, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С решението - предмет на съдебен контрол, състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Нихат Сонмез срещу заповед № 275/1.09.2009 г. на началника на РУ на МВР - Велинград, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от ЗКВВООБ е отказано издаването на разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че доказателствата по делото установяват наличие на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. Изтъкнал е, че заявителят не е посочил причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява му е необходимо за самоохрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил, че Нихат Сонмез е подал искане (образец 10) с вх. № 9089/08.07.2009 г. по чл. 44, ал. 3 ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Към искането са приложени изискуемите се от чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи. В самото искане не са били изложени конкретни причини, обосноваващи съгласно предписанието на чл. 41, ал. 2, изр. 1-во от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение, не се сочат и доказателства в тази насока. При тези данни и въз основа на приобщените към административната преписка писмени доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на облагоприятстващ акт по искането на Нихат Сонмез. Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед се базира на оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 16 ЗКВВООБ. Твърди се, че след като заявителят е представил необходимите документи, органът дължи позитивно произнасяне по искането му. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКВВООБ урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат, като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването им. Нормата на чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ предписва, че в искането за издаване на разрешение следва да бъде обоснована необходимостта от издаването му. Следователно в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната режимна дейност по специалния ЗКВВООБ. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Фактът, че лицето е заявило желание да притежава оръжие, при пълната липса на данни за конкретна необходимост от това, не може да се третира като задължително пораждащ претендираното право. Обстоятелството, че заявителят е представил изброените в чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи е ирелевантно за законосъобразността на оспорения отказ на изложеното в него фактическо и правно основание. Представянето на описаните документи е въведено като формално изискване за депозиране на искането за издаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие, но те не съставляват доказателства за необходимостта от снабдяване с оръжие, т. к. са относими единствено към преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява претендираното право. При постановяване на оспореното решение не е било допуснато соченото нарушение, съставляващо основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Пазарджик, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,