Решение № 3654 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. К. Т. от гр. София срещу Решение 2985 от 07.05.2024 г., постановено по адм. дело 1350/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение Ж-1 от 04.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР като незаконосъобразно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. Тинчева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът по касация, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Бельова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити устно в хода по същество и в депозирано по делото писмено становище. Ответникът по касационната жалба, Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения : АССГ е сезиран с жалба на В. К. Т. от гр. София срещу Решение Ж-1 от 04.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ , с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 е прекратено административното производство , образувано по жалба вх. Е-13-62-213/20.10.2023 г. от В. К. Т. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. С предявената жалба срещу електроразпределителното дружество клиентът се оплаква от поведението на дружеството, изразяващо се в това, че въпреки наличието на сключен окончателен договор за присъединяване на обекта на клиента жилищна сграда към електроразпределителната мрежа при промяна броя на фазите за обекта, в който е определена прогнозна цена за присъединяване : 1677,74 лв. /своевременно заплатена/, Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД въз основа на констативен протокол е определило допълнителна цена за заплащане в размер на 672,84 лв. С постановеното Решение Ж-1 от 04.01.2024 г. КЕВР е приел жалбата на клиента срещу действията на електроразпределителното дружество за неоснователна, доколкото допълнително определената цена съответствала на изискванията на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, съгласно който нормативен текст цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулацията на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата на В. К. Т. срещу Решение Ж-1 от 04.01.2024 г. на КЕВР е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, АССГ е заключил, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по смисъла на чл.22 от ЗЕ независим специализиран държавен орган, в предвидената от закона форма и с необходимите реквизити, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. АССГ е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното от него решение на КЕВР. Според съда КЕВР правилно е тълкувала разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба 1/14.03.2017 г, като е отчела обстоятелството, че заявеният за присъединяване обект попада в обхвата на чл. 33, ал. 4 от Наредбата, тъй като е останало недоказано обстоятелството, че имотът се намира в територия , попадаща в регулационните линии на населеното място. От представените от Т. доказателства - скица и фотоснимки, не можело да се направи извод за това, че подлежащият на присъединяване обект действително попада в регулационните линии на населеното място. Наред с това съдът е заключил, че ако жалбоподателят не е съгласен с някои от клаузите на вече подписания от него договор за присъединяване, в който страните са определили условията и начинът за присъединяване за обект жилищна сграда, спорът по неговото изпълнение е гражданскоправен и не попада в обхвата на извършваната от КЕВР по реда на ЗЕ регулация. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на В. К. Т. срещу решението на КЕВР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е заключил, че оспореното пред него решение отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени факти. Вместо съображения по спорните въпроси, повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение съдържа единствено извадки на клаузи от сключения договор за присъединяване обекта на клиента към разпределителната електрическа мрежа и правен извод за тяхната законосъобразност, без да е извършен анализ какво е приложението им към повдигнатия пред КЕВР спор и без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя. Административния акт е постановен и в нарушение на императивните изисквания на чл. 35 от АПК Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана, без да е изяснила относимите към спора факти и обстоятелства. Административният орган не е събрал относими към правния спор доказателства както във връзка с твърденията на жалбоподателя, че присъединяваният обект се намира в урегулирана територия, така и във връзка с начина на формиране на цената по т. 7 от становището на ЕРП за направените разходи от дружеството, въз основа на която се формира и крайната дължима цена. Без събирането на писмени доказателства не могат да бъдат установени мотивите на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да претендира тази увеличена цена за присъединяване, съответно не може да се извърши обоснована преценка за основателност или неоснователност на жалбата на клиента, доколкото още при сключване на Договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 25.07.2023 г. на съконтрахентите е било известно обстоятелството, че обектът, подлежащ на присъединяване, попада в урегулиран имот и е ситуиран в УПИ XIX общ, кв. 36, [махала], [населено място], видно от чл. 1 от Договора. Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от този договор изрично е посочено, че прогнозната цена за присъединяване е формирана на база предварителна оценка за очакваните разходи за изграждане на съоръжения за присъединяване, описани в чл. 3, ал. 1 по индивидуален проект, който ще извърши дружеството, липсващ в административната преписка. Недоумение буди обстоятелството по каква причина и въз основа на какви фактически и правни съображения КЕВР приема за законосъобразна определената допълнителна цена, без да е налице каквото и да било доказателство за начина на формирането й. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност, ако такива са изложени. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него, следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което Решение Ж-1 от 04.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на КЕВР във вид на преписка за разглеждане и произнасяне по жалба с вх. Е-13-62-213/20.10.2023 г., подадена от В. К. Т. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, след преценка на всички подлежащи на установяване факти, обсъждане на направените от жалбоподателя възражения и съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като, предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокасткото възнаграждение, размерът на присъденото такова следва да бъде намалено от уговореното 1300 лв на 1000 лв, какъвто е минимума по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на В. К. Т. общо сумата от 1070 лв съдебни разноски, от които 70 лева внесена държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение