Решение № 14548 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2017 г.

Решение № 14548 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 157 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 102 по описа на Административен съд – Смолян (АС - Смолян) за 2017 г. С него ДНСК е осъдена да заплати на М. Шамаранова обезщетение в размер на 600, 00 лв., представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателни постановления (НП) № ЮЦР-02-34 от 6.10.2015 г. и № ЮЦР -01-ЗЗ от 6.10.2015 г., издадени от началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски за производството пред АС – Смолян в размер на 310, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че платените адвокатски възнаграждения по повод обжалване на наказателни постановления не могат да се претендират като вреди по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изтъква се, че разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като произтича пряко и непосредствено от договор за правна защита и съдействие. Наред с това, подчертава се, че адвокатската защита не е задължителна. Касационният жалбоподател се позовава на това, че в Закона за административните нарушения и наказания не е предвидено възстановяване на сторените разноски в съдебното производство по обжалване и отмяна на наказателно постановление, както и на Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г., постановено по тълк. д. № 7 по описа на Върховния административен съд за 2008 г. По подробно изложените в касационната жалба съображения моли отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – М. Шамаранова, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Смолян е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ДНСК, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 798/2015 г. по описа на Районен съд – Смолян за отмяна на НП № ЮЦР-01-ЗЗ от 6.10.2015 г., издадено от началника на РДНСК – Пловдив и във връзка с водене на нахд № 799/2015 г. по описа на Районен съд – Смолян за отмяна на НП ЮЦР-02-34 от 6.10.2015 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебните решения, с които са отменени наказателните постановления – 11.03.2016 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 22 от 15.01.2016 г., постановено по анд № 798 по описа на Районен съд – Смолян за 2015 г. е отменено като незаконосъобразно НП № ЮЦР-01-ЗЗ от 6.10.2015 г. В съдебното производство пред този съд Шамаранова е била представлявана от процесуален представител – адв. Николова. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0... 18763, съгласно който на посочения адвокат е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Решението на Районен съд – Смолян е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 80 от 11.03.2016 г. на АС – Смолян. Установено е също така, че с Решение № 21 от 15.01.2016 г., постановено по анд № 799 по описа на Районен съд – Смолян за 2015 г. е отменено като незаконосъобразно НП ЮЦР-02-34 от 6.10.2015 г. В съдебното производство Шамаранова е била представлявана от процесуален представител – адв. Николова. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0... 18764, съгласно който на посочения адвокат е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Решението на Районен съд – Смолян е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 79 от 11.03.2016 г. на АС – Смолян. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от Шамаранова иск за допустим, а по същество – основателен. Изложил съображения, че предвид отмяната на посочените по – горе наказателни постановления, доказана се явява първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказана, според съда, се явява и втората предпоставка – настъпили за Шамаранова имуществени вреди, доколкото въз основа на приобщените по делото доказателства е установено, че тя е заплатила договорения хонорар на адвокат по нахд № 798/2015 г. и нахд 799/2015 г. по описа на Районен съд – Смолян. Приел също така, че имуществената вреда за Шамаранова е в пряка причинно–следствена връзка с отменените като незаконосъобразни наказателни постановления. Мотивирал се, че заплатеното от лицето възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на наказателните постановления и наложената във връзка с това защита. Позовал се и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В заключение посочил, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ДНСК, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Шамаранова имуществени вреди, при което следва осъждането на дирекцията да й заплати исковата сума. Предвид изхода на спора, съдът присъдил на настоящата ответница по касация и сума в размер на 310, 00 лв. за сторените по делото пред АС – Смолян разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Шамаранова иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменени с влезли в сила съдебни решения наказателни постановления, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Шамаранова сума в общ размер на 600, 00 лв. на адв. С. Николова, по които факти спор между страните няма. Изводите на съда в тази насока са обосновани на приобщените по делото доказателства. Наред с това, установява се че адв. Николова действително е осъществила процесуално представителство и защита в хода на съдебните производства пред Районен съд – Смолян, където е направила и искания за присъждане на претендираните сега като обезщетение за имуществени вреди суми за заплатени адвокатски възнаграждения. Тези искания били оставени без уважение предвид приетото в Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. по описа на Върховния административен съд. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и отмяната на НП № ЮЦР-02-34 от 6.10.2015 г. и № ЮЦР -01-ЗЗ от 6.10.2015 г., издадени от началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив в общ размер на 600, 00 лв. на процесуалния представител на Шамаранова - адв. Николова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебните производства пред Районен съд - Смолян, правилно и обосновано съставът на АС – Смолян е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 600, 00 лв. Размерът на претендираното обезщетение за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни наказателни постановления, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. За посочената сума от 600, 00 лв. искът правилно е бил уважен, като тя е присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в АС – Смолян на 29.03.2017 г. Въпреки, че законната лихва не е присъдена, както е поискана с исковата молба – от 11.03.2016 г., касационна жалба от Шамаранова в частта досежно датата, от която е присъдена законната лихва не е постъпила и в този смисъл решението в тази част не е предмет на касационна проверка. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., платени на адв. С. Николова в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение