Решение № 5263 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2014 г.

Решение № 5263 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2014 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кръстю Евстатиев Статев от гр. София срещу Решение № 1946 от 26.03.2014 г. по адм. дело № 9909/2012 г. по описа на Административен съд София град, II отделение, 40 състав. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Кръсто Евстатиев Статев искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на земеделието и храните за обезщетение на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 2000 лева, произтичащи от бездействия на министъра на земеделието и храните - неиздаване на заповед по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ вр. чл. 45 а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за продажба на прилежаща площ в УПИ V-1406, кв. 134 по плана на кв. Драгалевци - разширение север II част и непредприемане на действия по чл. 537, ал. 2 и чл. 538, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 278 от ГПК по отношение на АДС № 06317/23.07.2007 г., за периода 07.08.1999 г. 08.06.2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът превратно е възприел определени релевантни за спора факти, не е разгледал обстойно изложените в исковата молба и уточнението към нея фактически и правни твърдения, очертаващи параметрите на спора. Изразява становище за неправилност на извода на съда за неоснователност на предявените искови претенции поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора или връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Министърът на земеделието и храните, представлявана от юрк. Панайотова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ, 40 състав е образувано по искова молба, подадена от Кръстю Евстатиев Статев срещу Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева и за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на административния орган, изразяващи се в: 1. неиздаване на заповед по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45 а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и 2. непредприемане на съответните действия по реда на чл. 537 и чл. 538 от ГПК по отношение на АДС № 06317/2007 г. Относно претендираното обезщетение за вреди в резултат на отменен мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, по подадено искане с вх. № 94-2055 от 19.08.2009 г. от Кръстю Статев е било образувано адм. дело № 7727/2012 г. по описа на АССГ, като не е спорно между страните, че с определение от 22.01.2013 г. / прил. на л. 134 - л. 135 от делото/ АССГ е прекратил производството по делото поради отказ от предявения иск. От фактическа страна е установено, че с молба с вх. № 50/07.10.1999 г. ищецът поискал от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа /сега на земеделието и храните/ на основание чл. 45а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ да закупи прилежащата земя към закупените от него постройки в парцел ХVIII а от парцеларния план на стопанския двор в кв. Драгалевци на заличеното ТКЗС "Витоша" от кв. Симеоново, гр. София. По молбата е образувана административна преписка, по която впоследствие ищецът подал и молби с вх. № № № 92-00-1666/22.11.1999 г., № 66-6295/21.10.2005 г., № 66-6624/03.11.2007 г., № 66-6624/19.11.2007 г., № 93-1260/21.02.2008 г., № 94-1033/25.02.2008 г., 66-246624/04.03.2008 г., № РД-09-0271/18.07.2008 г., № 03-529/17.02.2009 г. и № 94-2055/14.07.2009 г. във връзка с направеното с първоначалната молба искане. Касае се за земя с площ от 1 410 кв. м, прилежаща към закупени от Статев сгради и съоръжения - битова сграда и зала "Импулс", караулка, пристройка за млекосъбирателен пункт, клозет, находящи се в стопански двор - кв. Драгалевци/в регулация/, бивша собственост на ТКЗС "Витоша", представляващо УПИ V-1406, кв. 134 по плана на гр. София, м."Драгалевци - разширение север II част", идентичен с парцел ХVIII а по парцеларен план на стопанския двор. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45а ППЗСПЗЗ, прилежащите към закупени постройки площи могат да бъдат закупени от собственика на сградата, като съгласно ал. 2 на чл. 45а ППЗСПЗЗ продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. Представен е акт за частна държавна собственост № 06317/23.07.2007 г., в графа 10, на който е посочено, че правата на управление на посочения имот са предоставени на областния управител на Област София съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Видно от доказателствата по делото касае се за имот, който е част от държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица. Видно от АДС правото на управление е предоставено на областния управител. С писмо изх. № РД-09-0268/18.07.2008 г. Областна дирекция "Земеделие"-гр. София е уведомила Областния управител на Област София за неправилно попълнената графа 10 на издадения по молба на Областна дирекция "Земеделие" АЧДС. С писмо изх. № 0411/11 от 25.03.2011 г. Областният управител в отговор на направеното искане отказва поправката на АДС № 06317/23.07.2007 г., тъй като имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост на основание Заповед № РД-57-101/10.12.2009 г. на Областния управител на Област София и е предаден на наследниците на Милка Дерменджиева и Марий Дерменджиев. Мотивите за отписване от актовите книги е Заповед № 572258/12.07.1993 г. на Кмета на Столична община, издадена на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Впоследствие с молба с рег. индекс № 94-2055/19.08.2009 г. ищецът е поискал министърът на земеделието и храните да се произнесе по негови молби с вх. № 50/07.10.1999 г., № 92-00-1666/22.11.1999 г., № 66-6295/21.10.2005 г., № 66-6624/03.11.2007 г., № 66-6624/19.11.2007 г., № 93-1260/21.02.2008 г., № 94-1033/25.02.2008 г., 66-246624/04.03.2008 г., № РД-09-0271/18.07.2008 г., № 03-529/17.02.2009 г. и № 94-2055/14.07.2009 г. относно издаването на заповед, с която да се разреши да се извърши продажба на земя, частна държавна собственост, представляваща прилежаща площ към сгради и съоръжения на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Предвид липсата на произнасяне по тази молба Кръстю Статев е оспорил мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните пред Върховен административен съд, като с влязло в сила Решение № 11729/12.10.2010 г. по адм. дело № 2242/2010 г. на ВАС, IV-то отд. / оставено в сила с Решение № 8055/08.06.2011 г. по адм. дело № 3733/2011 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав/ този отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне с изричен акт - заповед за продажба на земята или мотивиран отказ за издаване на такава, респ. за спиране на производството при наличие на някое от основанията по чл. 54 АПК. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт от заместник-министъра на земеделието и храните е издадено писмо с изх. № 66-4884/02.11.2011 г., видно от което предвид обстоятелството, че имотът към този момент се владее от частни лица, съгласно Заповед № РД-57-101/10.12.2009 г. на областния управител на Област София за отписване от актовите книги за държавна собственост и невъзможността да се издаде акт за държавна собственост с предоставени права на управление на министъра на земеделието и храните без завеждане на установителен иск от заинтересованите лица, е отказано издаването на заповед по реда на чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и е спряно производството по преписката до представяне на влязло в сила съдебно решение. Цитираното писмо е обжалвано от Статев, като образуваното пред АССГ дело № 5975/2012 г. е прекратено с оглед разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК и делото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд. С допълнителна молба от 21.03.2012 г. в хода на съдебното производство пред АССГ ищецът е направил искане за изменение на иска, като към него е присъединено искане за установяване на незаконосъобразността /нищожността/ на отказа на заместник - министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо № 66-4884 от 02.11.2011 г. да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. При тези фактически установявания АССГ е развил съображения за неоснователност на предявените от Кръстю Статев срещу МЗХ искови претенции за имуществени и неимуществени вреди в резултат на твърдяни фактически бездействия на административния орган. Според съда описаните от ищеца бездействия, изразяващи се в неиздаване на заповед по чл. 27, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за продажба на прилежаща площ към закупения от лицето имот и непредприемане на действия по чл. 537, ал. 2 и чл. 538, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 278 от ГПК по охрана на държавната собственост във връзка с констатациите за допусната грешка в графа 10 в Акт за държавна собственост № 06317/2007 г., нямат фактически характер, а са правни действия. Защитата по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК предполага установяване на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, а не и правни такива, доколкото неизпълнението на задължение на конкретен административен орган да издаде административен акт се преодолява по реда на оспорване на мълчалив или изричен отказ в отделно съдебно производство. Относно задължения, произтичащи от издаден административен акт, съдебно решение или споразумение редът за защита е по чл. 294 и сл. от АПК. В заключение АССГ е приел липсата на първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие или бездействие на конкретния административен орган, като не е обсъждал останалите кумулативно предвидените в закона материалноправни предпоставки. Относно въведените в хода на първоинстанционното производство ново искане за обявяване на нищожността на отказа на заместник-министъра на земеделието и храните, съдържащ се в писмо № 66-4884 от 02.11.2011 г., с който производството по преписката е спряно, съдът е посочил, че цитираното писмо е предмет на самостоятелен съдебен контрол и производството във връзка с неговото оспорване не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. 1.Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в неправилно интерпретиране на релевантните за спора факти и предмета на предявените искови претенции. 1.1. Необосновано касаторът поддържа, че съдът не се е произнесъл по заявеното искане за обявяване на нищожността на отказа на заместник-министъра на земеделието и храните да се произнесе с изрична заповед по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ съгласно писмо 66-4884 от 02.11.2011 г. Така въведеното фактическо и правно твърдение не е било предмет на предявените срещу МЗХ искови претенции видно от исковата молба и уточнението към нея. За първи път то е направено от ищеца в рамките на висящото исково производство като изменение на иска. Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в настоящото съдебно производство, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. В процесния случай въпреки че АССГ не се е произнесъл с изрично определение относно направеното от ищеца искане за изменение на предявените искове, а е обсъждал същото за първи път с обжалвания съдебен акт, не е допуснато процесуално нарушение, което да е съществено за правото на защита на ищеца. За разлика от административния процес исковото производство се развива по различни процесуални правила и водещо е поведението на ищеца, т. е. този, който е инициирал съдебното производство. Видно от събраните по делото доказателства ищецът е обжалвал посоченото писмо пред АССГ, като е било образувано адм. дело № 5975/2012 г. и същото е било прекратено с определение № 4966 от 01.11.2012 г. и делото е изпратено по компетентност на друг съд - СРС. Освен това не е спорно между страните, че от Кръстю Статев е бил предявен иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу МЗХ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от цитираното по-горе писмо, като адм. дело № 9897/2012 г. по описа на АССГ е било прекратено / прил. на л. 317 от делото/. След развитието и приключването на описаните по-горе два съдебни процеса пред АССГ, в съдебно заседание на 21.03.2013 г. по настоящото дело ищецът е въвел като основание за предявяване на исковите претенции издаденото писмо от заместник-министъра на земеделието и храните и е поискал съдът да установи неговата нищожност. В случая това искане се явява недопустимо, доколкото защитата срещу процесния акт / писмо/ вече е реализирана от ищеца в друго самостоятелно съдебно производство, неприключило в влязъл в сила съдебен акт. Както правилно е отбелязано от решаващия състав, претенция за присъждане на вреди от този акт може да бъде заявена от ищеца след евентуалната му отмяна / видно от мотивите на определение № 1989 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 942/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение - прил. на л. 318-л. 319 от делото/. Освен това претендираните от ищеца вреди се твърди, че са настъпили в резултат на бездействия / неизвършване на определени действия/ на административния орган - ответник по исковете, а не произтичат от акта за спиране на административното производство. 1.2. При постановяване на съдебния акт АССГ, 40 състав правилно е очертал пределите на спора, като изхождайки от волята на ищеца, съдържаща се в ИМ и уточнението към нея, е обективирал твърдяните за незаконосъобразни бездействия на административния орган, в резултат на които ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди. Фактическите установявания съответстват на събраните по делото доказателства и спорът се явява изяснен от фактическа страна, което прави неоснователно твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда в тази насока. 2.Касационната инстанция споделя крайния извод на АССГ за неоснователност на предявените от Кръстю Статев искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу МЗХ в резултат на гореописаните твърдяни незаконосъобразни бездействия. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие са причинени вредите /чл. 7 от ЗОДОВ/. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. При постановяване на съдебното решение АССГ е разгледал всяко едно от твърдяните от ищеца за незаконосъобразни бездействия на министъра на земеделието и храните. Правилно е отчетено от съда, че тези бездействия нямат фактически характер, а се касае за извършване, респ. неизвършване на правни действия. Относно искането на ищеца да се установи незаконосъобразност на непредприетото от министъра на земеделието и храните действие по охрана на държавните интереси по чл. 537, ал. 2 и чл. 538, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 278 от ГПК във връзка с констатациите му за допусната грешка по т. 10 от АДС № 06317 от 23.07.2007 г., следва да се посочи, че не е налице фактическо бездействие на административния орган, а описаните действия са правни по своя характер. Освен това обосновано АССГ е посочил, че ищецът не е легитимиран да претендира защита на правото на собственост на държавата по реда на чл. 537 и чл. 538 от ГПК от министъра на земеделието и храните в защита на свои права / чужди за административния орган/. Без значение за изхода на спора в тази му част са представените пред касационната инстанция Заповед № РД - 15-167 от 29.08.2014 г. на областния управител на област София и Акт за частна държавна собственост № 08683 от 15.09.2014 г., издаден от областния управител на София. Съгласно посочената заповед, издадена на основание чл. 99, т. 1 от АПК, се отменя Заповед № РД - 57-101 от 10.12.2009 г. на областния управител на област София, като издадена при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност. В резултат на така издадената заповед е издаден АДС № 08683 от 15.09.2014 г., като в графа 10 на същия е посочено, че на основание чл. 27, ал. 10 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ на Министерство на земеделието и храните е предоставено правото на управление върху описания имот - поземлен имот с идентификатор 68134.1971.2975 с площ 1 409 кв. Като забележка в АДС е отразено също, че върху имота, предмет на настоящия акт са разположени 3 бр. сгради, за които като собственик е записан Кръстю Евстатиев Статев съгласно договор от 17.03.1999 г. Видно от така представените доказателства грешката в графа 10 в АДС № 06317/2007 г. е отстранена от нейния издател / областният управител на област София/, от което не може да се направи извод за наличието на незаконосъобразност на бездействие на министъра на земеделието и храните, доколкото не се касае за неизвършване на фактическо действие. Относно искането на Кръстю Статев за установяване на незаконосъобразно бездействие - неиздаване от страна на министъра на земеделието и храните на заповед по чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, за продажба на прилежаща площ в УПИ V-1406, кв. 134 по плана на кв. Драгалевци - разширение север II част, гр. София, област София, АССГ е приел правилно, че не се касае за неизвършване на фактическо действие, а за правно действие. Доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт за отменен мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, но изрично ищецът не заявява, че претендираните вреди са в резултат на този отменен мълчалив отказ / а и следва да се отчете обстоятелството, че иск за обезщетение за вреди от отменения мълчалив отказ, предявен от Кръстю Статев срещу МЗХ е бил предмет на друго съдебно производство, по-рано образувано - адм. дело № 7727/2012 г. по описа на АССГ, 27 състав/, то обосновано АССГ е изложил съображения, че липсва първата предвидена в закона материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие. Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК изисква установяване на незаконосъобразност на съответно действие или бездействие, което има фактически характер, а в случая не е налице това изискване. Следователно, след като оспорените бездействия на министъра на земеделието и храните / подробно описани по-горе/ представляват по същността си непредприемане на правни действия, то претендираните от Кръстю Статев от тях обезщетения за вреди не могат да бъдат репарирани по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Това изключва обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на ангажирането на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинен вредоносен резултат и наличие на причинно - следствена връзка между незаконосъобразното действие/бездействие и претендираните вреди. Като е достигнал до извода за неоснователност на предявените от Кръстю Статев искови претенции срещу министъра на земеделието и храните, АССГ, 40 състав е постановил правилно съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Трето отделение