Решение № 9106 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2012 г.

Решение № 9106 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив (сега с ново наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив), срещу решение № 1199 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 2470 по описа за 2010 г. на административен съд - Пловдив, в частта, в която съдът е изменил, съответно отменил ревизионен акт № 161001598 от 2.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 773 от 22.10.2010 г. относно определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2005 г. и 2007 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Ответната страна по касационната жалба - Мариела Андонова Киризиева не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Решението на административен съд - Пловдив се обжалва в частта му, с която по жалба на Мариела Киризиева е отменен ревизионен акт № 161001598/2.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен с решение № 773 от 22.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при НАП в частта, с която на лицето е било определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 869,39 лв. и лихва от 260.28 лв., както и в частта, с която оспореният РА е бил изменен в частта, в която на жалбоподателя е установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., като е намалил данъчното задължение от 2 018.37 лв. на 619,64 лв., ведно с определените лихви. В останалата част решението на АС - Пловдив, като необжалвано, е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. За да постанови този резултат относно определения данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., съдът е приел за доказано в съдебното производство, че ревизираното лице е получило заем в размер на 7 000.00 лв. от Стефан Костов Христов. Позовал се е на представения договор за заем от 1.01.2005 г. и разписка за получената сума. Съдът е извършил преценка за възможностите на заемодателя да предостави в заем парични средства в размер 7 000.00 лв. за 2005 г. на жалбоподателката, като е обсъдил декларираните от лицето - заемодател данни за печалби от осъществяваната от него дейност като едноличен търговец ЕТ "Стефан Христов 2003", в т. ч. за 2003 г. - 8 616.00 лв. и за 2004 г. - 4 091.00 лв., като е заключил, че дадената в заем сума е в размер, който би могъл да бъде генериран от този източник на доходи. Относно определения данък за 2007 г. по ЗДДФЛ, за да отмени ревизионния акт, съдът е кредитирал основното и допълнително заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за движението на паричните потоци в "Ейч Ви Би банк Биохим" АД и "ПИБ" АД, във връзка с открита кредитна линия на името на съпруга на жалбоподателката Стефан Христов Киризиев, което е установило резерв от средства за 2006 г. Според съда е налице превишение на разходите на жалбоподателката за 2007 г. в размер на 9 229.31 лв., но след като се вземе предвид установения резерв от 2006 г. в размер на 7 306.39 лв., размерът на това превишение за 2007 г. на разходите над доходите е 1 922.92 лв., а съгласно таблицата за облагане доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ тази сума е необлагаема, поради което актът в тази част е незаконосъобразен. Решението е неправилно постановено по отношение на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. По същество спорът между страните се свежда до това дали правилно е била определена данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за процесната години, доколкото според първоинстанционния съд неправилно от страна ревизиращите органи не са кредитирани представените доказателства за получени от Мариела Киризиева парични средства по договор за заем от 01.01.2005 г., сключен между нея Стефан Костов Христов. Настоящата инстанция не споделя извода на съда затова, че е доказано предоставянето на твърдените заемни средства, който извод се основава най-вече на представените по делото ОПР за 2003 г. и за 2004 г. за реализирани от заемодателя Стефан Христов печалби от осъществяваната от него дейност като едноличен търговец ЕТ "Стефан Христов 2003", съответно за 2003 г. - 8 616.00 лв. и за 2004 г. - 4091.00 лв. Съдът не е отчел обстоятелството, че липсва каквито и да е доказателства за предаване на процесната сума от 7 000.00 лв. и нейното счетоводно отразяване при едноличния търговец. Не са представени и категорични доказателства, които да установяват, че търговецът действително е притежавал въпросната сума. На следващо място в представените в хода на ревизията писмени обяснения от ревизираното лице, същото не е посочило като източник на средства получени суми по сключен договор за заем от Стефан Христов. Този договор е бил представен за първи път с възражението срещу ревизионния доклад. В тази връзка следва да се посочи, че данъчната ревизия е била осъществена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на органа по приходите в това производство се ползват с презумптивна доказателствена сила, като при обжалването на ревизионния в тази част от жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства за реално получаване на заем в размер на 2007 г., поради което решението в тази част следва да бъде отменено. В останалата обжалваната част, касаеща определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. решението е правилно. Въведените с касационната жалба възражения по естеството си представляват оспорване на допуснатата и приета без оспорване от страните съдебно - счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд, което е недопустимо в настоящото производство Съдът обосновано е приел, че в приетото по делото основно и допълнително заключение по назначената ССчЕ, в които е изследвано движението на паричните потоци в "Ейч Ви Би банк Биохим" АД и "ПИБ" АД по сметки на съпруга на жалбоподателката, вещото лице коректно е установило приходите и разходите за 2006 г., както и установения резерв за 2006 г. в размер на 7 306.39 лв. С оглед на изхода от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 330.63 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. С оглед изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,