Решение № 596 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2015 г.

Решение № 596 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник МП "Пристанище Бургас център", депозирана чрез юрисконсулт Кета Керенска - Гелова срещу решение № 1163 от 30 юни 2015 год., постановено по адм. дело № 2303/2012 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е прогласена нищожността на решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на Митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърдено от началник Митница Бургас и е осъдена митница - Бургас да заплати на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД сумата от 4 617, 46 лв. (четири хиляди шестотин и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ и трето от АПК. Излагат се конкретни доводи, че неправилно съдът е обявил административния акт за нищожен. Прави се искане за отмяната му като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Иванова оспорва касационната жалба като излага твърдения, че не са налице изложените от касатора оплаквания, водещи до отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано въз основа на жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД срещу решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърдено от началник Митница Бургас. С обжалвания административен акт на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., чл. 19 от ЗМ и чл. 59 от АПК, началникът на МП "Пристанище Бургас Център" е определил тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение за стоката, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МРН 11BG001007H0030072/20111222 - код ТАРИК: 2707 99 99 00, като въз основа на него е определил длъжник за заплащане на възникналите задължения "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас за определения размер на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера на дължимите суми за плащане по ЕАД МРН 11BG001007Н0030072/20111222 в размер на стойност 1 185 694, 60 лв. (един милион сто осемдесет и пет хиляди и шестотин деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки), от които 1 075 947, 91 лв. (един милион седемдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки) представляват платен данък добавена стойност и е определена крайна сума за плащане в размер на 109 746, 69 лв. (сто и девет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сбор от определеното дължимо мито и данък добавена стойност, за който органът е определил десетдневен срок за заплащане на възникналите суми, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията. Инстанцията по същество при разглеждане на оспорения пред нея административен акт е проверила дали е спазено изискването за законосъобразност на акта, на всички основания по чл. 146 от т. 1 до т. 5 вкл. от АПК. За да прогласи нищожността на решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърдено от началник Митница Бургас, съдът е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 99 от АПК за изменение на предходно решение № 113 от 05 януари 2012 г., издадено от същия административен орган. Приел е за процесуално недопустимо съществуването в правния мир на две решения, издадени от един и същи орган, с един и същи адресат на акта и с идентичен предмет, различаващ се само в различно определените по размер задължения. Също така е установил, че при издаването на обжалвания административен акт, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането, при условията на чл. 84а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84б, ал. 1 от ЗМ и тези на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. При така установените от инстанцията по същество факти съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган. Решението е неправилно. Пред настоящата касационна инстанция се поставя въпросът дали съдът като е обявил нищожността на решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърдено от Началник Митница Бургас, с което е променено тарифното класиране на внесения продукт (КН код 27079999), базирайки се на проведеното изследване № 47 от 06 януари 2012 г. в Митническа лаборатория Русе и респективно е определено по-висок размер на дължимите митнически сборове по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92, както и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за възникнало задължение за данък върху добавената стойност по ЕАД 11BG001007Н0030072/20111222, правилно е постановил, че същият административен орган - началникът на митнически пункт "Пристанище Бургас център" е бил компетентен да издаде акта, предмет на съдебен контрол. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, основателни са наведените от касатора оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. С оспореното пред него решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център" е извършено тарифно класиране в нов код по КН 27079999 и е определен нов размер на възникналото митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, а не както съдът е приел, че на осн. чл. 99 от АПК е изменено влязло в сила решение № 113 от 05 януари 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център". При издаване на решението от 05 януари 2012 г., митническият орган е приел декларираната стока с опростена митническа декларация за специфично предназначение, описана в кл. 31 като "Тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична обработка" посочения код по КН от дружеството - декларатор и е определил размер на дължимите публични задължения на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - 1 075 947, 91 лв. (един милион седемдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки), т. е по-нисък размер на определените задължения с решението от 24 септември 2012 г. Този нов размер на възникналото митническо задължение е извършено след вземане и изпращане за анализ на проба в Митническа лаборатория Русе със заявка за анализ и контрол № 435 от 23 декември 2011 г. След получените резултати от експертизите и с оглед характеристиките на стоката, обект на лабораторен анализ е определено друго тарифно класиране в кл. 33, различно от това определено с решението от 05 януари 2012 г. Следователно, неправилно Административен съд Бургас е приел, че се касае за изменение на административния акт от 05 януари 2012 г., тъй като предметът, по който се произнася митническият орган, е различен. С първия се произнася по отношение на количествата, базирани в опростената митническа декларация, водещи до промяна на митническата стойност на декларираната акцизна стока, а с второто е извършил тарифно класиране на стоката с нов код по КН 27079999, различен от този определен в решението от 05 януари 2012 г. - код по КН 27101971. Според чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността - МКО (за пълнота на съдържанието следва да се отбележи, че с Регламент /ЕО/ 450/2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността, нар. "Модернизиран митнически кодекс -ММКО" като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 - до чл. 84м., включително. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида последващ контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21). За това е необходимо да се направи разграничение между двата процеса "повторна проверка на декларацията" и "последващ контрол". В случая от данните по делото се установява, че именно повторна проверка на декларацията е извършена. Този извод се подкрепя от фактите по делото, тъй като митническият орган е насочил действията си към изясняването съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената му митническата декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати от експертизата, обект на лабораторен анализ, т. е. приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от лабораторията в гр. Русе. При тълкуване разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ се установява, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двата вида проверка - при повторна проверка на декларацията и при последващ контрол могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. При повторната проверка на декларацията законодателят никъде не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка. Обратно е прието чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която е относима към последващия контрол и изрично е посочено, че тази проверка се извършва въз основа на заповед за възлагане. Повторната проверка на декларацията няма нарочно производство и може да бъде извършена както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За нейното провеждане не е въведено изискването от издаване на заповед, с която да се постави началото на това производство, което е различно от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ, за която следва вече да бъде издадена заповед за започване на производството от съответния компетентен орган и съдържаща определените в чл. 84в, ал. 3 от ЗМ реквизити и мотиви. В случая с издаване на обжалваното пред инстанцията по същество решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническото задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 27079999, което решение подлежи на обжалване не по реда на чл. 99 от АПК, а по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове по реда на АПК и притежава белезите на чл. 21 от същия кодекс (вж. решение на СЕС по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г.). Ето защо, административният съд при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснал объркване между същността на двете процедури, като не ги е разграничил, а е приел, че и при двете митническият орган разполага с едни и същи правомощия. За пълнота следва да се отбележи, че последващата проверка, извършвана от митническия орган, приключва с издаване на писмен констативен доклад (имащ декларативен характер) по чл. 84л от ЗМ, който не е индивидуален административен акт, а е предпоставка за издаването на такъв. С оглед на гореизложеното, в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, съдът е приел, че за издаване на решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърден от началник Митница Бургас, следва да се приложи процедурата по чл. 99 от АПК, както и тази по чл. 84а и сл. от ЗМ, уреждащ последващия контрол и произтичащата от неговото провеждане процедура по чл. 84в от ЗМ и чл. 84л от ЗМ. Също така необосновано административният съд е обявил за нищожно решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на Митнически пункт "пристанище Бургас - център", мълчаливо потвърдено от началник Митница Бургас, поради което оспореният съдебен акт, при условията на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, следва да бъде отменен, а делото да се върне на инстанцията по същество за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд досежно законосъобразността на решение № 5758 от 24 септември 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърден от началник Митница Бургас. Разноски по делото се претендират и от двете страни. Такива в настоящия етап на съдебното производство не следва да се присъждат, доколкото делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Последният, при новото разглеждане на делото, с оглед резултата следва да се произнесе и по искането за разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,