Решение № 11501 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2015 г.

Решение № 11501 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, против Решение № 837 от 12.05.2015 г. по адм. д. № 393 по описа за 2015 г. на Административен съд Б., с което по жалба на Д. Г. В. от гр. С. Влас, ул. "Ц. С.".№..., е отменен Ревизионен акт № 02-1401254-191-01/08.12.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Б., частично потвърден с Решение № 47/09.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., В ЧАСТТА, в която, в тежест на ревизираното лице, са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., задължения за държавно обществено осигуряване, вноски за ДЗПО в УнПФ и здравноосигурителни вноски в НЗОК, всички за 2011 г., ведно със съответните лихви и Д"ОДОП" Б. е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неправилно определяне на данъчната основа за облагане на годишна база, а не като сбор от моментните разлики между направените разходи и доказаните приходи в рамките на годишния данъчен период. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против посочената част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. Г. В. от гр. С. Влас, ул. "Ц. С.".№..., чрез адв. Захариев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Относно метода на определяне на данъчната основа за облагане: В случая органът по приходите е направил паричен поток на постъпленията на парични средства и на изразходвани парични средства, като при изготвянето му в годишен аспект при формиране на данъчната основа са съобразени конкретните моменти, в които паричните средства са излезли от патримониума на ревизираното лице и всички последващи постъпления на парични средства през съответната година представляват бъдеща финансова разполагаемост за разплащания от страна на лицето, но не влияят на вече извършени до съответния момент разходи. Формираните отрицателни разлики за 2011 г. в общ размер на 17 612,85 лв. е приел за парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени и следва да участват при формиране на основата за облагане по реда на чл. 122 ДОПК с данък по чл. 48 ЗДДФЛ, съответно - за определяне на осигурителните вноски. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно е определен паричния поток на лицето за ревизирания данъчен период, поради което органът по приходите е направил и неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Основано на материалния закон е заключението, че органът по приходите не е взел предвид, че ЗДДФЛ предвижда облагането на доходите да се извършва на годишна база. Независимо, че то се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, изчисляването на данъка следва да се извърши в съответствие с материалния закон, в който е предвиден този начин на определяне на данъчната основа. Съгласно чл. 48 ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. След като ЗДДФЛ регламентира размерът на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ да се определя за календарната година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органите по приходите са приели, че към определена дата в рамките на годишния период е налице отрицателна величина, формирана от направените разходи до тази дата и съобразяване на доходите на ревизираното лице до този момент, която сума следва да е такава с неустановен произход, като не са съобразили извършените разходи и получени доходи до края на ревизирания период - 31-во число на м. 12 за ревизираната година, т. е. не са съобразили извършените разходи и получени доходи за цялата календарна година. За целите на облагането по ЗДДФЛ независимо, че то се извършва по особения ред, органите по приходите е следвало да извършат анализ на паричните потоци за цялата 2011 г., т. е. на годишна база. Това разрешение е възприето и от непротиворечивата съдебна практика на ВАС по аналогични спорове. При липса на доказани недекларирани приходи от трудова дейност, незаконосъобразно е и определянето на осигурителните вноски. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 800 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение