Решение № 10109 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2017 г.

Решение № 10109 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. Р., гражданин на Ирак чрез процесуалния си представител, против решение № 1835/20.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1064/2017 г. по описа на Административния съд С.-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Р. против решение № 543/16.01.2017 г. на председателя на Д. А. за бежанците при МС, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се посочва и че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Ответната страна - Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Р. Р. против Решение 543/16.01.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с обжалваното Решение № 543/16.01.2017 г., председателят на ДАБ е постановил отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и по съображение, че не се установявали предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от същия закон. Решението е постановено по молба на жалбоподателя с вх. № 2578/19.08.2016 г. на Дирекция "Миграция", РПЦ-гр. С. Пред органите на тази дирекция жалбоподателят се е представил като Р. А. Р. от Ирак, лице от мъжки пол, родено на 27.03.1995 г. в град А., Ирак, гражданин на Ирак, кюрд, мюсюлманин-сунит, неженен. Личните му данни са установенипо декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съставена е била и Евродак дактилоскопна карта за взети пръстови отпечатъци. На 19.08.2016 г. са връчени указания за реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата на чужденците, подали молба за статут в Р. Б., на арабски език, а връчването е оформено, както с подписа на жалбоподателя така и на преводача; връчена е покана за интервю и такова е проведено на 25.10.2016 г., за което е съставен писмен протокол. В хода на производството е изискано и становище на ДАНС, в отговор на което с писмо от 13. 10.2016 г. е посочено, че не се възразява да му бъде предоставен статут в случай, че отговаря на изискванията за това. Съдържанието на протокола за проведено интервю на 25.10.2016 г., в присъствието на преводач от кюрдски език, относно вписаните в него изявления на жалбоподателя, не е спорно по делото. Въз основа на това съдът е приел, че този протокол отразява вярно заявеното от жалбоподателя за основанията да бъде уважена молбата му за закрила от българската държава. Видно от този протокол било, че жалбоподателят е заявил, че е напуснал Ирак през месец юни 2016 г. от град Д. нелегално за Турция, където останал малко повече от месец. На българска територия влиза незаконно, задържан е в С.. Мотивира молбата си за международна закрила с проблеми от икономически характер. Н. И., защото няма добри условия за живот, няма постоянна работа и е бил безработен. Имал роднини в И. К.-баща, две сестри и трима братя, който живеят там без проблеми. Имал образование-основно, работил е като общ работник. Заявил е, че не е осъждан в Ирак. Не е членувал в политическа партия, въпреки постоянните искания на околните да се присъедини към някоя от партиите. Не е имало отправяна лична заплаха, не е оказвано насилие, не е бил арестуван, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не е имал проблеми във връзка със своята етническа или религиозна принадлежност. Към административната преписка е била приобщена справка на Дирекция "Международна дейност", към ДАБ, с вх. № МД-1020/01.09.2016 г. относно актуалната обстановка в Ирак. Тази справка е изготвена въз основа на значителен брой източници, сред които ВКБООН, доклади на неправителствени организации, на информационни агенции. В забележка е посочено, че е изготвена в съответствие с методологията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището /ЕСПОУ/ за изготвяне на информация за страните по произход, както и че в справката не се съдържа мнение, оценка или анализ на ситуацията, направени от експерти при дирекцията на ДАБ. Фактите, с изключение на неоспоримите и ноторно известните, са проверени в няколко източника, а ако определено събитие лице или организация не са посочени в справката, това не означавало, че не съществуват. Отбелязано е също, че информацията в справката не следвало да се използва като единствено доказателство за вземане на решение за международна закрила. Първоинстанционният съд е приел също така, че административния орган е обсъдил подробно обстановката в Ирак и е стигнал до извод, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преценил е критериите, установени от Съда на ЕС в решението по дело С-465/07, дадени по тълкуването на чл. 15, б. в (от директива 2004/83/Е0. Обсъдени са данни за действията в контролираните от нея територии на групировката Ислямска държава, обявена за терористична от редица държави и организации като ООН, както и от ЕС. С. подробно обсъждане на обстановката в Ирак, съгласно данните по справките, органът е достигнал до извод, че обстановката в И. К. е стабилна, в този район хиляди иракчани намират убежище, и в който са съсредоточени усилията на международните организации за подкрепа на иракските граждани, съществува реална възможност за вътрешно разселване. От информацията не може да се направи извод, че е наличен вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Въпреки оценяването на положението като несигурно, може да се направи териториално деление на насилието в Ирак, тъй като групировката Ислямска държава няма влияние и не контролира И. К.. По пълзящата скала по т. 39 от цитираното решение на СЕС е направен извод, че безогледното насилие в Ирак не е изключително и поради това не е приложимо основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Също органът е направил извод, че не са налице основанията по чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Р. Р. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - С.-град, е правилно. То е резултат от подробен анализ на събраните по делото данни, съдържащи се в документите от административната преписка, както и на относимите разпоредби вкл. и тези от вторичното право на ЕС. В. основа на този подробен анализ, съдът е формирал обосновани изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Обоснован и правилен е изводът на съда, за законосъобразност на оспореното решение в частта, в която е отказан бежански статут на лицето. Както се установява от данните, съобщени по верме на интервюто, чужденецът не е напуснал страната си на произход поради някоя от причините, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Жалбоподателят е кюрд по етнически произход, а по религиозни убеждения - мюсюлманин сунит. Самият той сочи, че близките му - баща, две сести и трима братя живеят в И. К. и нямат проблеми. И. К. е кюрдска автономна област в северната част на Ирак, която се управлява от регионално правителство. Преобладаващата част на населението са мюсюлмани сунити. В зависимост от актуалната информация за този регион, отразена в справка от 08.06.17 г., представена пред касационната инстанция следва да се приеме, че животът и личността на жалбоподателя няма да бъдат застрашени при завръщането му при неговите близки, тъй като от справката не се установява на територията на И. К. да се водят бойни действия. Поради по-сигурната обстановка, Кюрдистанският регион е един от основните пунктове за приемане на вътрешно разселени. По време на интервюто, проведено с него, чужденецът е заявил, че е напуснал Ирак от гр. Д., а е живял 17 години в гр. С., който е близо до гр. А.. Видно от справка е, че иракчаните могат в общия случай да влязат в Арбил (столицата на региона) през намиращото се там международно летищ, като за лица от кюрдски произход, какъвто е жалбоподателят не се изисква разрешение за пребиваване в провинциите Арбил и Дахок. С оглед общите условия, които съществуват в И. К., и личните обстоятелства относно молителя, в съответствие с чл. 8 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, първоинстанционният съд обосновано е направил извод, че жалбоподателят не се нуждае от търсения статут. Той може безпрепятствено да се завърне в някоя от провинциите, в които е пребивавал в И. К.. Неосноветелно е оплакването в касационната жалба, че по отговорите по време на интервюто с чужденеца било видно, че ако той се завърне обратно в Ирак ще бъде изложен на опасност от тежки посегателства и риск за сигурността и живота му. Действително, чужденецът е казал, че в Кюрдистан от него се искало постоянно да се присъедини към някоя от партиите, но той отказвал и са го заплашвали. Това твърдение е твърде общо обаче, за да се приеме, че може да бъде причина за предоставянето на субсидиарната закрила. Не ставя ясно, кои са партиите към които се е искало той да се присъедини, кой е искал това от него, какви са били заплахите, оплакал ли се е той за тези заплахи пред съответнике компетентни публични органи и какви са били техните реакции. Съдът е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата на чужденеца срещу решението на ДАБ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд